Друг нетравматичен вътремозъчен кръвоизлив МКБ I62

Събиране на кръв в субдуралното пространство, което се намира между твърдата мозъчна обвивка и арахноидеята, се нарича субдурален хематом. Субдуралният хематом се включва към групата на нетравматичните вътремозъчни кръвоизливи.

Най-чести причини за спонтанното развитие на субдуралния хематом може да бъдат:

• много леки черепни травми;

• възрастни хора с продължително време нелекъвано артериално кръвно налягане (хипертония);

• злоупотреба с алкохол;

• кахексия;

• антикоагулантна терапия;

• нарушения в коагулацията - съсирваемостта на кръвта.

Кървоизливът е венозен и се получава вследстиве на разкъсване на пиалните вени, преди влизането им във венозните синуси. Поради анатомичните особености на субдуралното пространство, тези хематоми са по-дифузни и с по-голям обем. Възможни са и двустранни хематоми.

Клиничната картина при субдуралния хематом може да протече класически:

• нарушено съзнание;

• светъл период;

• постепенно развитие на огнищна неврологична симптоматика.

Трябва да се има впредвид, че приблизително при половината от болните клиничната картина е с атипичен ход на протичане - с частично проясняване на съзнанието или е налице постоянно коматозно състояние с постепенно задълбочаваща се неврологична симптоматика.

Според продължителността на светлия период субдуралният хематом може да бъде остър и хроничен.

Острият субдурален хематом се развива след светъл период от 3-7 дни. Развитието на огнищната симптоматика е по-бавно и постепенно, а загубата на съзнание е по-късно. Наблюдава се постепенно засилващо се главоболие с повръщане. Развива се контралатерална хемипареза и хомолатерална мидриаза. В този период болния може да загине за 2-3 дни, ако не се вземат спешни оперативни мерки.

Субдурални хематоми, при които светлият период е от 1-3 седмици се означават като субакутни.

При хроничният субдурален хематом латентният период е по-дълъг - от няколко седмици до няколко месеца. Появява се силно главоболие, често психични и когнитивни разтройства като:

• обърканост;

• апатия;

• дезориентация;

• паметови смущения.

Постепенно се оформя типичната клинична картина на съчетание на прогресираща общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика, с нарушение на съзнанието до кома. 

Диагнозата при субдуралния кръвоизлив се поставя по характерното развитие на симптомите и с помощта на компютърна томография и магнитнорезонансната томография. Открива се екстрацеребрален хематом с типична полулунна форма около мозъчната хемисфера. Каротидната ангиография показва латерална аваскуларна зона на мястото на хематома.

Лечението на субдуралния хематом налага оперативна намеса. При острите субдурални хематоми се прилага краниотомия, а при хроничните, които са с течно съдържимо, се извършава пунктиформена трепанация в темпоралната област с аспирация на кръвта.

Прогнозата на субдуралния хематом до голяма степен зависи от бързата диагноза и оперативната интервенция преди болният да изпадне в кома. При 15 % от случаите се налага реоперация.