Други симптоми и признаци, отнасящи се до храносмилателната система и коремната кухина МКБ R19

Кръвоизливите от храносмилателния тракт са сериозни, застрашаващи живота усложнения и се наблюдават при редица заболявания на хранопровода, стомаха и червата. Симптоми включени в рубриката други симптоми и признаци, отнасящи се до храносмилателната система и коремната кухина са повръщането на кръв (мелена), хематемеза, окултни кръвоизливи.

Повръщането на кръв е сериозно състояние, показващо, че в тялото се случва патологичен процес. Състоянието се нарича хематемеза и понякога е животозастрашаващо. Пациента може да кърви ако има:

• язва
• стомашни или чревни варици
• съдови увреждания на гастроинтестиналния тракт
• тумори
• гастрит, гастроентерит
• хеморагична треска
• облъчване с радиация
• рядко при кървене от носа кръвта преминава в храносмилателния тракт

Трябва да се изясни какъв цвят е кръвта — ако е червена означава, че е прясна и идва от горните отдели на гастроинтестиналния тракт, но ако е кафява или черна насочва, че е от долните отдели (черва). При минимални загуби на кръв се предписват инхибитори на протонната помпа (омепразол, ранитидин), а ако нивата на еритроцити са ниски се извършва кръвопреливане. При значителна загуба на кръв, пациента изпада в хиповолемичен шок, дължащ се именно на загуба на интравазален обем. За да се установи коя част от гастроинтестиналния тракт кърви се извършва гастроендоскопия.

С името мелена се описват черни, мазни изпражнения със зловонна миризма. Най-често се дължи на язвена болест, но може да е резултат и от по-горе описаните състояния. В зависимост от локализацията на причината се поделят на кървене от горните отдели на гастроинтестиналния тракт, където причините съвпадат с тези при хематемеза и кървене от долните отдели на гастроинтестиналния тракт:

• хемороиди
• дивертикули
• чревна инфекция, възпаление
• полипи, рак
• исхемия на дебелото черво
• малформация на кръвоносни съдове
• анални фисури

Клиничното представяне варира според анатомичния източник на кървене, както следва:

• Кафяви изпражнения, когато кървенето е от дебелото черво в дясната част на корема (възходящо ободно черво)
• Ярка червена кръв, идващо от дебелото черво, разположено в лявата част на корема (низходящо ободно черво)
• Мелена с кръвотечение от сляпото черво

Практиката показва обаче, че пациенти с десностранно кървене от дебелото черво могат да имат яркочервена кръв на ректума, ако кръвоизливът е остър и масивен. Симптомите варират в зависимост от етиологията. Един млад пациент с инфекциозен или неинфекциозен (идиопатичен) колит може да е с треска, дехидратация, абдоминална болка, хематохезия. По-възрастните пациенти с кървене от дивертикули могат да имат безболезнено кървене и минимални симптоми. Исхемичен колит, коремна болка и различни степени на кървене обикновено се срещат при пациенти с по-голям брой съпътстващи заболявания като сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене или хронична бъбречна недостатъчност.

Кървенето от долните отдели може да бъде леко, както често се случва в случаите на карцином на дебелото черво или при кървене, свързано с дивертикула. Карциномът на дебелото черво рядко причинява значителни кръвозагуби. Масивни кръвотечения обикновено се срещат при пациенти на възраст 65 и повече години. За да се нарече мелена трябва загубата на кръв да е поне 50 мл. и да е престояла най-малко 8 часа в червата. Не трябва да се греши с епистаксис (кръвоизлив от носната кухина), при която кръв попада от дихателната система или се дължи на улцерозен стоматит. Изпражненията могат да бъдат потъмнени и по естествен път, като се приемат по-големи количества черници, боровинки или спанак, както и някои медикаменти – бисмут, желязо, медицински въглен. Диагноза се поставя след ректално туширане, гастроендоскопия, ангиография или колоноскопия, която е и най-точния метод.

