Енцефалоцеле МКБ Q01

Енцефалоцелето е вродена аномалия, която се дължи на незатваряне на предните части на невралната тръба по време на ембрионалното развитие. Наблюдава се костен дефект, което води до наличието на празнина, през която част от мозъка излиза извън черепната кутия. В някои случаи, гръбначно-мозъчната течност или мозъчните (менингите) също могат да се подават през тази празнина. Частта от мозъка, която излиза извън черепа, обикновено е покрита с кожа или тънка мембрана и дефектът прилича на малък сак. Енцефалоцелето може да бъде разположено във всяка част на главата, но най-често засяга тилната област.

Точната причина за енцефалоцелето остава неизяснена, но се предполага комбинираното въздействие на няколко фактора.
Клиничната изява зависи от много фактори:

• размер;
• местоположение;
• дали дефектът е покрит с кожа или такава липсва.

Клиничните прояви на енцефалоцеле могат да варират при различните индивиди. Разположението на енцефалоцелето е много важно, тъй като има различни усложнения, освен това поведението при предните и задни локализации не е еднакво. На задните дефекти често са свързани с неврологични проблеми. Енцефалоцелетата, които са разположени отпред на главата обикновено не съдържат мозъчна тъкан и имат по-добра прогноза. При енцефалоцелето може да има двигателен, сетивен и зрителен дефицит. Най-честите симптоми са:

• забавено развитие;
• интелектуални затруднения;
• гърчова симптоматика;
• зрителни нарушения;
• некоординирани движения;
• хидроцефалия;
• спастична парези и други.

Повече информация за различните видове енцефалоцеле според локализацията му можете да прочетете при:

• Фронтално енцефалоцеле МКБ Q01.0
• Назофронтално енцефалоцеле МКБ Q01.1
• Окципитално енцефалоцеле МКБ Q01.2
• Енцефалоцеле с друга локализация МКБ Q01.8
• Енцефалоцеле, неуточнено МКБ Q01.9

Повечето случаи на енцефалоцеле се диагностицират преди раждането чрез ултразвук. Въпреки това в редки случаи някои дефектите, които са с малки размери, могат да останат незабелязани до раждането на бебето. За поставянето на окончателна диагноза трябва да се направи компютърно томографско изследване на главния мозък.

Лечението на енцефалоцелето е оперативно и се извършва от детски неврохирург. Прогнозата е благоприятна в случаите, когато липсват други вродени аномалии на мозъка или очите.