Регулация на бъбречните функции

Регулацията на бъбречните функции е сложен процес, който се извършва благодарение на комплексното действие на вътребъбречни регулаторни механизми, хормонална регулация и нервна регулация. Регулацията на бъбречните функции се осъществява чрез няколко групи механизми:
- вътребъбречни регулаторни механизми;
- хормонални регулаторни механизми;
- нервна регулация на бъбречните функции.
Вътребъбречни регулаторни механизми
Към вътребъбречните регулаторни механизми спадат компенсаторната промяна в реабсорбцията в различни отдели на нефрона, гломерулно-тубулния баланс и гломеруло-тубулната обратна връзка. Благодарение на вътребъбречните регулаторни механизми до събирателните тубули достига малко и относително постоянно количество на вода и соли, което подлежи на хормонална регулация.
Промените в транспорта, който засяга един отдел от нефрона, могат да бъдат компенсирани от следващите участъци. При намаление на реабсорбцията в проксималните тубули компенсаторно се увеличава реабсорбцията във възходящото рамо на бримката на Хенле и количеството, което се отделя като крайна урина не се увеличава прекалено много.
Гломерулно-тубулният баланс има за цел да осигури съответствие между гломерулната филтрация и реабсорбцията в проксималните тубули. Това означава, че при увеличение на гломерулната филтрация, се увеличава съответно и реабсорбцията. Когато хидростатичното налягане в перитубулните капиляри намалее, а онкотичното налягане се повиши, водната и солевата реабсорбция в проксималните тубули се увеличава. Филтрираното количество вода и соли се увеличава при повишена гломерулна филтрация. В резултат на това налягането в перитубулните капиляри спада и навлязлата в капилярите кръв е с по-високо онкотично налягане.
Тубуло-гломерулната обратна връзка се осъществява по механизма на отрицателната обратна връзка. Сензорна роля за промени в концентрацията на натриевите и хлорните йони има macula densa. При повишаване на концентрацията им се увеличава секрецията на ренин и се формира ангиотензин II, който причинява вазоконстрикция на аферентната артериола и компенсаторно гломерулната филтрация се намалява.
Вътребъбречните регулаторни механизми имат централна роля в интегриране на процесите, формиращи обема и състава на тубулната течност. Благодарение на тях до събирателните тубули достигат малко количество вода и соли. Вътребъбречните механизми на регулация извършват промени в тубулните транспортни процеси, като по този начин се осъществява приспособяването на бъбречната функция към нуждите на организма.
Хормонална регулация
Хормоналната регулация извършва промени в тубулните транспортни процеси, които осъществяват приспособяването на бъбречната функция към хомеостатичните нужди на организма.
Регулацията на бъбречните функции се осъществява от образувани в бъбреците хормони като ренин, брадикинин, простагландини, ендотелини и други. Бъбреците са прицелен орган и за действието на други хормони като антидиуретичен хормон, атриален натриуретичен хормон, паратхормон, надбъбречни хормони и други.
Антидиуретичният хормон (АДХ) се образува в хипоталамуса и се отделя от неврохипофизата (задната част на хипофизата). Действието му се изразява в повишаване на пропускливостта за вода в дисталните извити и събирателните тубули. Хормонът взаимодейства с V2 рецептори по базолатералната мембрана на тубулните клетки, образува се цикличен аденозин монофосфат, който пък активира образуването на водни канали аквапорин-2. При ниски плазмени концентрации или липса на хормона се отделя осмотично свободна вода и крайната урина е с много голям обем и ниско осмотично налягане. При увеличено ниво на АДХ се засилва транспортът на урея в събирателните тубули. АДХ допринася за покачване на хиперосмолалитета на медулата и увеличаване на концентриращата способност на бъбрека.
Хормонът алдостерон се отделя от кората на надбъбречната жлеза. Действието му се осъществява върху епителните клетки на дисталните извити и събирателните тубули. Там алдостеронът стимулира реабсорбцията на натрий, с което участва в поддържането на постоянството на обема на екстрацелуларната течност и регулацията на алкално-киселинното равновесие.
