Флексура лиеналис МКБ C18.5

Лявата флексура на колона (flexura coli sinistra) или флексура лиеналис представлява извивка на ободното черво (colon), разположена в лява подребрена област, между напречната и низходяща част на дебелото черво, в близост до слезката (lien), откъдето носи името си.

Епидемиологичните данни на СЗО посочват най-висока заболеваемост в икономически и индустриално развитите страни - Канада, САЩ, Германия, Австралия, Япония. Заболеваемостта в Европа е 10 пъти по-висока в сравнение със страните от Африка. В България средната годишна заболеваемост е приблизително 27 болни на 100 хил. население.

Етиологията на злокачествените новообразувания (малигнени неоплазии) на ободното черво до този момент не е изяснена. Редица проучвания са установили са множество рискови фактори, сред които с най-голямо значение са въздействие на канцерогенни агенти на околната среда (включително храненето), преканцерозни патологични състояния на колона, хронични възпалителни заболявания на дебело черво, хередитарни (генетични фактори). Голямо значение се отдава на начина на живот и хранене - понижена физическа активност, прием на храни богати на мазнини или червено месо, затлъстяване, алкохол, тютюнопушене. Високорискова група представляват пациенти, при които се откриват следните фактори: фамилна анамнеза за случаи на колоректален рак - неполипозни и полипозни синдроми; предшестваща аденоматоза, вилозен полип, карцином; родство с индивид, страдащ от дебелочревен рак. Преканцерози на дебело черво са: полипи (аденоми) - единични, групови и множествени; хронични възпалителни заболявания (болест на Крон, хроничен улцерозен колит); фамилна аденоматозна полипоза.

Злокачествените новообразувания на колона се локализират във флексура лиеналис в 6,2% от случаите. Патоморфологичните макроскопски варианти на рака на колона са:

• екзофитни, растящи към лумена на червото - биват полипообразна, възловидна и папиломатозна форма;
• ендофитни - язвено-инфилтрираща или скирозна (дифузно-инфилтративна) форма - стенозиращи или "ануларни".

При асоциирани с полипоза дебелочревни карциноми - могат да бъдат имултиплени. Инфилтративните и улцерозни тумори метастазират по-бързо по лимфогенен или хематогенен път, и прогноза им по-лоша.

Хистологично, малигнените тумори на колона се класифицират както следва:

• аденокарцином - високодиференциран; умеренодиференциран; нискодиференциран;
• слизест аденокарцином (колоиден рак);
• пръстеновидно-клетъчен (мукоцелуларен рак);
• недиференциран рак (анапластичен);
• некласифицируем рак.

Клиничната картина на рак на флексура лиеналис се определя от стадия на туморния процес, морфологичните особености на тумора и наличие на усложнения. Ранният рак не причинява характерни симптоми, протича дискретно и често на преден план излизат оплаквания като дискомфорт, подуване, метеоризъм, усет за тежест в епигастриума, непостоянни коликообразни болки със слаб интензитет. Установяват се явления на чревна непроходимост, като влошаване на апетита, раздуване на корема, гадене и повръщане. Ранен симптом представлява липса на облекчение след изпускане на газове или изхождане (дефекация) на малко количество фецес. Дължи се на по-малките размери на лявата половина на колона, като в този участък дебелочревния лумен е два пъти по-малък от лумена на дясната половина на колона.

Първите симптоми на малигнен тумор в областта на флексура лиеналис са поява на болки в лявото подребрие, често съчетани с поява на симптоми на чревна непроходимост. Болката може да се разпространи към лява скапула (лопатка) и лумбалната (поясна) област. Болките могат да имат и пристъпен характер. Характерна е обтурационната клинична форма на рак на дебело черво с прояви на коликообразни болки, подуване на корема, липса на дефекация и газове, като в началото оплакванията са епизодични, докато се стигне до пълна чревна непроходимост (острата чревна непроходимост - илеус), налагаща спешна оперативна интервенция. Други възможни усложнения са гнойно възпаление, прорастване в съседни органи, развитие на далечни метастази и кървене. Далечните метастази се получават най-често в черен дроб, бял дроб и парааортално.

Диагнозата на рак на флексура лиеналис се основава на данни от клиничния преглед, клиничната картина и комплекс от лабораторни, инструментални, образни изследвания. Често диагнозата се поставя след 1,5 години след появата на първите симптоми. Основната причина за забавяне поставянето на диагноза остава подценяването на дискретните начални симптоми на чревния дискомфорт.

Провеждат се следните диагностични мероприятия:

• лабораторни изследвания - кръвна картина, чернодробни ензими, електролити, общ белтък, алкална фосфатаза, билирубин.
• ултразвукова диагностика;
• рентгеново изследване на дебелото черво - иригоскопия, иригография, проследяване на чревния пасаж на контрастна материя през дебелото черво;
• ендоскопско изследване - Фиброколоноскопия, с която се откриват тумори, полипи и задължително се взема тъканен материал за хистологично изследване;
• компютърна томография - КАТ - изследване за предоперативно стадиране на туморния процес, като се търси наличие или отсъствие на близки и далечни метастази;
  позитронно-емисионна томография за откриване на туморни огнища и лимфогенни метастази;
• ядрено-магнитен резонанс - дава информация за разпространението на туморния процеса в стената на колона, статуса на лимфните възли, за засягане на черния дроб и други органи в коремна кухина;
• туморни маркери - CEA за предоперативно и следоперативно проследяване.

Лечението на злокачествено заболяване на флексура лиеналис е мултидисциплинарно ориентирано, като се използват два водещи метода:

• хирургично лечение;
• химиотерапевтично лечение.

Всеки от методите, приложен в определен етап на раковото заболяване и комбинацията между тях обуславят радикалния или палиативния характер на лечението. Радикалното лечение включва основният терапевтичен подход при пациенти с карцином на дебелото черво и в частност на флексура лиеналис - хирургичната резекция (лява хемиколектомия).