Лечение при рак на ануса

Епидемията от злокачествени новообразувания, завладяла населението в световен мащаб, изисква повишена онкологична бдителност от страна на медицинските специалисти и повишаване на информираността и здравната култура на населението. Неоплазмите на гастроинтестиналния тракт са едни от най-честите, като засягат в еднаква степен отделните възрастови групи, развивайки се под действието на определени рискови фактори.

За разлика от колоректалния карцином, който показва изключително висока честота, ракът на ануса е сравнително рядък, но често се диагностицира в напреднал стадий, създавайки значителен дискомфорт на пациентите.

Една от основните причини за късното откриване на заболяването е големите прилики, които показва с едно от най-честите увреждания, засягащи аналната област, а именно хемороидите. Подобно на тях и при рака на ануса едни от често съобщаваните симптоми са сърбеж, парене, кървене, като наличието на подлежащи хемороиди не изключва възможността от развитие на ректален карцином.

Болестта се среща по-често при лица над 50 години, като основни рискови фактори са имунният дефицит, заразяването с човешки папилома вирус (най-често по полов път, във връзка с което множеството сексуални партньори се считат също за рисков фактор), тютюнопушенето и някои индивидуални особености на пациента.

Полезна и подробна информация за болестта, различните хистологични варианти, клинични прояви и методи за поставяне на диагнозата може да откриете в раздел Заболявания:

• Злокачествено новообразувание на ануса и аналния канал

Основното лечение при рак на ануса се определя главно въз основа на стадия и хистологичните особености на болестта (в колкото по-ранен стадий се диагностицира неоплазмата, толкова по-добра е прогнозата), наличието или липсата на близки и далечни метастази, наличието на други подлежащи заболявания, възрастта и общото състояние на пациента.

Лечението най-общо се подразделя на оперативно (хирургично отстраняване на тумора), неоперативно (лъчетерапия, химиотерапия или комбинация от двата метода) и палиативно (за подобряване на общото състояние на пациента, облекчаване на симптомите на болестта).

Видът и особеностите на терапевтичния план при всеки пациент се определят индивидуално от лекуващия медицински екип след назначаване и провеждане на съответните лабораторни и образни методи на изследване.

Лечение при рак на ануса: химиотерапия, лъчетерапия

Химиотерапията и лъчетерапията са едни от основните лечебни методи, използвани в онкологията, като се прилагат различни терапевтични схеми и дозови режими при отделните пациенти в зависимост от особеностите на конкретната неоплазма и редица фактори от страна на пациента.

Химиотерапията е системен лечебен метод, при който се използват едно (монохимиотерапия) или повече (полихимиотерапия) лекарства, които потискат размножаването, растежа и развитието на раковите клетки.

При рак на ануса най-често се използва полихимиотерапията във връзка с по-добрите резултати от комбинацията от медикаменти, както и по-ниските рискове от развитие на лекарствена резистентност (липса на желания ефект при използване на стандартните дози).

Лекарствата се прилагат перорално (някои медикаменти са ефективни при прием през устата под формата на таблетки или капсули) или парентерално (по-често под формата на венозна инфузия, по-рядко интрамускулно или подкожно). Терапията включва изготвянето на режим, като химиотерапията обикновено се прилага в няколко цикъла.

Най-често използваните препарати са:

• флуороурацил: по същество представлява аналог на пиримидина, като механизмът на действие се състои в потискане синтезата на нуклеиновите киселини (ДНК и РНК) на тумора. Освен в терапията на рак на ануса често се използва и в схемите за лечение на колоректален карцином и рак на млечната жлеза. Прилага се обикновено под формата на интравенозна инфузия, като често се приема в продължение на няколко дни (най-често четири) и курсът се повтаря след четири до шест седмици. Чести странични ефекти, наблюдавани ри лечение с флуороурациял, са увреждания на хемопоезата (анемия, тромбоцитопения, агранулоцитоза, панцитопения), зрителни нарушения, главоболие, дезориентация и други. Често се прилага в комбинация с митомицин (при ранните стадии на тумора) или с цисплатин (при напредналите стадии на болестта)
• митомицин: митомицин по същество представлява цитотоксичен антибиотик, който води до нарушения в клетъчното делене и растеж на делящите се туморни клетки. Освен при рак на ануса се прилага и при карцином на стомаха, хранопровода, панкреаса, дебелото черво, пикочния мехур и други. Обикновено се прилага като интравенозна инфузия в началото и около приключването на лъчетерапията (по-висок ефект се постига при комбинираното лечение и приложение на митомицин при стартиране на лъчетерапията и след четири до шест седмици). Възможни странични ефекти по време на терапията с митомицин включват потискане функцията на костния мозък и съответно засягане на хемопоезата, редукция на теглото, косопад, кожни промени, повишение на кръвното налягане, развитие на бъбречна недостатъчност и други
• цисплатин: цислатин е производно на платината, което се използва при някои форми на рак на ануса и по-често намира приложение в терапевтичните схеми за лечение на рак на пикочния мехур и метастатични тумори на яйчниците и тестисите. Прилага се парентерално, като е необходимо повишено внимание при пациенти с подлежащи бъбречни увреждания, миелосупресия или дехидратация. Крие риск от сериозни нежелани ефекти (нефротоксичност, миелотоксичност, невротоксичност, ототоксичност, мозъчно-съдови инциденти и други) и лекарствени взаимодействия (при едновременно приложение с диуретици, антиконвулсивни лекарства, някои антибиотици и други)

В хода на курсовете химиотерапия е необходимо проследяване състоянието на пациентите и мониториране на редица показатели с цел своевременна реакция при развитие на странични ефекти и усложнения.

