Ендокринна функция на бъбреците

Бъбреците са изключително важни органи. Освен отделителната и хомеостатичната функция, която изпълняват, те притежават и ендокринна функция, тоест могат да произвеждат хормони. Ендокринната функция на бъбреците се изразява в образуването на:

• ренин;
• простагландини;
• брадикинин;
• ендотелини;
• азотен оксид;
• еритропоетин;
• активна форма на витамин D3;
• уродилатин.

Освен всички по-горе изброени физиологично активни вещества от бъбреците се отделят и други, които дават основание бъбреците да се разглеждат като важен ендокринен орган, чиито хормони участват в регулацията на физиологичните процеси. Благодарение на ендокринната функция на бъбреците процесите в организма могат да бъдат строго и прецизно регулирани и могат да се развиват компенсаторно-приспособителни механизми при различни патологични състояния.

Еритропоетин

Еритропоетинът (хемопоетин) е хормонът, който стимулира растежа и развитието на предшествениците на еритроцитите. 90% от този хормон се образува в бъбреците, а останалата част в черния дроб. Еритропоетинът е гликопротеин с време на полуживот около 7 часа. Хормонът осъществява своето действие чрез свързване с рецептори. Основната функция на еритропоетина е да стимулира еритропоезата. Той действа на еритроидните прогениторни клетки в костния мозък, като подържа тяхната жизнеспособност и предоотвратява апоптозата. Еритропоетинът има и още няколко роли, към които спадат предизвикване на вазоконстрикция, стимулиране на ангиогенезата (изграждане на нови кръвоносни съдове).

Ренин

Ренинът е хормон, произвеждан от бъбреците, който има ключово значение за регулацията на кръвното налягане. Той действа като ензим, който е от значение за превръщането на ангиотеногена в ангиотензин. Ренинът се произвежда от една специализирана бъбречна структура, наречена юкстагломеруларен апарат (ЮГА). Ренинът катализира превръщането на ангиотензиногена в ангиотензин I. От ангиотензин I под действието на ангиотензин конвертиращия ензим се образува ангиотензин II, който е биологично активен, като причинява вазоконстрикция. Ангиотензин II стимулира секрецията на алдостерон от надбъбречната кора и отделянето на антидиуретичен хормон от хипофизата. Секрецията на ренин се регулира от вътребъбречни и извънбъбречни фактори. Към вътребъбречните фактори спадат промяна на концентрацията на натриевите и хлорните йони в тубулната течност, увеличена концентрация на простагландини и други. Към извънбъбречните фактори се причисляват повишен симпатиков тонус, понижаване на средното артериално налягане, хипоксия.

Бъбречни простагландини

Простагландините са липидни съединения, които имат хормон-подобен ефект. Те се получават от арахидоновата киселина под действието на ензими циклооксигеназа. Простагландините са типични локални хормони. Ефектите им се осъществяват посредством свързването им с рецептори. В бъбреците в най-голямо количество се образува простагландин Е2. Под неговото действие бъбречните кръвоносни съдове се разширяват и бъбречният кръвоток се подобрява.

Ендотелини

Ендотелините са пептиди, които се произвеждат от съдовия ендотел. Те причиняват вазоконстрикция (свиване на кръвоносните съдове). Съществуват три изоформи на ендотелините, като в бъбреците се образуват две от тях ендотелин-1 и ендотелин-3. Ендотелин-1 е най-силната вазоконстрикторна субстанция, позната до момента. Той осъществява своето действие посредством свързването му с рецептори. Ендотелин-1 притежава още диуретичен ефект.

С хормоните, които произвеждат, бъбреците заемат централно място в поддържането на хомеостазата в човешкия организъм.