Главният представител на глюкокортикоидите - кортизол, увеличава гломерулната филтрация и стимулира разграждането на АДХ в черния дроб. При хипофункция (намалена функция) на надбъбрека намалява гломерулната филтрация и съществува опасност от водна интоксикация, тъй като има намалена гломерулна филтрация и е засилено действието на АДХ.
Атриалният натриуретичен пептид (АНП) се образува в кардиомиоцитите на предсърдията, където се складира под формата на секреционни гранули като про-хормон. Отделя се при разтягане на дясното предсърдие. АНП увеличава натриевата и водната екскреция с урината (натриуретичен и диуретичен ефект) и разширява кръвоносните съдове (хипотензивен ефект).
Паратхормонът (паратироиден) хормон стимулира реабсорбцията на калциеви йони в дисталните отдели на нефрона и потиска реабсорбцията нa фосфати в проксималните тубули. Паратхормонът стимулира образуването на активната форма на витамин D3 в бъбреците.
Нервна регулация на бъбречните функции
Нервната регулация на бъбречните функции е от съществено значение за приспособяване на екскреторната и ендокринната функция на бъбреците към промените във водно-солевия баланс на организма. Еферентните симпатикови бъбречни нерви регулират кръвоснабдяването, тубулните транспортни процеси и образуването на хормони в бъбреците. При активация на бъбречните симпатикови нерви се свиват бъбречните кръвоносни съдове. Това води до намаляване на гломерулната филтрация и бъбречния кръвоток. Предимно се повлияват аферентната артериола, еферентната артериола и мезангиалните клетки. Под действието на бъбречните нерви се контрахират мезангиалните клетки, което намалява филтрационната повърхност. Повишаването на активността на бъбречните нерви води до задържане на соли в организма.
Бъбречните нерви имат значение за възникване на заболявания и болестни състояния, свързани със задържането на соли в организма. При продължително активиране на бъбречните нерви поради трайна вазоконстрикция в бъбреците, стимулиране на секрецията на ренин и на директно засилване на натриевата реабсорбция, се задържа натрий в организма и трайно се повишава екстрацелуларният обем. Възниква хипертония.
Продукти свързани със СТАТИЯТА
САРСАПАРИЛА КОРЕН 100 гр.
ПАНАЦЕЯ ТИНКТУРА САРСАПАРИЛА 100 мл
БОТАЛАЙФ ЕТЕРИЧНО МАСЛО ОТ ГЕРАНИУМ 10 мл.
ЕТЕРИЧНО МАСЛО ОТ ИСПАНСКА МАЙОРАНА 10 мл MIAROMA
СМИЛАКС ОФИЦИАНАЛИС (САРСАПАРИЛА) ЧАЙ 105 гр. ENERGY GROUP
ФЕМИНХЕЛП таблетки * 56
Библиография
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1863590/
https://opentextbc.ca/anatomyandphysiology/chapter/25-8-endocrine-regulation-of-kidney-function/
https://mcb.berkeley.edu/courses/mcb135e/kidneys.html
Л. Витанова, Р. Гърчев; „Физиология на човека”; издателство АРСО
Arthur C. Guyton, M.D., John E. Hall, Ph.D.; „Text book of Medical Physiology“
СТАТИЯТА е свързана към
- Физиология на бъбреците
- Див рожков, дърво на Юда, Церцис
- Как да си помогнем сами при възпаление на бъбреците
- Естествени средства за облекчаване на бъбречна болка
- Анализ на урина
- Алтернативно лечение на бъбречни кисти
- Намалете нивата на урея и креатинин с 6 природни средства
- Изследване на прогестерон
- Според научно откритие бъбреците работят и като помпа при филтрирането на кръвта
- Компютърна томография (КТ) на корем
- Изследване на тестостерон
Коментари към Регулация на бъбречните функции