Гастрит, неуточнен МКБ K29.7

Гастритите представляват възпалителни заболявания на стомашната лигавица. При тях се наблюдават различни морфологични и функционални нарушения на стомаха, които невинаги корелират с клиничните симптоми.

При гастрит, неуточнен, може да има тежки морфологични изменения в стомашната лигавица без клинични прояви, както и изразени диспептични оплаквания без възпалителни и структурни промени в стомашната лигавица. Поради това се изтъква, че понятието гастрит е клинико-морфологично и включва разнообразни морфологични промени и повече или по-малко изразена клинична симптоматика. При характеристиката на гастритите трябва да се има предвид клиничната картина, функционалните промени и главно морфологичните изменения в стомашната лигавица.

Гастрит, неуточнен: причини, особености, симптоми

Причините и рисковите фактори за появата на гастрит са многобройни, като най-често се касае за комплексно въздействие и влияние на повече от един фактор.

Сред най-честите причини и рискови фактори за появата, развитието и прогресията на гастрита се включват следните:

• вредни навици: дългогодишното тютюнопушене, системна консумация на алкохол, включително злоупотреба и зависимост към алкохола, някои наркомании се считат като рискови фактори за появата на болестта
• злоупотреба с лекарства: честото посягане към обезболяващите, достъпни без рецепта (предимно от групата на нестероидните противовъзпалителни средства), често и продължително лечение с антибиотици, кортикостероиди, цитостатици и други агенти съдействат за увреждане на стомашната лигавица
• инфекция: с най-голямо значение и сред една от най-честите причини за поява на гастрит е инфекцията с хеликобактер пилори. По-рядко други микробни агенти или системни инфекции могат да станат причина за появата на болестта
• стрес и емоционална лабилност: стресът, хроничната преумора, пренапрежение, емоционални сътресения могат да допринесат за появата на гастрита
• други подлежащи заболявания: някои подлежащи заболявания с възпалителен или автоимунен характер могат да се окажат допълнителен фактор в съдействието за появата на болестта

Клиничното протичане на състоянието показва голяма вариабилност при отделните пациенти, като може да протича както безсимптомно (случайно откриване при провеждане на изследвания по друг повод) или с изключително тежка и разгърната клинична картина, като тежестта и интензивността на проявите не корелират пряко с тежестта на възпалителните изменения.

При някои пациенти диагнозата се поставя въз основа на проявилите се усложнения в хода на болестта.

При наличие на симптоми последните показват голямо разнообразие и могат да включват различни промени. Най-често пациентите съобщават за болка в горната коремна половина и в областта на епигастриума, гадене с или без повръщане, парене и киселини, кисели оригвания, неприятен вкус в устата, подуване на корема, метеоризъм, диария или запек. Често са налице намален апетит, усещане за бързо засищане, промени в теглото, общ дискомфорт.

Сред най-честите усложнения на болестта (при неглижиране на заболяването, при безсимптомно протичане) се включват хронифициране на процеса, кървене от стомашно-чревния тракт (признаци за това са наличието на хематемеза и мелена), анемичен синдром, по-рядко неопластично израждане и други увреждания.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата гастрит, неуточнен, се осъществява по метода на изключването, като първо се доказва наличието на гастрит, а впоследствие се изключват най-често срещаните и типични за заболяването форми.

Диагностиката на заболяването включва подробен и обстоен анализ на резултатите, получени от следните диагностични методи и техники:

