Дебело черво, неуточнена част МКБ C18.9

Злокачествените новообразувания на дебело черво са едни от най-разпространените малигнени тумори и са на първо място по разпространение сред раковите заболявания на храносмилателната система. Висока заболеваемост се наблюдава в индустриално развитите страни - Англия, Канада, САЩ, Германия, Австралия и др. С най-ниска заболеваемост са страни в Африка и Южна Америка. Засяга предимно възрастта между 50-70 години.

Като рискови фактори за възникване на рак на дебело черво, неуточнена част се приемат канцерогени в храната, полипите на дебело черво, възпалителни заболявания като болест на Крон и хроничен улцерозен колит (ХУК), наследственост (генетична предразположеност), генетични синдроми с висок риск за малигнизация - фамилна аденоматозна полипоза, синдром на Lynch, напреднала възраст, затлъстяване, понижена физическа активност.

Обикновено ракът се развива в зоните на физиологични стеснения и прегъвания. От всички отдели на колона най-често се развива в лявата половина на органа.

Клиничната картина на рак на дебело черво зависи от локализацията на тумора, появата на усложнения, разпространение на туморния процес в близки и далечни органи. Поради анатомичните особености на дебелото черво злокачествените новообразувания на дясна половина протичат предимно с общи прояви, докато в лявата половина с ранно проявена чревна непроходимост. Екзофитните форми растат предимно към лумена на червото и се манифестират с по-често с кръвоизливи, анемия и общо увреждане на организма, а ендофитно растящите - с прояви на чревна непроходимост (коликообразни болки, метеоризъм, подуване на корема, оскъдна или липсваща флатуленция и дефекация).

Клиничните симптоми се разделят на следните групи:

1. Функционални нарушения, които често са първа и най-ранна изява и се изразяват в нарушен дефекационен ритъм, честа смяна на запек с диария, тенезми.

2. Болка, която е по-силна при разположение на рака в дисталните отдели и има коликообразен характер. Болката е със слаб интензитет при локализация на рака в проксималните отдели на червото.

3. Патологични примеси в изпражненията - кръв, слуз, гной. Те са важни симптоми, но често са по-късна изява на заболяването при настъпване на ерозия на съдовете.

4. Нарушение на общото състояние - проява е на късен стадий на развитие на туморния процес, когато туморът може да се палпира през коремната стена.

Клиничното развитие на рака на дебело черво се характеризира с период на скрито протичане. Поради тази причина трябва да се обръща внимание на дискретните симптоми на чревен дискомфорт и да се диагностицират и лекуват на време преканцерозите на дебелото черво. С голямо значение е провеждането на скрининг за окултно кървене.

Чести усложнения на дебелочревния рак са илеус, кръвотечение, нагноявания, перфорация и метастазиране в близки и далечни органи.

Диагнозата на рак на дебело черво в ранния стадий е трудна. При проявени симптоми решаващи за диагнозата са ендоскопските изследвания с биопсия за хистологично и цитологично изследване, рентгенологично и компютърно томографско изследване.

Лечението е предимно оперативно, както и комбинация от хирургично лечение и химиотерапия.