Езофагогастродуоденоскопия (Горна ендоскопия)

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

› Необходима ли е предварителна подготовка?

› Метод на провеждане на изследването:

› Какво ще усещате по време на изследването?

› Има ли рискове от провеждане на изследването?  

› Резултати от проведеното изследване:

› Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Езофагогастродуоденоскопия (ЕГД, EGD), известна също така и като горна ендоскопия и ендоскопия на горния гастроинтестинален (стомашно-чревен) тракт (ГИТ), представлява диагностична процедура, чрез която може да се огледа лигавицата на хранопровода (езофагоскопия), стомаха (гастроскопия, фиброгастроскопия) и началната част на тънкото черво — дуоденум/дванадесетопръстник (дуоденоскопия), като тези органи съставляват горния гастроинтестинален тракт.

При това изследване се използва ендоскоп (фиброгастроскоп) — дълъг, гъвкав, подобен на тръба телескопичен инструмент, на върха, на който е монтиран източник на студена светлина и миниатюрна камера, която дава възможност на лекаря да разглежда изследваните структури на монитор в реално време.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването

Горната ендоскопия се счита за по-прецизен метод в сравнение с рентгеновите изследвания при диагностицирането на възпаление, язви или тумори.

Езофагогастродуоденоскопия може да се назначи, ако са налице симптоми, които са нови, не е ясна причината за тяхната поява или които не се повлияват от проведеното лечение, като например:

• наличие на черни изпражнения;
• повръщане на кръв;
• регургитация на храна;
• парене зад гръдната кост;
• бързо появяващо се чувство за ситост;
• тежест след нахранване;
• поява на киселини;
• анемия с неясен произход;
• болка или дискомфорт в горната част на корема, която не е свързана със сърцето;
• подуване на корема;
• дисфагия;
• одинофагия;
• липса на апетит/необяснима загуба на тегло;
• продължително гадене или повръщане с неизвестна причина;

Използва се и за диагностициране на туморни образувания в ранен стадий, като може да спомогне да се определи дали туморът е доброкачествен или злокачествен.

Изследващият може да вземе материал за биопсия (тъканна проба) от възпалена или суспектна (за която има съмнение) тъкан по време на ендоскопията за последващо изследване в лаборатория.

По време на ендоскопията може да се направи и четкова биопсия — техника, която е особено полезна при диагностицирането на карцином или инфекция.

Изображение: www.freepik.com

Лекуващият лекар може да назначи това изследване с цел проследяване или проверяване на ефекта от лечението при някои заболявания и състояния, включително:

• чернодробна цироза с цел търсене на варици (разширени вени) в стените на долната част на хранопровода, които могат да започнат да кървят;
• възпаления на хранопровода (езофагит) и стомаха (гастрит)
• болест на Крон (Crohn);
• злокачествено или доброкачествено заболяване на хранопровода;
• гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ);
• ахалазия;
• Баретов хранопровод;
• хиатална херния;
• синдром на раздразненото черво;
• злокачествено или доброкачествено новообразувание на стомаха;
• язва на стомаха;
• увреждания, причинени от силно увреждащи (корозиви) вещества, като например домакински детергенти и химикали;

Изображение: www.freepik.com

Освен за диагностициране, ендоскопът може да се използва и за лечение на различни състояния, засягащи хранопровода, стомаха или дванадесетопръстника, като през тръбата му се въвеждат малки инструменти.

Процедурите, които могат да бъдат извършени по време на ендоскопията, включват:

• отстраняване на полипи и други доброкачествени образувания;
• разширяване (дилатиране) на стеснени участъци (стриктури) на хранопровода;
• спиране кървенето от язви или кръвоносни съдове;
• отстраняване на различни чужди тела, които блокират горния стомашно-чревен тракт, като храна, монети, игли, копчета, пирончета и други подобни;
• въвеждане на въздух или течност в стомаха (например за хранене — перкутанна ендоскопска гастростомия);
• дивертикули на хранопровода
• лазерна терапия;
• ендоскопска хирургия;

Необходима ли е предварителна подготовка

Трябва да съобщите на изследващия, ако сте чувствителни или алергични към:

• някое лекарство;
• медицински продукти, съдържащи латекс;
• медикаменти за анестезия — анестетици (локални и общи);

Не трябва да приемате храна или течности най-малко 6-12 часа преди процедурата.
Възможно е да получите допълнителни инструкции за спазване на специална диета в продължение на 1 или 2 дни преди процедурата.

Извършващият изследването екип трябва да бъде информиран за сърдечни, белодробни или други състояния, на които трябва да се обърне специално внимание преди, по време и след извършването на горна ендоскопия

Жените, които са бременни или имат съмнение за това, трябва да съобщят за това на лекуващия лекар.

