Бъбречни простагландини

Простагландините за група физиологично активни липидни съединения, имащи хормон-подобен ефект. Тези вещества се откриват в почти всички тъкани в човешкия организъм. Те се получават от мастни киселини (арахидонова киселина) под действието на ензими (циклооксигеназа). Простагландините притежават определени структурни различия. В зависимост от структурните различия на простагландините, те се делят на две групи: PGE и PGF. Даден простагландин може да има противоположни ефекти в различните тъкани. Това се обуславя от различните рецептори, с които се свързва дадения простагландин.

Простагландините са типични локални хормони. Времето им на полуживот е около 1 минута. Техните ефекти се осъществяват чрез свързването им с рецептори, които са мембранни и цитозолни. Простагландините са мощни локално действащи вазодилататори (предизвикват разширение на лумена на съда) и инхибират агрегирането на тромбоцитите в кръвта. Тези техни функции обуславят участието им във възпалението.

Бъбречни простагландини

В бъбреците също се произвеждат простагландини (ПГ), като в най-голямо количество е ПГЕ2, който се образува в бъбречната медула (сърцевина) и папила. Те се образува от арахидонова киселина, под действието на ензима циклооксигеназа, което може да бъде подтиснато от някои медикаменти като аспирин, идометацин и други нестероидни противовъзпалителни. Простагландин Е2 разширява бъбречните кръвоносни съдове и подобрява бъбречния кръвоток. В тях се образува и простагландин F2, който има противоположно действие. Той ограничава бъбречния кръвоток.

Бъбречните простагландини потискат реабсорбцията на натрий в дисталните отдели на нефрона и увеличават натриевата екскреция и количеството на отделената урина. Бъбречните простагландини стимулират секрецията на ренин и ограничават действието на симпатикуса, като намаляват освобождаването на норадреналин от крайните му окончания.