Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Новообразувания Доброкачествени новообразувания Доброкачествено новообразувание на други и неточно определени части на храносмилателната система Други и неуточнени части на тънките черва

Други и неуточнени части на тънките черва МКБ D13.3

Други и неуточнени части на тънките черва МКБ D13.3 - изображение

Доброкачествените новообразувания на други и неуточнени части на тънките черва представляват рядко срещани лезии (поражения), които много често остават асимптомни през целия живот.

Въпреки че представляват около 75% от дължината и около 90% от площта на стомашно-чревния тракт, в тънките черва се развиват сравнително малко първични тумори и по-малко от 2% от злокачествените заболявания на гастроинтестиналния тракт.

Доброкачествените тумори на тънките черва могат да се развият като единична лезия или като множествени поражения от няколко подтипа.
Тези подтипове включват:

  • хиперпластични полипи;
  • аденоми;
  • гастроинтестинални стромални тумори;
  • липоми;
  • хемангиоми;
  • подтипове, свързани със синдрома на Peutz-Jeghers (Пойтц-Йегерс);

Туморите на други и неуточнени части на тънките черва обикновено се характеризират с бавно нарастване и по-късно проявяваща се симптоматика.
По-голямата част от туморите не предизвикват никакви клинични изяви, като се откриват случайно при аутопсия.

Туморите на други и неуточнени части на тънките черва могат да бъдат единични, множествени или дифузно разпространени, като последните са част от полипозен синдром.

Установени са три модела на растеж:

  1. интралуменален (развиващи се в лумена (просвета, кухината) на червата);
  2. инфилтративен (инвазивен);
  3. серозен;

Интралуменалните лезии най-често са свързани с развитието на вторична обструкция (запушване) на червата и инвагинация, докато серозните лезии са свързани с волвулус на тънките черва.

Не е установена расова или етническа предразположеност.

Установено е, че доброкачествените новообразувания на други и неуточнени части на тънките черва се срещат малко по-често при мъже.

Доброкачествените лезии на тънките черва могат да се развият при хора от всички възрасти, като средната възраст на възникване е между петото и шестото десетилетие от живота.

Клиничната картина при други и неуточнени части на тънките черва не е специфична, т.е. липсват характерни симптоми, като голяма част от находките могат да се появят спорадично (в отделни случаи, рядко).

Признаците и симптомите, които могат да са налице, са:

  • коремна болка — обикновено е неспецифичен симптом, като болката е притъпена и локализирана в епигастриума (горната част на коремната стена). Коремната болка обикновено се свързва с по-големи лезии, които могат да провокират симптоми на чревна обструкция (запушване);
  • констипация (запек);
  • мелена;
  • перфорация;
  • гадене;
  • диария;
  • кръвоизливи в гастроинтестиналния тракт;
  • преплитане на червата;
  • повръщане;
  • формация, която може да се палпира (опипа при изследване);
  • обструкция;
  • анорексия;
  • чувство за бързо засищане;
  • анемия;

Времето от появата на симптомите до поставянето на диагнозата варира от по-малко от един месец до повече от една година, като средната продължителност е 6 месеца.

Доброкачествените тумори на тънките черва мога да се развият като единична лезия или като множествени лезии с няколко подвида, включващи:

  • хиперпластични полипи:

Това са доброкачествени новообразувания на лигавицата, които често се развиват в проксималния (по-близко разположения) илеум (хълбочно черво — последната част на тънките черва).

Често се откриват при рутинно проведена горна ендоскопия, като полипите могат да бъдат единични или множествени.

Хиперпластичните полипи обикновено са асимптоматични, без потенциал да се трансформират в злокачествено заболяване и могат да бъдат отстранени ендоскопски.

  • аденоми:

Описани три вида аденоми на тънките черва:

  1. аденоматозни полипи;
  2. аденоми на Брюнеровите жлези;
  3. вилозни аденоми;

Като цяло те могат да се развият като единични или множествени лезии, да бъдат на широка основа или на краче.

Хистологично, те се проявяват като интралуменални разраствания на лигавичната мембрана и субмукозните (подлигавични) структури, с наличие на множество ацини (основните секреторни единици), включени в централно разположена фиброваскуларна сърцевина.
Налице е различна степен на диференциация.

Усложненията от непрекъснатото нарастване на аденомите включват:

  • обструкция (запушване);
  • кървене;
  • инвагинация;
  • в някои от случаите е налице и злокачествена дегенерация, особени при по-големи вилозни лезии;

Най-честите усложнения, които се наблюдават при вилозните аденоми, са кървене и обструкция.

Вилозните аденоми, които са по-големи от 4 см, са с повишен риск от злокачествена трансформация.