Необходимо е да кажете на изследващия, ако имате анамнеза на нарушения на кръвосъсирването и приемате лекарства за разреждане на кръвта (аценокумарол (Синтром), варфарин).
Приемът на някои медикаменти (като аспирин, нестероидни противовъзпалителни средства [НСПСВ] или други, които повлияват кръвосъсирването) трябва да бъде прекратен най-малко 7 дни преди ендоскопия на горния стомашно-чревен тракт, за да се намали риска от кървене.

Най-добре е да уведомите лекаря за всички лекарствени продукти, които приемате, независимо дали са по рецепта или не — включително билки, витамини и други хранителни добавки.

Вашият лекар ще Ви даде инструкции как да подготвите стомашно-чревния си тракт за теста. Може да се наложи приемете лаксатив (слабително) през устата или под формата на супозитории (свещички за ректално приложение), или да Ви бъде направена клизма.

Ако страдате от заболяване, засягащо клапите на сърцето, може да се наложи да приемете антибиотици преди ендоскопия на горния гастроинтестинален тракт (ГИТ).

При необходимост се прилага обща упойка.

Метод на провеждане на изследването

Преди процедурата ще бъдете помолени да подпишете формуляр на съгласие, чрез който позволявате изследването да бъде извършено.
Ако имате въпроси, не се колебайте да попитате лекуващия си лекар.

Изследването се извършва от лекар, специализиран в диагностицирането и лечението на заболявания на храносмилателния тракт — гастроентеролог.

Камерата в края на инструмента позволява на специалиста всяка част от горния ГИТ, която се изследва в момента, да бъде внимателно разгледана на монитор в реално време.

ЕГД може да бъде извършена в амбулаторни условия или по време на болничния престой.

Колаж: www.freepik.com

Като цяло процедурата следва тази последователност:

1. Ще бъдете помолени да свалите всички дрехи, бижута или други предмети, които могат да попречат на процедурата.
   Ако носите изкуствени зъби (протези), ще бъдете помолени да ги махнете, докато не приключи изследването.
   Може да се наложи да свалите и дрехите, като ще Ви бъде предоставена болнична престилка;
2. Повечето пациенти понасят процедурата само с локална анестезия (местно обезболяване) на задната част на гърлото, като за целта се използва спрей, съдържащ лидокаин. По този начин пациентът се предпазва от кашляне и задавяне при преминаването на ендоскопа през гърлото;
3. Поставя се зъбен протектор с цел предпазване на зъбите и тръбата на ендоскопа;
4. Възможно е някои пациенти да бъдат много тревожни/неспокойни по време на изследването.
   Поради тази причина се поставя периферна венозна канюла (абокат), през която се инжектират лекарства (седативни медикаменти), които ще спомогнат за успокояването на пациента.
   В някои случаи може да се наложи дори обща анестезия;
5. Ще бъдете помолени да легнете в ляво странично положение на масата за изследване;
6. Гастроентерологът въвежда ендоскопа през устатата към орофаринкса (най-неприятният етап от процедурата), хранопровода, стомаха и крайната точка — дуоденум.
   Може да почувствате известен натиск или подуване при движение на ендоскопа. Може да ви помолят да преглъщате, което улеснява процедурата;
7. Ако е необходимо, по всяко време на изследването могат да бъдат взети проби от течност или тъкан или да се извърши някоя друг процедура.
   По време на изследването е възможно да се направят снимки на изследваните структури;
8. След приключване на езофагогастродуоденоскопията тръбата се изважда, а Вие няма да сте в състояние да приемате храна или течност, докато не отмине ефекта на лидокаина (има опасност от задавяне);

Изследването продължава средно 15-20 минути, но може и да продължи повече в зависимост от това какво се прави по време на процедурата.

Не се препоръчва употребата на алкохол 24 часа след изследването.

Какво ще усещате по време на изследването

Обезболяващият спрей ще затрудни преглъщането и причинява изтръпване на езика и небцето, като ефектът му отминава скоро след процедурата. Освен това спреят може да има горчив вкус.

Ендоскопът може да причини гадене или задавяне, като може да почувствате движението му по време на изследването.

Ако се наложи вземането на материал за изследване (биопсия), няма да усетите нищо от биопсията.

Може да чувствате дискомфорт и да Ви се губят моменти от изследването, ако са били използвани седативни средства.

При някои от пациентите дишането може да е затруднено, но това е резултат от упойката и не е повод за притеснение, тъй като винаги остава достатъчно пространство за дишане около тръбата на ендоскопа.
Трябва да останете спокойни и да дишайте бавно и дълбоко.

