Колон десценденс МКБ C18.6

Низходящото ободно черво или колон десценденс (от лат. - colon descendens) е продължение на лявата извивка (flexura coli sinistra) на ободното черво и на нивото на левия хълбочен гребен преминава в сигмовидно ободно черво (colon sigmoideum). Колон десценденс се локализира в лява латерална (странична) област на коремната кухина.

Дебелочревният рак е най-честото злокачествено новообразувание, засягащо храносмилателния тракт. Представлява втората по честота малигнена неоплазия при мъжа (след белодробния рак) и е третия по честота рак при жената (след този на млечна жлеза).

Заболеваемостта от дебелочревен рак показва различия в световен мащаб. Най-висока е в икономически развитите страни (САЩ, Япония, Канада, Германия), докато морбидитетът е най-нисък в Африка, Южна Америка. Най-често засяга хора във възрастта между 50 и 70 години.

Етиопатогенезата на злокачествено новообразувание на колон десценденс, подобно на другите локализации в ободното черво, не е напълно изяснена. Причините за възникване на малигнен процес в колона могат да бъдат:

• генетична предразположеност;
• фамилна анамнеза за рак на дебело черво при близки родственици, като рискът е няколко пъти по-голям в семейства на болни от малигненото заболяване;
• преканцерозни патологични състояния - фамилна аденоматозна полипоза, синдром на Lynch (неполипозен дебелочревен карцином), хроничен улцерозен колит, болест на Крон, аденоми (вилозен аденом);
• фактори, свързани с храненето (канцерогенни агенти в храните) - счита се, че червеното месо и храната, богата на мазнини и бедна на баластни вещества (фибри, влакнини) са рискови фактори;
• други фактори - наднормено тегло, липса на достатъчна физическа активност.

Злокачествените новообразувания на ободното черво се локализират в колон десценденс в приблизително 7% от случаите. Патоморфологичните макроскопски форми на злокачествен тумори на колон десценденс са следните:

1. Екзофитни - прорастват към празнината (лумена) на колон десценденс. Тези форми се среща по-рядко в левия колон и са характерни за дясна половина на колона. Екзофитните форми могат да бъдат полипообразна, възловидна или папиломатозна форми.

2. Ендофитни - прорастват в стената на дебелото черво, като обуславят формиране на стеснение на дебелочревния лумен. Ендофитните форми на рак на колона биват на язвена (улцерозна) и дифузно-инфилтративна (скирозна) подформи, които са срещат по-често в колон десценденс и лявата половина на колона.

Хистоморфологично, злокачествените тумори дебелочревни тумори са класифицирани както следва:

1. Аденокарцином - с различна степен на диференциация на клетъчните елементи на тумора - високодиференциран, умерено- и нискодиференциран.

2. Слизест карцином (мукоиден рак).

3. Пръстеновидно-клетъчен рак (мукоцелуларен).

4. Недиференциран рак.

5. Некласифицируеми тумори.

6. Неепитени малигнени тумори (лейомиосарком).

7. Вторични (метастатични) тумори.

Аденокарциномът е най-честия хистологичен вариант и представлява над 70% от малигнените тумори на дебело черво.

Ранни клинични прояви на рак на колон десценденс са симптоми на чревен дискомфорт - куркане, запек, диария, коликообразни болки, неудовлетвореност при дефекация резултата на променен пасаж на чревното съдържимо и наличието на кръв във фекалиите във вид на капки с тъмен цвят или ярък оттенък. Поради предимно ендофитния растеж на туморите на колон десценденс, по-тесния лумен на колона в тази област и оформянето на плътна фекална маса се стига до стенозни прояви - постепенно нарастваща чревна непроходимост (болка, запек, метеоризъм). Субилеусните прояви са причина за сравнително ранно търсене на лекарска помощ. Патологични изхождания като кръв, гной и слуз се наблюдават при 40-50% от болните. Симптоми на общо засягане на организма се установяват при голяма част от пациентите. Такива са: прояви на анемичен синдром (бледост на кожа и видими лигавици, обща слабост, лесна уморяемост, адинамия, задух, сърцебиене), немотивирано отслабване, повишена температура. При обективното изследване се установява болезненост в лява странична коремна област и при половината от случаите се палпира туморна маса в същата област. Усложненията на рака на колон десценденс са остра чревна непроходимост, кървене, гнойно възпаление, прорастване в други органи.

Диагнозата на рака на колон асценденс се базира на анамнестични данни от разпита на пациента, данни от обективния статус, рентгеноконтрастно изследване, ендоскопия с биопсия, ултразвуково изследване, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс на коремни органи. Голяма част от пациентите постъпват за лечение, когато през коремната стена се палпира туморна формация в лява странична област на корема. За ранно откриване на заболяването голямо значение има откриването на ранни диспептични оплаквания, свързани с чревно разстройство (диария, запек), метеоризъм, куркане. От физикалния статус значение имат проявите на анемия - бледост на видимите лигавици и кожата, палпация на туморна маса в лява коремна половина. Фиброколоноскопията с биопсия за хистологично изследване има първостепенна роля за потвърждаване и поставяне на окончателна диагноза. Стадирнето на тумора се осъществява с абдоминална или ендолуменна ехография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс. Рентгенологичното изследване (иригоскопия, иригография) е между водещите диагностични методи. Изследването на туморни маркери (CEA и CA 19-9) има значение при следоперативното проследяване на пациентите.

Лечението на рак на колон асценденс е предимно хирургично в комбинация със системна или локална химиотерапия. Оперативното лечение е основния терапевтичен подход при локализиран рак на колона (стадий I-III) и представлява единствена лечебна възможност при пациенти с метастази в черния дроб и/или бял дроб (стадий IV на туморен процес). Хирургичното лечение включва резекция на първичния тумор в достатъчни граници в здрава тъкан, като се премахва мезентериума и регионалния лимфен басейн. При локализция на тумор в колон десценденс се извършва лява хемиколектомия.