Клоакогенна зона МКБ C21.2

Клоакогенната зона на аналния канал представлява рудиментарен остатък от ембрионална мембранна структура. В тази област се откриват аналните колонки на Моргани (columnae anales) и аналните жлези, разположени между дисталния край на ректалната лигавица и проксималната част на аналния канал. Лигавицата на аналните колонки е изградена от многослоен плосък невроговяващ епител. Епителът покриващ аналните жлези и клоакогенната зона има преходнен характер. Границата между цилиндричния епител на ампуларната част и плоския епитет на клоакогенната зона е linea dentata.

Подробна информация за анатомия на аноректална зона може да прочетете при:

• Анален канал

Злокачествено новообразувание на клоакогенна зона е сравнително рядка лезия на аноректалния преход. Туморите в тази област са с много висок малигнен потенциал, което налага ранно поставяне на точна диагноза и провеждане на агресивна терапия. Средната възраст на болните е 55-58 години. Заболяването се среща и при млади хора, а също и при болни в старческа възраст. Жените боледуват два пъти по-често от мъжете.

Три вида клетки се откриват в клоакогенна зона: преходните клетки, плоскоклетъчен епител и слуз секретиращи цилиндрични клетки. Малигнен тумор може да възникне от всеки от клетъчните типове и хистологичните форми на са съответно преходеноклетъчен карцином, плоскоклетъчен карцином и аденокарцином или смесен тип карцином.

Най-честият хистологичен вариант на злокачествен тумор в клоакогенна зона е плоскоклетъчен карцином. Морфологично този карцином притежава няколко варианта:

• преходен;
• клоакогенен;
• базално-клетъчен;
• слизестоепидермоиден.

Въпреки че клоакогенните карциноми се различават по хистопатология от най-често срещаните аденокарциноми на дебело черво и плоскоклетъчния карцином на ануса, не се проявяват с характерни клинични признаци или симптоми. Карциномите дава метастази в ингвиналните лимфни възли, което е лош прогностичен белег.

Клиничните симптоми на заболяването са: кръвотечение, неприятно чувство в областта на ануса, нарушена дефекация - запек или диария, усещане на „чуждо тяло" в аналното отвърстие, придружено много често с болка. При голям процент от болните се наблюдават тенезми, перинеален пруритус, отделяне на слуз, подуване на корема.

Диагнозата на туморите в клоакогенна зона се поставя сравнително лесно, поради факта, че рано причиняват субективни оплаквания, което кара болните да търсят медицинска помощ. С най-голямо значение от физикалния преглед има дигиталното изследване. Специалните изследвания включват иригография, ректороманоскопия и биопсия.

Лечението на злокачествено новообразувание на клоакогенна зона е комплексно - оперативно, лъче- и химиотерапия. Хирургичната намеса допуска е местно изсичане на малки тумори, разположени странично от linea dentata, подвижни по отношение на подлежащата тъкан. Ингвинална дисекция е показано при съмнение за ангажирането им от туморния процес. При болни с тумори, инфилтриращи сфинктерите или перианалните тъкани, е показана ампутацията на ректума no Miles с широка ексцизия на перинеална меките тъкани.

Преживяемостта на болните до 5 години е от 25 до 27 % в зависимост от ранната диагноза и адекватното лечение.