Антикоагуланти МКБ T45.5

Антикоагулантите представляват клас лекарства, които действат като предотвратяват съсирването на кръвта. Антикоагулантната терапия се използва при следните състояния:

• предсърдно мъждене
• заболявания на коронарната артерия
• дълбока венозна тромбоза
• исхемичен инсулт
• състояния на хиперкоагулация
• инфаркт на миокарда
• белодробна емболия
• рестеноза на стентове

В тези случаи прилагането на антикоагуланти може да предотврати образуването на опасни съсиреци и последствията от тях. Антикоагулантите се делят на:

• антикоагуланти с пряко действие - типичен представител е хепаринът, който се намира в мастните, чернодробните и ендотелните клетки, и в кръвната плазма
• антикоагуланти с непряко действие - кумариновите и индандионовите антикоагуланти

Към рубриката антикоагуланти се отнасят следните препарати:

• хепарин
• кумарин
• аценокумарин
• варфарин
• еноксапарин

Хепаринът представлява антикоагулант с пряко действие. Има два основни ефекта - антикоагулантно действие и потискане агрегацията на тромбоцитите. Хепаринът не се резорбира през храносмилателния тракт и се въвежда венозно или подкожно. Мускулното приложение е противопоказно поради риск от образуване на хематоми. Бионаличността на хепарин е ниска поради свързване с плазмените протеини. Препаратите, съдържащи нискомолекулни хепаринови фракции са фраксипарин, еноксапарин, парнапарин и други. Те се различават по плазмения си полуживот и продължителността на антикоагулантния се ефект. Хепарин се използва в терапията при:

• остър миокарден инфаркт
• белодробна тромбоза
• остра тромбоза на съдовете на ретината
• предсърдно мъждене
• дълбока венозна тромбоза

Най-честият сигнал за предозиране с хепарин е кървенето, което по-отчетливо може да се установи в урината. Други нежелани реакции могат да включват:

• лесно кръвонасядане
• кървене от носа
• кръв в изпражненията
• черни изпражнения
• тромбоцитопения
• алергични реакции

Сериозен страничен ефект на хепарина е хепарин-индуцираната тромбоцитопения, причинена от имунологична реакция, която води до разграждане на тромбоцитите. Това състояние е обратимо при прекъсване на приема и може да бъде избегнато с употребата на синтетични хепарини.

Противопоказно е приложението на хепарин при пациенти с хеморагична диатеза, хеморагичен инсулт, апластична анемия, бактериален ендокардит.

Варфарин представлява кумаринов антикоагулант с непряко действие. Използва се за лечение на предсърдно мъждене, дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия, за предотвратяване на нови тромбози в коронарните артерии и други.

Основният страничен ефект при предозиране на варфарин е кървенето. Тези кръвоизливи могат да бъдат интракраниални, гастроинтестинални, от пикочните пътища и други.

Варфарин е противопоказан по време на бременност, тъй като преминава през плацентарната бариера и може да предизвика кървене в плода. Използването на варфарин по време на бременност е свързан често със:

• спонтанен аборт
• мъртво раждане
• неонатална смърт
• преждевременно раждане

Кумарините (като варфарин) също са тератогенни, тъй като могат да причинят вродени дефекти. Честотата им при новородени се изчислява на около 5%.

Използването на варфарин по време на първия триместър, и по-специално между шеста и девета седмици от бременността, се развива състояние, наречено фетален варфаринов синдром. Той се характеризира главно със скелетни аномалии, които включват:

• назална хипоплазия
• сколиоза
• калцификати в гръбначния стълб, бедрената кост и костта на петата
• брахидактилия (необичайно къси пръсти на ръцете и краката)
• недоразвити крайници

Също така новородените с този синдром имат ниско тегло при раждането и умствени увреждания.

Лечението при отравяне с антикоагуланти се извършва в болнична обстановка. То се състои от незабавно спиране приема на препарата. Антагонист на хепарина е протаминов сулфат в доза 100 милиграма на 100 единици хепарин. При антикоагулантите с непряко действие се провежда лечение с витамин К, който е коагулант.