Лечението цели корекция на хемодинамиката чрез водносолеви, кристалоидни разтвори или кръвопреливане. Назначават се кръвни изследвания – проследяват се нивата на всички кръвни клетки, коагулационен профил, нива на серумни електролити. У пациенти, при които не може да се установи локализацията на кървене се предписват вазоконстриктивни средства, като вазопресин, ако и това не помогне или е контраиндикация, се извършва селективна емболизация. Индикации за оперативно лечение са персистиращо кървене, нестабилна хемодинамика, кръвопреливане на четири и повече кръвни банки за период от 24 часа.

Към други симптоми и признаци, отнасящи се до храносмилателната система и коремната кухина е добавена и ректорагия (хематохезия). При нея се касае за кървене от ануса и ректума. Причината идва от долните отдели на стомашно-чревния тракт (тънко и дебело черво). Установено е, че при млади пациенти кървенето е следствие от възпалителни заболявания на чревната лигавица или полипи, докато при по-възрастни пациенти най-честите причини са дивертикули или съдови аномалии. Карциномът на дебелото черво е причина за 90% от кръвоизливите от долния отдел на стомашно-чревния тракт. В зависимост от тежестта на кървенето пациента може да бъде със запазено състояние или да изпадне в хиповолемичен шок. Кръв, примесена с изпражненията, насочва към диагноза карцином на дебелото черво. Тя се поставя след направени кръвни изследвания, анално туширане или колоноскопия.

Изследването за окултни кръвоизливи обикновено се използва за откриване на кръв в изпражненията. Прави се както в лаборатория, така и в домашни условия, обикновено не крие рискове. Представляват кръвоизливи под 50 мл, дължащи се на патологични процеси, които не са разположени в дисталния колон и не променят вида на изпражненията. Те могат да се докажат химично.

Чревните шумове (звуци) се причиняват от мускулните контракции при придвижването на храна през червата. Наричат се още бълбукане или къркорене. Анормалните шумове по време на перисталтика показват, че дейността на червата е забавена. Чревните звуци могат да се появят и след използване на някои медикаменти.

Подуването на корема може да е предизвикано от уплътнение на орган, туморна формация или оток. Също така бива локализирано само в една област или обхващащо целия корем. Много често се открива случайно. Когато е налице симптоматика, обикновено е коремна болка, нарушено храносмилане, загуба на тегло и диария. В зависимост от причината, може да има и други признаци като жълтеница, чревна непроходимост и други.

Когато перисталтика на червата е видима или усилена, това е патологично състояние. Най-често се среща при запушване на тънките и дебели черва и пилорна обструкция. Тя може да стане видима при усилване на силата и честотата на перисталтичните вълни. При възрастни пациенти може да се дължи на прием на лекарства, фекално задръстване, докато при децата най-честите причини са поглъщане на чужди тела, волвулус (завиване на черво около оста му), пилорна стеноза.

Ригидността (напрежение в корема) се усеща по време на палпация и може бъде локализирана в една област или да обхваща целия корем. Вероятни причини за появата й са нервност от страна на пациента, остър хирургичен корем или увреждане на коремните мускули.

Промените в дейността на червата включват честота на изхожданията, консистенция и цвят. Тези промени отразяват промяна в дефекацията или в ритъма. Промените в дефекацията се дължат както на физиологични причини (начин на хранене, физическа активност, възраст, прием на течности), така и на патологични – болест на Крон, цьолиакия, дивертикулоза, синдром на раздразненото черво, хипертиреоидизъм, язвен колит.

Други изменения в изпражненията включват различен цвят, наличие на слуз и промени в количеството. Появата на слуз в тях насочва, че е защитна реакция на организма, за да намали увреждания причинени от стомашни киселини, вируси, бактерии. Понякога измененията могат да са безвредни и да се дължат на начинът на хранене.

Халитоза (лош дъх от устата) също е включена към рубриката други симптоми и признаци, отнасящи се до храносмилателната система и коремната кухина. Наблюдава при зъбна плака, кариеси, абсцеси, болести на гърлото и белите дробове. Една от най-честите причини е наличието на бактериални колонии. При диабет се установява дъх на ацетон, а при чернодробна кома – метил-меркаптан.