Има ли рискове от провеждането на изследването

Като цяло ендоскопията се смята за безопасна процедура.

Подобно на всяко едно изследване обаче и при това съществуват определени рискове.

Общият процент на усложнения при езофагостродуоденоскопията е по-малък от 2%, като много от тези усложнения са незначителни — например възпаление на вената, през която се въвежда медикамент.

Сериозните усложнения включват:

• инфекция;
• кардиопулмонални (сърдечно-белодробни) нарушения;
• кървене или перфорация (пробиване), особено когато се извършва лечение или биопсия на тумори или стриктури (стеснения);
• аспирация на стомашно съдържимо, което може да доведе до аспирационна пневмония;

Усложненията от страна сърцето и белите дробове съставляват до 50% от всички сериозни усложнения, като обикновено са причинени от лекарствата за седация.

До перфорация на стомаха, дванадесетопръстника или хранопровода се стига в много малък процент от случаите, като тя може да бъде хирургично коригирана, ако настъпи по време на горна ендоскопия.

В редки случаи възникват и инфекции, като внимателното почистване и дезинфекциране на ендоскопа би трябвало да предотврати това усложнение.

Може да възникне реакция към лекарството, използвано по време на процедурата, която може да доведе до:

• апнея (спиране на дишането);
• задух;
• прекалено изпотяване;
• ниско кръвно налягане (хипотония);
• забавена сърдечна дейност (брадикардия);
• спазъм на ларинкса (ларингоспазъм);

Ако след езофагостродуоденоскопия усетите силна болка в гръдния кош или сериозни затруднения с дишането, трябва незабавно да позвъните на тел. 112!

Резултати от проведеното изследване

Лекарят може да ви съобщи за някои от установите при ендоскопия находки веднага след края на изследването.

Ако по време на горна ендоскопия са взети тъканни проби, резултатите от биопсията или цитологичните (клетъчни) изследвания излизат след 72-96 часа.

Нормални резултати:

По лигавицата на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника не се установяват никакви патологични изменения.

Изображение: https://histology.oit.duke.edu

 Отклонения от нормата:

При ендоскопия на горния гастроинтестинален тракт (ГИТ) е възможно да бъдат диагностицирани:

• стриктури (стеснения);
• възпаление;
• новообразувания;
• язви или ерозии;
• кървене;
• дивертикули (торбовидни разширения);

Възможно е също така да се установят:

• инфекция на хранопровода;
• фисури (линеарни рани);
• разкъсвания;
• стриктури на хранопровода;
• хиатална херния;
• чужди тела;

Все по-честа находка са лекарствено-индуцираните (предизвиканите) езофагеални (на хранопровода) увреждания, причинени от таблетки и капсули, които се задържат за лигавицата на хранопровода, а не преминават надолу.
Смята се, че тези промени са свързани с увреждане на стената на хранопровода от големите количества стомашен сок (съдържа солна киселина), които се връщат от стомаха към хранопровода при гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ).

Кога не трябва да провеждате изследването

Абсолютни противопоказания

Абсолютните противопоказания за горна ендоскопия включват:

• силно кървене от горния гастроинтестинален тракт;
• предполагаема перфорация (пробиване) на хранопровода или стомаха;
• пациенти с влошено общо състояние, което увеличава риска от усложнения;
• остър миокарден инфаркт
• перитонит
• състояние на шок

Относителни контраиндикации

Към относителните контраиндикации спадат:

• анамнеза за нарушения на кръвосъсирването и използването на антикоагуланти;
• наличието на фарингеален дивертикул;
• наскоро претърпяна операция на горния ГИТ — фаринкс, хранопровод, стомах, пилорния сфинктер [намира се на границата между стомах и дванадесетопръстник], дванадесетопръстника;
• пациенти, които отказват пълно съдействие;
• сърдечни аритмии;

Ендоскопията на горния гастроинтестинален тракт като цяло не е показана за оценка на:

• симптоми, които имат функционален произход (съществуват изключения, при които ендоскопско изследване може да се направи, за да се изключи органично заболяване, особено ако симптомите не се повлияват от лечението);
• метастазирал аденокарцином с неизвестна първична локализация — получените резултати няма да повлияят на лечението;
• при рентгенологични находки на:
  1. асимптоматична или неусложнена хиатална херния тип I (плъзгаща);
  2. неусложнена язва на дванадесетопръстника, при която има отговор към терапията;
  3. деформация на ампулата на дванадесетопръстника (разширението, с което дуоденумът се свързва със стомаха), когато отсъстват симптоми или се повлияват от терапията;