• анамнеза и клинико-лабораторни данни: резултатите от анамнезата, физикалния преглед и стандартните кръвни изследвания обикновено са слабо информативни, но могат да хвърлят светлина върху действието на някои рискови фактори (анамнеза за злоупотреба с алкохол, чест прием на обезболяващи, тютюнопушене, нездравословно хранене и други). Физикално може да липсват промени, но може и да се установят болка при палпация в областта на епигастриума, промени в нормалната перисталтика и някои други общи прояви. Лабораторно рядко се установяват съществени отклонения, при развитие на някои усложнения може да настъпят промени в съответните лабораторни показатели
• изследване за хеликобактер пилори: тъй като хеликобактер пилори е сред най-честите причинители на болестта в комбинация с въздействието на различни екзогенни фактори, изследването за бактерията играя ключова роля при диагностиката и последващото лечение. Използват се методи с висока специфичност и чувствителност, като например изследване на фецес, уреен дихателен тест, изследване в хода на ендоскопското изследване и други. При установяване на позитивна инфекция се преминава към съответното лечение, като след приключването му е препоръчително повторно извършване на тестовете за установяване на ефективността на ерадикацията
• образна диагностика: с най-висока информативна стойност са резултатите от двата основни метода на образна диагностика, а именно контрастна рентгенография на стомаха с бариева каша и горна ендоскопия с последваща биопсия и хистологично типизиране на материала. На практика тези методи потвърждават диагнозата, докато останалите диагностични подходи съдействат за изясняване на причините, довели до развитието на болестта

Диференциалната диагноза е широка и включва всички останали форми на остър и хроничен гастрит, гастроезофагеална рефлуксна болест, езофагит, дуоденит, гастродуоденит, някои заболявания на стомашно-чревния тракт с автоимунна, инфекциозна или неопластична етиология.

Лечение при гастрит, неуточнен

Терапията при неуточнен гастрит е насочена към възстановяване на пораженията, нанесени от възпалителния процес върху стомашната лигавица, предотвратяване развитието на различни по вид и тежест усложнения, подобряване комфорта на пациентите.

За целта обикновено се прилага консервативен подход с комбинация от различни лечебни тактики, включващи най-често:

• подходяща диета: диетата при гастрит включва ограничаване приема на газирани напитки, алкохол, мазни и пикантни храни, пържени храни, повишаване консумацията на пълнозърнести храни, мляко и млечни продукти, храни, богати на пробиотици, пресни зеленчуци, бяло месо и други. Препоръчва се прием на по-малки порции, на по-чест интервал с приучаване към здравословни навици (продължително сдъвкване на храната, почивка в седнало положение след приключване на храненето)
• лекарствена терапия: лекарствената терапия заема централно място в лечението на гастрита, като най-често се прилагат подходящи антисекреторни средства (инхибитори на протонната помпа, антиациди, Н2-блокери) и симптоматични средства (антиеметици, витаминни добавки, аналгетици при нужда, препарати за подобряване на апетита и други). При изолиране на хеликобактер пилори се предприема целенасочена терапия, тройна или четворна, включваща подходящи антибиотици, антисекреторни агенти и бисмутови препарати
• лайфстайл лечение: лайфстайл лечението включва изкореняване на някои вредни навици и приучаване към здравословни такива с цел цялостно подобрение на здравословното състояние и едновременно с това профилактика срещу повторна поява на проявите на гастрит. Препоръчва се преустановяване употребата на спиртни напитки (при нужда се провежда лечение на зависимите пациенти), отказ от тютюнопушене, приучаване на техники за справяне със стреса, контрол и лечение на други подлежащи заболявания, поддържане на нормално тегло, оптимална двигателна активност и други по преценка на лекуващия лекар

Успешното лечение при гастрит изисква добра колаборация между лекар и пациент, доверие помежду им и стриктно спазване на медицинските препоръки. За намаляване риска от повторна поява на възпалителни промени по стомашната лигавица се препоръчва активна профилактика (спазване на диета, редукция на вредните навици, повишено внимание при необходимост от прием на обезболяващи продължително време).

Прогнозата при гастрит, неуточнен, се определя в зависимост от тежестта на възпалителните поражения по хода на стомашната лигавица. Ранното откриване на заболяването, активното лечение и съдействие от страна на пациента се считат за добри прогностични фактори.

Допълнителна инфорамция по темата може намерите в:

»Гастрит

Заглавно изображение: CC0 Public Domain