Движение на кръвта във вените

Вените са важна част от сърдечно-съдовата система на организма. Техните основни физиологични функции са две. На първо място те осигуряват връщането на кръвта към сърцето. Освен това играят ролята на кръвен резервоар, в който се събира значително количество кръв, която при определени условия може да бъде насочена към други отдели на циркулацията.

Функционална морфология на вените

Структурата на венозната стена значително се различава от тази на съответстващите им артерии. Тя е много по-тънка и съдържа по-малко еластични влакна. На това се дължи факта, че венозният лумен е много по-голям. Във венозната стена се намират и гладкомускулни клетки, които се инервират от симпатиковата част на вегетативната нервна система. Вените имат много по-голям комплайънс (разтегливост) от артериите, което води до значителни промени в обема на съдържащата се кръв в тях, дори при минимални промени в налягането.

Механизми на движение на кръвта във вените

Кръвта във вените се движи по градиент в налягането, който е доста по-малък от градиента в артериите, около 10-15 mmHg. В легнало положение тази стойност е напълно достатъчна, за да осигури връщането на кръвта към сърцето. В изправено положение условията за пренос значително се променят и за да не бъде спрях кръвния поток се задействат допълнителни механизми, които го подпомагат. Необходимостта от подпомагащи механизми се дължи на факта, че при изправяне на тялото към налягането се прибавя и действието на земното притегляне. Така, за всеки сантиметър под нивото на сърцето се прибавят 0,77 mmHg, а над него тази стойност се изважда. В изправено положение налягането във вените на подбедриците и стъпалата става значително.

Изправеното положение не води до промяна на пресорния градиент в циркулацията, тъй като земното притегляне действа и на артериите. В следствие от него се наблюдава значително преразпределение на циркулиращия обем кръв. Задържа се голямо количество кръв във вените в долната част на тялото.

Механизмите, които подпомагат връщането на кръвта към сърцето са няколко:

• Съкращение на скелетните мускули – те действат като една мускулна помпа, която спомага за връщане на кръвта към сърцето в изправено положение.

При неподвижен стоеж в изправено положение, липсата на мускулна помпа води до повишаване на венозното налягане, вследствие от което се нарушава равновесието между филтрацията и реабсорбцията и се появяват отоци около глезените. При хората с професии, които са свързани с прекарване на много време в изправено положение без движение, често се наблюдава патологично разширение на венозните съдове на долните крайници – варици. При усложнения може да се появят и варикозни язви.

• Венозни клапи – работят заедно с мускулната помпа и благоприятства нормалния венозен поток. Те са изградени от две платна. Тази структура позволява да се осъществява само атерограден поток – в посока към сърцето. Клапите разделят венозния съд на сегменти. По този начин земното притегляне не действа на целия венозен съд, а на отделните сегменти.

• Анатомични структури, подпомагащи движението на кръвта във вените – към тях принадлежат lig. inguinale и диафрагмата.

Ligamentum inguinale улеснява изпомпването на кръвта от долните крайници към гръдния кош. Този лигамент се опъва при всяко движение на долните крайници, като по този начин притиска v.femoralis и изпомпва съдържанието й към гръдния кош. Диафрагмата също има значение за придвижването на венозната кръв. Тя слиза надолу при всяко вдишване, като така увеличава интраабдоминалното налягане. Стените на v. cava inferior са меки и податливи. Под влияние на повишения натиск, кръвта в долната куха вена се насочва към гръдния кош и не се връща назад (противодействат й lig. inquinale, клапите и прииждащата кръв). Целият този процес се подпомага от факта, че по време на вдишване, налягането в гръдния кош е понижено.

• Гръдна помпа – всмукващият ефект на дихателните движения върху венозната кръв от долната празна вена.

При вдишване венозният приток се увеличава, защото субатмосферното налягане в интраплевралното пространство нараства по абсолютна стойност. При физическа активност поради увеличаване на дихателната честота, венозния приток също нараства. По време на дихателния цикъл налягането в гръдния кош се понижава и действа като една помпа върху стените на големите венозни съдове и сърцето. Когато разширението на гръдния кош не е съпроводено от понижението на налягането в него, всмукващото действие изчезва. При плеврити например, когато плевралната кухина е изпълнена с течност или има сраствания, кръвта се задържа във вените, които се вливат в долната и горната куха вена. При такива пациенти шийните вени са набъбнали поради затруднения приток на кръв към горната куха вена.

Придвижването на венозната кръв към дясното предсърдие се допринася и от началната фаза на камерната систола, при което артерио-венозният пръстен се придвижва към върха на сърцето имайки всмукващо действие по отношение на предсърдието (налягането се понижава).

Венозният поток се регулира от симпатиковия дял на вегетативната нервна система. В гладкомускулните клетки на венозната стена се намират алфа-аднергични рецептори. По тази причина при симпатикова стимулация се наблюдава изразена веноконстрикция (стесняване на венозния лумен), което води до понижаване на количеството кръв във вените.