За постигане на по-добри резултати често химиотерапията се комбинира с лъчетерапия (така наречената хеморадиация), но по този начин нарастват и рисковете от поява на по-сериозни нежелани ефекти.

При лъчетерапията с помощта на високоенергиен източник се постига убиване на раковите клетки, намаляване размерите на тумора, потискане на размножаването на раковите клетки. Прилага са, подобно на химиотерапията, под формата на лечебни курсове, като дозата на облъчване се определя индивидуално при всеки пациент. Продължителността на терапията обикновено варира между четири и шест седмици.

Чести странични прояви в хода на лъчетерапията са зачервяване, изсушаване на кожата, интензивен косопад, гастроинтестинални прояви, увреждания на хемопоезата и други.

Комбинацията от лъчетерапия и химиотерапия е приложима във всички стадии на аналния карцином, като в зависимост от особеностите на тумора може да се комбинира и с хирургично лечение (адювантна или неоадювантна терапия).

При някои форми на болестта може да се приложи и имунотерапия, също и включване на пациентите в клинични проучвания и експериментални изследвания на нови медикаменти за лечение при рак на ануса.

Хирургично лечение и палиативни грижи при рак на ануса (анален карцином)

Хирургичното лечение включва отстраняване на тумора по оперативен път. За целта пациентите се хоспитализират в съответното лечебно заведение и се консултират със съответните специалисти след провеждане на необходимите образни и лабораторни изследвания.

Оперативното лечение е особено подходящо при началните стадии на неоплазмата, при които туморът е с малки размери, не прониква в околните тъкани, липсват близки и далечни метастази. Извършва се резекция на тумора с максимално щадяща сфинктера техника.

Основната цел на лечението е съхраняване целостта на мускулатурата в аналната област и пълно премахване на туморното огнище (често освен тумора се отстраняват и здрави тъкани, съседни на тумора с цел намаляване риска от развитие на рецидив).

Тъй като операцията е оптимално щадяща рядко се развиват усложнения, като обикновено това са постоперативно кървене, вторично инфектиране, засягане на разположените в близост мускули, съдове и нерви. След операцията са възможни известен болков синдром и дискомфорт, както и промени в ритъма на дефекация.

При тумори в напреднал стадий опция на избор е извършването на така наречената абдоминоперинеална резекция, при която се отстраняват аналният канал, ректума и участък от колона, след което оставащите участъци от колона се извеждат през корема с така наречената стома (процедура, известна като колостомия). В хода на операцията при необходимост се извършва и лимфектомия за отстраняване на засегнатите или суспектни лимфни възли. Този тип оперативно лечение се прилага и при анален карцином без значение от стадия при липса на ефект от химиотерапията и лъчетерапията.

Основната цел при оперативното лечение е забавяне прогресията на болестта и намаляване на риска от далечни метастази, като ракът на ануса най-често метастазира в белите дробове, черния дроб, мозъка и костите (теоретично може да метастазира навсякъде).

При абдоминоперинеалната резекция и последващата колостомия съществува по-висок риск от усложнения в сравнение с обикновената резекция в началните стадии на болестта. По тази причина пациентите подлежат на активно наблюдение за няколко дни (или седмици по преценка на лекуващия лекар) за проява на ранни или късни усложнения.

Палиативното лечение е форма на терапия, при която основните грижи и цел е подобряване комфорта и облекчаване на симптомите при пациента. Прилага се успоредно с основното лечение (за облекчаване на симптомите, облекчаване на някои от страничните ефекти при лечението) или след неуспешно лечение (като единствена мярка).

Включва множество и много различни методики, както от конвенционалната, така и от алтернативната медицина.

Като палиативна терапия често се прилагат различни лекарства за облекчаване на много от симптомите на болестта и страничните реакции от хеморадиацията, като например антиеметици (при гадене и повръщане), антиациди (при киселини), антикоагуланти (при наличие на кървене), аналгетици (за обезболяване), антидепресанти и лекарства, използвани за лечение при тревожност (за справяне с емоционалната страна на онкологичната диагноза) и много други.

Допълнително за подобряване на емоционалния и психичния тонус на пациентите се препоръчва психотерапия и включване в групи за подкрепа. Физикалната терапия и многобройните методи на алтернативната медицина (хипноза, акупунктура, акупресура, медитация, йога, техники за релаксация и други) също се използват за подобряване комфорта на пациентите.

Необходим е индивидуален подход при всеки пациент, като многообразието от палиативни методики позволява задоволяване на потребностите при отделните пациенти. Подкрепата от страна на семейството, близките и приятелите, както и повишаване на информираността относно тумора (възможности за лечение, прогноза, особености в протичане) могат да окажат благоприятно въздействие върху пациента.

При ранно откриване и адекватно лечение при рак на ануса прогнозата е относително благоприятна с петгодишна преживяемост при над 60 процента от пациентите.

Основните рискове са свързани с честите рецидиви на неоплазмата, поради което пациентите подлежат на чести профилактични прегледи (в първата година след лечението на всеки шест месеца, след което се назначават веднъж годишно или по-често при наличие на рискови фактори).

За намаляване на риска от рецидив, както и за намаляване на опасността от развитие на болестта при рискови пациенти се препоръчва поставяне на ваксината срещу човешкия папилома вирус, отказ от тютюнопушенето и повишена онкологична бдителност.