Апендикс МКБ C18.1

Апендиксът е рудиментарен орган с чревообразна форма, представляващ сляпо завършваща тръба, свързана с цекума. Апендиксът се разполага в близост до мястото на свързване на илеума с цекума (2-4 см). Покрит е от всички страни с перитонеум, който придава подвижност на апендикса, вследствие, на което може да заеме различно положение в коремната кухина.

Средната дължина на апендикса е 6-8 см, но може да варира от 2 до 20 см. Диаметърът на нормалния апендикс е между 5-8 мм. Стената му е изградена от сероза, мускуларис, субмукоза и мукоза. В субмукозата се разполагат лимфните фоликули, придаващи характерния хистологичен строеж на тумора. В повечето случаи апендиксът и цекума се локализират в десния хипогастриум в близост до дясна илиачна кост.

Подробна информация за анатомия на апендикс може да прочетете при:

• Апендикс

Съществуват следните хистологични варианти на злокачествени новообразувания, които могат да възникнат в апендикс:

1. Карциноидният тумор възниква от хормон-продуциращи клетки - ентерохромафинни клетки, които присъстват нормално в почти всеки орган в тялото, но са малко на брой. Този тип тумори се развиват предимно в стомашно-чревния тракт и бронхите, но също така могат да се появят в панкреаса, тестисите, или яйчниците. Карциноидният тумор на апендикса най-често се локализира на върха на апендикса. Приблизително 66% от всички малигнени новообразувания на апендикса са карциноидни тумори. Този вид рак обикновено не причинява симптоми, докато не се разпространи в други органи, често персистира безсимптомно и се открива по време на преглед или процедура по друг повод. Карциноидните тумори синтезират серотонин, кинини, катехоламини, простагландини, мотилин, кортизон и хистамин.

2. Муцинозен цистаденокарцином - представлява най-честият некарциноиден тумор на апендикса и е причина за около 20% от случаите на рак в тази област. Този тип тумор произвежда субстанция, наречена муцин, която може да запълни коремната кухина и да причини болка в корема, подуване на корема, както и промени в чревната функция, при условия, че туморът прорасне в корема.

3. Дебелочревен тип аденокарцином - представлява около 10% от злокачествените тумори на апендикса и обикновено се възниква в основата на апендикса. Този тип тумор има характеристики на най-често срещания вид рак на дебелото черво. Често се развива, без да причини оплаквания, остава незабелязан, а диагнозата се поставя по време на операцията по повод на апендицит (възпаление на апендикса, който може да причини коремна болка или подуване, загуба на апетит, гадене, повръщане, запек или диария, субфебрилитет, който възниква след появата на другите симптоми.

4. Пръстеновидно-клетъчен аденокарцином - много рядък злокачествен тумор, характеризиращ се с агресивен растеж и значителни трудности при лечението му в сравнение с другите видове аденокарциноми. Този тип тумор, обикновено, възниква в стомаха или дебело черво и може да предизвика апендицит, когато се развива в приложението.

Клиничната картина на рака на апендикса невинаги се проявява с конкретни симптоми или симптомите са неспецифични и лесно се игнорират, докато не причинят усложнение. Симптомите на злокачествено новообразувание на апендикс включват:

• дискомфорт или неясна болка в долна дясна коремната област (regio inguinalis dextra);
• подуване на корема, причинено от натрупване на течности или от натрупване на газове в червата;
• липса на апетит;
• запек и/или диария.

Симптомите при карциноидните тумори се дължат на секретираните от тях биологично активни субстанции. Серотонинът причинява диария и фиброзни изменения в ендокарда. Кинините активират синтеза на простагландини (PG-F), които провокират астматични пристъпи и проява на flush синдром - пристъпи на зачервяване на лицето, топли вълни, цианоза, изпотяване и сърцебиене). Характерна е следната триада от симптоми при карциноидните тумори: диария, flush синдром и сърдечни симптоми.

Диагнозата на злокачествените тумори на апендикса, често, се по време на рутинен преглед или процедури по друг повод (апендицит, безплодие, херния, тумори на яйчниците или безплодие). Физикалният преглед открива палпируема туморна формация в долна дясна част на корема.

Диагнозата се потвърждава със следните изследвания:

• компютърна томография (CT);
• магнитен резонанс (ЯМР);
• ултразвуково изследване на коремна кухина;
• радионуклеотид сканиране;
• лапароскопия с биопсия и хистологично изследване на тъканен материал.

Лечението е оперативно апендектомия в комбинация с химиотерапия. В много случаи, лечението включва циторедуктивна оперативна намеса с хипертермична интраперитонеална химиотерапия (HIPEC). Терапията може да започне с тримесечен курс на системна химиотерапия, след която се осъществява циторедуктивната операция в комбинация с HIPEC. Други терапевтични методи са:
Използване на електрически ток, за да изгори на тумора с помощта на специален инструмент.

1. Каутеризация на тумора, iзползване на електрически ток, за да изгори на тумора с помощта на специален инструмент.

2. Криохирургия - лечение, което използва инструмент за замразяване и унищожаване на анормалната тъкан.

3. Резекция - отстраняване целия органа, в който се локализира раковото новообразувание. Резекцията на тумора и малко количество от нормалната тъкан около него се нарича местна ексцизия.

4. Чревна резекция и анастомоза - отстраняване на тумора с част от дебело черво и малка част от илеума. Здравите части на червата се зашиват - анастомоза. Регионалните лимфните възли се отстраняват и се изследват хистологично от патолог.

5. Радиочестотна аблация - използва се специална сонда с малки електроди, които отделят високоенергийни радио вълни (подобно на микровълни), които убиват раковите клетки. Сондата може да се вкарва в тялото чрез ицизия (разрез) в областта на корема.