Диференциалната диагноза на други и неуточнени части на тънките черва включва:

  1. аденокарцином на колона;
  2. дебелочревна обструкция (запушване);
  3. полипи на дебелото черво;
  4. перфорация;
  5. интестинални аденоми;
  6. синдром на Peutz-Jeghers;
  7. вилозен аденом;

Налице са различни методи за диагностициране на този вид тумори:

  • лабораторни тестове:

Резултатите от рутинните лабораторни изследвания не показват отклонения при повечето пациенти с тумори на други и неуточнени части на тънките черва.

В някои случаи може да е налице микроцитна анемия, което е във връзка с кървене или разязвяване на лезия.

Електролитни нарушения не се наблюдават често.

  • образна диагностика:
  1. рентгенография:

    Резултатите от обикновената рентгенография най-често са нормални.

    По-големите лезии могат да демонстрират признаци на пълно или частично запушване на тънките черва (например дилатирани тънки черва, волвулус).

    Контрастното изследване с бариева каша е най-често използваният метод за диагностика.

    Рентгенографската находка включва:

    1. неравна повърхност на лигавицата;
    2. изпълнени с бариева каша кухини, разположени извън лумена (признак за централна некроза);
    3. лезии с форма на гирички (признак за интралуменален (в кухината на тънките черва) и екстралуменален (извън кухината) растеж);

    Иригографията спомага за идентифицирането на изменения в дисталния (по-далечно разположения) илеум (хълбочно черво);

  2. компютърна томография:

    Изследването с компютърен томограф (КТ) спомага за откриването на около 27% от доброкачествените тумори на тънките черва, като това изследване е особено полезно при стромалните тумори, които са по-големи от 2 см.
    КТ спомага за определянето на точния размер, установяването на язви и некроза на лезиите.

  3. ехография:

    Чрез ултразвуково изследване на коремната кухина могат да се установят по-големи тумори (> 4 см), като ехографията спомага за разграничаването на интралуменален, интрамурален (вътрестенен) и екстралуменален модел на растеж.

  4. други методи:

    4.1. горна ендоскопия/интраоперативна (по време на операция) ентероскопия:

    Горната ендоскопия се използва успешно за откриването на проксимално (по-близо) разположени доброкачествени тумори на тънките черва при 12-30% от случаите.

    При повечето дистално (по-далече) разположени тънкочревни лезии интраоперативната ентероскопия е ефективна техника, позволяваща едновременно палпация (изследване с ръце) и визуализация на тънките черва.

    Чрез ендоскопия може да се направи и биопсия на интралуменалните лезии, както и полипектомия (премахване на полипи) на по-малките лезии.

    4.2. капсулна ендоскопия:

    Капсулната ендоскопия се използва успешно за откриването на лезии на тънките черва, които преди това са останали недиагностицирани чрез други методи.

    4.3. артериография:

    Селективната артериография може да се използва в подкрепа на диагнозата за възможни съдови лезии и емболизация на активно кървящи съдове.

    Артериографията може да подпомогне разграничаването на злокачествени от доброкачествени лезии.

    Доброкачествените тумори често биват кръвоснабдявани с артериална кръв от гастродуоденалната артерия (а. gastroduodenalis) или от горната мезентериална артерия (arteria mesenterica superior).
    За злокачествените новообразувания е характерно, че получават артериална кръв от бъбречните артерии, от лумбалните артерии или от двете.

Лечението на други и неуточнени части на тънките черва включва консервативни и хирургични методи, като медикаментозното лечение засега не играе съществена роля при доброкачествените тумори на други и неуточнени части на тънките черва.

Пациентите, при които е налице коремна болка, особено с данни за анемия, асимптоматични тънкочревни формации, стриктури (стеснени участъци) или интермитентна (преходна) обструкция (запушване), открити случайно при рентгенологично изследване по друг повод, трябва да бъдат насочени за хирургична оценка и лечение.

Хирургичната ексцизия (отстраняване) на доброкачествените тумори, засягащи други и неуточнени части на тънките черва, е препоръчителният метод за лечение.
Експлоративна лапаротомия (оперативно отваряне на коремната кухина) с ексцизия на тумора е най-безопасният и директен метод за идентифициране и лечения на този вид заболявания.

Туморите, които биват откривани случайно по време на лапаротомията, трябва да бъдат отстранени, за да се предотврати появата на симптоми и вторични усложнения.

За премахване на туморното образувание могат да се използват както сегментна резекция, така и ентеротомия/полипектомия.

Ако при експлоративна лапаротомия не се установи патология, препоръчва се пълна сегментна резекция с достатъчно широки граници.

Няма специални препоръки относно диетата/режим на хранене, които да се прилагат.

4.0, 7 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия