Анален канал МКБ C21.1

Аналният канал представлява най-крайният отдел на долната част на стомашно-чревния тракт/дебелото черво, който се разполага между аналния ръба (аналния отвор, ануса) в перинеума дистално и правото черво (ректума) проксимално.

Подробна информация за анатомия на анален канал може да прочетете при:

• Анален канал

Злокачествените новообразувания на анален канал са редки и представляват приблизително 1-2% от раковите заболявания, засягащи стомашно-чревния тракт. Броят на пациентите, които развиват анален рак всяка година бавно се увеличава, особено тези в рисковите групи, описани по-долу.

Аналният рак обикновено се свързва с инфекция с човешки папиломен вирус (HPV), но в някои случаи анален рак се развива без наличие на инфекция. Допълнителни рискови фактори за рак на анален канал включват:

• възраст - повечето от случаите на заболяването се развиват при хора над 55 годишна възраст;
• анален секс - хората, практикуващи анален секс (мъже и жени) са с повишен риск;
• полово предавани болести - пациенти с множество сексуални партньори са с по-висок риск от заразяване с полово предавани болести като HIV и HPV, и следователно, са изложени на повишен риск от развитие на рак на анален канал;
• пушачи - вредни и канцерогенни химически вещества в тютюневия дим увеличават риска при повечето ракови заболявания, включително рак на ануса и аналния канал;
• имуносупресия - индивиди с потисната имунна система, като например трансплантирани пациенти, приемащи имуносупресори и пациенти с HIV инфекция, са изложени на по-висок риск;
• хронично локално възпаление - дългогодишни анални фистули или открити рани в аналната област;
• радиотерапия в областта на таза - тазова лъчетерапия при рак на ректум, простатна жлеза, пикочен мехур или рак на маточната шийка.

Най-честия хистологичен вариант на анален карцином е плоскоклетъчен с различна степен на диференциация - високо-, умерено- и нискодиференциран.

Съществуват два основни хистологични типа:

1. Същински плоскоклетъчен карцином - среща се в 70 % от случаите с анални карциноми.

2. Базалоиден или клоакогенен карцином - около 18 %
от аналните карциноми. Локализира се винаги в аналния канал и вероятно хистогенетично е свързан с преходния епител. Международната хистологична класификация на туморите на анален канал определя следните форми:

1. Злокачествени епителни тумори:

• плоскоклетъчен рак;
• рак, напомнящ базално-клетъчния;
• аденокарцином - ректален тип от ректалните жлези;
• мукоидоепидермоиден рак;
• недиференциран рак;
• некласифицируем рак.

2. Неепителни тумори.

3. Злокачествен меланом.

4. Некласифицируеми тумори.

5. Вторични тумори.

Клиничната картина на рак на анален канал, който обикновено е плоскоклетъчен, се характеризира с появата на болка, която обикновено е ранен симптом. Отначало тя е тъпа, постоянна, локализирана в аналната област и се засилва при дефекация (изхождане). Относително рано дефекацията става болезнена и затруднена, като с напредване на процеса оплакванията се засилват. Туморите с ендофитен растеж обхващат рано сфинктерите и увреждат тяхната функция. Дразненето при покой и дефекация води до спазъм и усилване на болката. Разязваването на тумора настъпва сравнително рано и се проявява с кръв, слуз и гной в изпражненията. При дифузна инфилтрация на сфинктера се получава анална инсуфициенция (недостатъчност) с незадържане на газове и фекалии, а при обтурация на аналния канал от прораснал тумор възникват прояви на чревна непроходимост. Ракът на аналния канал дава сравнително рано метастази в ингвиналната област.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на анален канал се постави от колопроктолог въз основа на анамнестични данни, физикално изследване, при което най-голямо значение има дигиталното изследване (ректално туширане) и специални изследвания - ректороманоскопия с биопсия, иригография. Ректороманоскопия със задължително добро оглеждане на аналния канал и задължителна морфологична диагноза уточняват данните от дигиталното изследване, и потвърждава диагнозата с визуалните, и биопсични данни. За установява не на далечни метастази може да се използва ултразвуково изследване, компютърна томография, лапароскопия.

Лечението на злокачествено новообразувание на анален канал е предимно хирургично, но може да се комбинира с химиотерапия и лъчелечение. По литературни данни абдомино-перинеалната екстирпация на ректума в съчетание с химиотерапия (5-флуороурацил и митомицин С) с лъчетерапия се постига в 79% 5-годишна преживяемост.