Злокачествено новообразувание на ануса и аналния канал МКБ C21

Аналният канал и анусът представляват терминалния участък на дебелото черво, разположен под правото черво (ректум), през който фекалнта маса напуска тялото. Анусът е оформен частично от външните слоеве на кожата на тялото и отчасти от края отдел на правото черво. Два пръстеновидни мускули, така наречени сфинктерни мускули - външен и вътрешен анални сфинктери, осъществяват отварянето и затварянето на аналния отвор. Аналният канал е разположен между ректума и аналния отвор, и има дължина около 2,5-4 см.

Подробна информация за анатомично устройство на аналния канал и ануса може да прочетете при:

• Анален канал

Основните етиологични фактори за развитие на злокачествено новообразувание на ануса и аналния канал са: някои предракови състояния - полипи, вирусни инфекции - папилома вирус, хронични възпаления, потиснат имунитет - аналния рак се среща по-често при болни със СПИН, бъбречна трансплантация, имуносупресивна терапия.

В областта на ануса и аналния канал могат да се развият различни хистологични варианти на злокачествени неоплазии. Туморите на ануса и аналния канал биват: злокачествени епителни - плоскоклетъчен, аденокарцином, мукоепидермоиден, недифиринциран; неепителни; злокачествен меланом; вторични тумори (метастази от други органи). В аналния канал има три различни вида епител, поради това съществуват различни хистологични форми на карцинома като най-чест е епидермоидния рак. Най-чест вариант са епителните тумори - плоскоклетъчен карцином. Най-често карцинома на ануса се разпространява по околоаналните и ингвинални лимфни възли. Съществуват и такива тумори в тази област, които произлизат от слуз-секретиращите клетки - мукоепидермоидни карциноми. По-рядък вариант е аналния дуктален рак. Той е жлезист и слуз-секретиращ, и възниква в аноректалната област, без да обхваща аналната кожа и лигавица. Развива се от аналните жлези или техните каналчета. Карцинома на ануса представлява 2% от карциномите на ректума. Среща се 2-3 пъти по-често при жените на възраст 60-70 години. В 85% от случаите злокачествения процес се развиват в аналния канал 15% на аналния ръб.

В началото на заболяването клиничните симптоми са малко и нехарактерни, което затруднява ранната диагностика. Най-честите оплаквания са - анален дискомфорт, анален сърбеж, тежест, парене, оскъдни кръвотечения. Болните описват само уплътнено образование в областта на ануса. С прогресирането на заболяването се появяват болки и лъжливи напъни за изхождане (тъй като се дразни аналния сфинктер от злокачествения процес), незадържане на газове и фекалии (поради инфилтрирането на сфинктерния апарат). С разрастването на раковия процес се обхваща правото черво и околоанусната област, поради това се появяват разязвявания, секреция на слуз и кръв.

Диагнозата се поставя от проктолог чрез оглед, ректални туширане и проведени инструментални - аноскипия и ендоректална ехография и хистологични изследвания.

Аналният карцином трябва да се диференцира със следните заболявания: левкоплакия, хронична калозна фисура, хипертрофичен папилит, анален полип, болест на Крон.

Лечението на злокачествените заболявания на аналния канал и ануса е комплексно: хирургично лечение, лъчетерапия, химиотерапия.

Подробна информация за отделните локализации на злокачествено новообразувание на ануса и аналния канал може да прочетете при:

• C21.0 Анус, неуточнена локализация

• C21.1 Анален канал

• C21.2 Клоакогенна зона

• C21.8 Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на ректума, ануса и аналния канал