Регулация на бъбречните функции

Регулацията на бъбречните функции е сложен процес, който се извършва благодарение на комплексното действие на вътребъбречни регулаторни механизми, хормонална регулация и нервна регулация. Регулацията на бъбречните функции се осъществява чрез няколко групи механизми:

• вътребъбречни регулаторни механизми;
• хормонални регулаторни механизми;
• нервна регулация на бъбречните функции.

Вътребъбречни регулаторни механизми

Към вътребъбречните регулаторни механизми спадат компенсаторната промяна в реабсорбцията в различни отдели на нефрона, гломерулно-тубулния баланс и гломеруло-тубулната обратна връзка. Благодарение на вътребъбречните регулаторни механизми до събирателните тубули достига малко и относително постоянно количество на вода и соли, което подлежи на хормонална регулация.

Промените в транспорта, който засяга един отдел от нефрона, могат да бъдат компенсирани от следващите участъци. При намаление на реабсорбцията в проксималните тубули компенсаторно се увеличава реабсорбцията във възходящото рамо на бримката на Хенле и количеството, което се отделя като крайна урина не се увеличава прекалено много.

Гломерулно-тубулният баланс има за цел да осигури съответствие между гломерулната филтрация и реабсорбцията в проксималните тубули. Това означава, че при увеличение на гломерулната филтрация, се увеличава съответно и реабсорбцията. Когато хидростатичното налягане в перитубулните капиляри намалее, а онкотичното налягане се повиши, водната и солевата реабсорбция в проксималните тубули се увеличава. Филтрираното количество вода и соли се увеличава при повишена гломерулна филтрация. В резултат на това налягането в перитубулните капиляри спада и навлязлата в капилярите кръв е с по-високо онкотично налягане.

Тубуло-гломерулната обратна връзка се осъществява по механизма на отрицателната обратна връзка. Сензорна роля за промени в концентрацията на натриевите и хлорните йони има macula densa. При повишаване на концентрацията им се увеличава секрецията на ренин и се формира ангиотензин II, който причинява вазоконстрикция на аферентната артериола и компенсаторно гломерулната филтрация се намалява.

Вътребъбречните регулаторни механизми имат централна роля в интегриране на процесите, формиращи обема и състава на тубулната течност. Благодарение на тях до събирателните тубули достигат малко количество вода и соли. Вътребъбречните механизми на регулация извършват промени в тубулните транспортни процеси, като по този начин се осъществява приспособяването на бъбречната функция към нуждите на организма.

Хормонална регулация

Хормоналната регулация извършва промени в тубулните транспортни процеси, които осъществяват приспособяването на бъбречната функция към хомеостатичните нужди на организма.

Регулацията на бъбречните функции се осъществява от образувани в бъбреците хормони като ренин, брадикинин, простагландини, ендотелини и други. Бъбреците са прицелен орган и за действието на други хормони като антидиуретичен хормон, атриален натриуретичен хормон, паратхормон, надбъбречни хормони и други.

Антидиуретичният хормон (АДХ) се образува в хипоталамуса и се отделя от неврохипофизата (задната част на хипофизата). Действието му се изразява в повишаване на пропускливостта за вода в дисталните извити и събирателните тубули. Хормонът взаимодейства с V2 рецептори по базолатералната мембрана на тубулните клетки, образува се цикличен аденозин монофосфат, който пък активира образуването на водни канали аквапорин-2. При ниски плазмени концентрации или липса на хормона се отделя осмотично свободна вода и крайната урина е с много голям обем и ниско осмотично налягане. При увеличено ниво на АДХ се засилва транспортът на урея в събирателните тубули. АДХ допринася за покачване на хиперосмолалитета на медулата и увеличаване на концентриращата способност на бъбрека.

Хормонът алдостерон се отделя от кората на надбъбречната жлеза. Действието му се осъществява върху епителните клетки на дисталните извити и събирателните тубули. Там алдостеронът стимулира реабсорбцията на натрий, с което участва в поддържането на постоянството на обема на екстрацелуларната течност и регулацията на алкално-киселинното равновесие.

Главният представител на глюкокортикоидите - кортизол, увеличава гломерулната филтрация и стимулира разграждането на АДХ в черния дроб. При хипофункция (намалена функция) на надбъбрека намалява гломерулната филтрация и съществува опасност от водна интоксикация, тъй като има намалена гломерулна филтрация и е засилено действието на АДХ.

Атриалният натриуретичен пептид (АНП) се образува в кардиомиоцитите на предсърдията, където се складира под формата на секреционни гранули като про-хормон. Отделя се при разтягане на дясното предсърдие. АНП увеличава натриевата и водната екскреция с урината (натриуретичен и диуретичен ефект) и разширява кръвоносните съдове (хипотензивен ефект).

Паратхормонът (паратироиден) хормон стимулира реабсорбцията на калциеви йони в дисталните отдели на нефрона и потиска реабсорбцията нa фосфати в проксималните тубули. Паратхормонът стимулира образуването на активната форма на витамин D3 в бъбреците.

Нервна регулация на бъбречните функции

Нервната регулация на бъбречните функции е от съществено значение за приспособяване на екскреторната и ендокринната функция на бъбреците към промените във водно-солевия баланс на организма. Еферентните симпатикови бъбречни нерви регулират кръвоснабдяването, тубулните транспортни процеси и образуването на хормони в бъбреците. При активация на бъбречните симпатикови нерви се свиват бъбречните кръвоносни съдове. Това води до намаляване на гломерулната филтрация и бъбречния кръвоток. Предимно се повлияват аферентната артериола, еферентната артериола и мезангиалните клетки. Под действието на бъбречните нерви се контрахират мезангиалните клетки, което намалява филтрационната повърхност. Повишаването на активността на бъбречните нерви води до задържане на соли в организма.

Бъбречните нерви имат значение за възникване на заболявания и болестни състояния, свързани със задържането на соли в организма. При продължително активиране на бъбречните нерви поради трайна вазоконстрикция в бъбреците, стимулиране на секрецията на ренин и на директно засилване на натриевата реабсорбция, се задържа натрий в организма и трайно се повишава екстрацелуларният обем. Възниква хипертония.