Анус, неуточнена локализация МКБ C21.0

Аналният рак представлява злокачествено новообразувание, което възниква в областта на ануса - дисталният отвор на стомашно-чревния тракт. Приблизително 2 % от карциномите на аноректалната област се локализират в ануса. В Съединените щати, около 780 души са загинали на анален рак през 2012.

Световен мащаб, данни от 2002 г. показват около 30 400 нови случаи на рак на ануса. Заболеваемостта е приблизително равна в развиващите се страни (15 900) и в страните с развити индустрии (14500). Около 90% от случаите (27 400) се дължат на HPV.

Рисковите фактори за развитие на злокачествено новообразувание на анус, неуточнена локализация включват следното:

• възраст над 50 години;
• инфекция с човешкия папиломен вирус (HPV);
• сексуални контакти с много партньори (повишен риск от заразяване с HPV);
• анален секс;
• наличие на анални фистули и други доброкачествени лезии в областта на ануса;
• имуносупресивно лечение;
• пушене.

Изследване на плоскоклетъчен карцином при пациенти с анален рак в Дания и Швеция показва висок процент положителни резултати за определени видове HPV, които също така са свързани с повишен риск от развитие на рак на маточната шийка. Друго проучване открива високо-рискови видове HPV, особено HPV-16, които са изолирани в 84% от изследвани тъканни проби на пациенти с анален рак. Въз основа на проучвания в Дания и Швеция се смята, че 90% от случаите на анален рак се дължат на HPV.

В областта ануса и ано-ректалната област възникват различни типове епителни тумори. Обикновено се касае за плоскоклетъчен карцином, който има сходни характеристики с този, развиващ се в лигавицата на други органи, покрити с многослоен плосък невроговяващ епител. Плоскоклетъчният карцином може да бъде кератинизиращ (базалоиден) или некератинизиращ (клоакогенен). Дисеминират (разпространяват) по перианалните лимфни плексуси до лимфните възли в ингвиналната област. Базалоидните тумори, които напомнят хистологично на базално-клетъчните карциноми на кожата, възникват от лигавицата на преходната или клоакогенна зона, разделяща ректалната и аналната лигавица, и дисеминира подобно на плоскоклетъчния карцином.

Единични тумори в тази област са жлезни елементи или индивидуални слузсекретиращи клетки (мукоепидермоидни карциноми). Аналният дуктален рак е рядък тумор, обикновено жлезен и слузсекретиращ, който възниква в ано-ректалната област без видимо обхващане на аналната кожа или ректалната и аналната лигавица. Възниква от аналните жлези или техните каналчета и обикновено не се разпознава добре. Други типове злокачествени новообразувания на анус, неуточнена локализация са аденокарцином, лимфом, сарком или меланом.

Клинично, аналният карцином протича с кръвоизливи в 50% от случаите, поява на болки при 40% (по-остри, отколкото при карциномите на дебелото черво), формиране на туморна формация в анална област в 25 % и анален сърбеж в 16 %. При около 25 % от болните аналният карцином не дава никаква симптоматика. Макроскопски се развива в кожно-лигавичната зона и расте или към ректума, и съседните тъкани, или навън към перианалните меки тъкани. Понякога растежът е идентичен на ректалния карцином и точната диагноза се установява само биопсично. Обхващането на перианалната кожа може да бъде повърхностно с язвичка с леко надигнати ръбове. Такива лезии обикновено се бъркат с възпалителни процеси. В други случаи личи типичният дълбоко растящ и разязвен „възел", с плътни надигнати ръбове. Много често той може да протича като секретиращи анална фистула, отделяща слуз и кръв.

Точната диагноза на злокачествено новообразувание на анус, неуточнена локализация може да се постави от колопроктолог чрез ректално туширане и ректороманоскопия със задължително добро оглеждане на аналния канал и задължителна хистоморфологична диагноза. Диагностичният проблем на рака на ануса се свързва с късната диагноза. Много често се поставят грешни диагнози, като анални фистули, хемороиди, кондиломи и др. Най-честата причина за късната диагноза е късното явяване на пациента за преглед при лекар от началото на заболяването, което средно е една година. Честа причина за лошото диагностициране е от страна на лекаря, който лекува често пациента за анална фисура или „кървящи хемороиди".

Хирургическото лечение на рака на ануса зависи от два фактора. Първият е размера на тумора, а вторият е в зависимост от неуспеха на химио- и радиотерапията. При първата ситуация анално-маргиналните карциноми могат да достигнат огромни размери, специално при пациенти с ниска култура и лоша хигиена. Жените със сквамозен карцином на ануса могат, макар и рядко, да имат и сквамозен карцином на влагалището с много инвазивен характер. За такива болни хирургичното лечение е най-добрият и радикален метод. Радиотерапията не променя биологията на тумора, докато радикалната вулвектомия с абдомино-перинеална екстирпация на ректума дава най-добри резултати.