Неинфекциозен гастроентерит и колит, неуточнен МКБ K52.9

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

В рубриката неинфекциозен гастроентерит и колит, неуточнен, се включват заболявания, уточнени като неинфекциозни или без допълнителни уточнения ентерит, илеит, йеюнит, сигмоидит или колит в зависимост от локализацията на съответните увреждания и засегнатия участък по хода на гастроинтестиналния тракт.

Причини и патогенетични особености

Неинфекциозната диария, характерна за неуточнения неинфекциозен гастроентерит и колит, е синдром, който се характеризира с учестена дефекация, което означава над три пъти дневно с редки или неоформени изпражнения с маса над 200 грама, чиято причина е от неинфекциозен характер.

Неинфекциозната диария възниква вследствие нарушение на нормалните процеси на резорбция на вода и соли, на чревната секреция, екскреция и моторика. В резултат на изброените патогенетични механизми възникват осмотична, секреторна, ексудативна и мотилитетна диария:

• осмотична диария: осмотичната диария се дължи на наличието в чревния лумен на неабсорбируеми или лошо абсорбируеми молекули, които действат осмотично и извличат вода към лумена на червото, докато концентрацията на чревното съдържимо стане изотонична. Такава е диарията, причинена от салинните очистителни и от субстанции, съдържащи магнезий, сулфати и фосфати
• секреторна диария: всички състояния, които предизвикват увеличение на секрецията на вода и електролити и намаление на тяхната абсорбция, обуславят възникването на секреторна диария. Типичен пример за секреторна диария е тази, предизвикана от дизахарадазни дефицити, при ендокринни тумори с масивна секреция на стомашно-чревни хормони, карциноидни тумори, хранителна алергия и други
• ексудативна диария: ексудативната диария е резултат на ексудация на серумни протеини в чревния лумен при язвени и инфилтративни увреждания на червата, например инфилтрация при лимфоми, левкоза, болест на Whipple и други
• мотилитетна диария: мотилитетна диария е тази, при която бързият пасаж на червата предизвиква диария поради недостатъчния контакт между химуса и лигавицата и краткото време за абсорбция на вода и електролити

Неинфекциозен, неуточнен ентерит по същество представлява състояние, при което възпалителният процес, освен тънкото черво може да засегне и стомаха или дебелото черво, така че всъщност се касае за гастроентерит, ентероколит или гастроентероколит и симптомите от заболяването на всеки от посочените органи тясно се приплитат.

Причините за развитие на неинфекциозен ентерит са най-различни и могат да включват нарушение на храненето и хранителния режим, излагане на вредни въздействия и субстанции с токсичен произход, алергична компонента и други.

Характерни симптоми

Клиничната картина при неинфекциозен гастроентерит и колит, неуточнен, е изключително вариабилна при отделните пациенти, като е възможно остро и драматично протичане, но също и хронично протичане, с едва забележими симптоми и прояви.

Възможни са различни симптоми в зависимост от локализацията на увреждането, причините, които са провокирали нарушенията и индивидуалните особености при конкретния пациент, като често е налице преплитане на симптоматиката, което допълнително затруднява диагностичния процес.

Все пак на преден план изпъкват признаци, дължащи се на нарушение на функцията на интестиналния тракт. Изолираното възпаление само на тънкото черво (ентерит) се среща рядко, като обикновено протича неспецифично с диарийни изхождания, болки в абдоминалната област и общ дискомфорт.

Неинфекциозен илеит представлява възпалително заболяване на хълбочното черво (илеума). Рядко се среща изолирано засягане на хълбочното черво, като най-често се наблюдава при болестта на Крон с развитие на терминален илеит.

Неинфекциозен йеюнит представлява неинфекциозно възпаление на йеюнума, а неинфекциозен сигмоидит представлява възпаление на сигмата, като и двете състояния са рядко срещани в клиничната практика. Неинфекциозният сигмоидит протича с чести диарии, изпражнения, примесени със слуз, болки в областта на сигмата, както и тенезми (болезнени позиви за дефекация).

При хронично протичане е възможно развитие на синдром на малабсорбция и малнутриция, обезводняване, дефицит на важни нутриенти и субстанции и други.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при неинфекциозен гастроентерит и колит, неуточнен, обикновено се осъществява по метода на изключването, като се назначават подробни изследвания за подпомагане на диференциалната диагноза:

• разпит и преглед: подробен разпит за налични подлежащи заболявания, алергии, прием на лекарства, излагане на вредни химични, физични, токсични и други въздействия, давност и тежест на субективните оплаквания. Физикалните находки варират в изключително широки граници в зависимост от тежестта на болестните промени
• лабораторни изследвания: за подпомагане на диференциалната диагноза и различаване от алергична, инфекциозна, възпалителна, неопластична и друга етиология на състоянието се назначават подробни кръвни изследвания, оценка на активността на черния дроб, панкреаса и бъбреците, проследяване на маркерите на възпалението в комбинация с уринен анализ
• образна диагностика: с висока информативна стойност са резултатите от образната диагностика, често включваща контрастно рентгеново изследване, ендоскопия с или без биопсия

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при неинфекциозен гастроентерит и колит, неуточнен, включва приложение предимно на симптоматични средства и общи мерки за стабилизиране състоянието на засегнатите и редуциране риска от възникване на различни по вид усложнения.

Често се назначават подходящи лекарства за овладяване на диарията, водно-солеви разтвори за корекция на нарушенията в електролитния баланс, допълнителен прием на витамини и минерали при необходимост.

Препоръчва се постелен режим при острите форми с тежко протичане в комбинация с подходящи промени в храненето, ограничаване (доколкото е възможно) на употребата на лекарства и излагане на вредни въздействия.

Прогнозата обикновено е добра, като често тази диагноза е само начална и в хода на диагностичния процес се установяват причините, провокирали състоянието.

Изображения: freepik.com