Вътрекоремно или вътретазово подуване, уплътнение и слаб оток МКБ R19.0

Подуването на корема може да бъде на генерализирано или локализирано, от коремна маса или увеличен коремен орган. То може да бъде вътрекоремно или вътретазово подуване, уплътнение и слаб оток.

Генерализирано коремно подуване може да се дължи на затлъстяване, бременност, стомашно - чревни газове, фекалии при запек, на течност при асцит, интраабдоминално кървене при разкъсана аорта.

Локализирано подуване и уплътнение или коремна маса най-често се дължи на увеличен черен дроб (хепатомегалия), увеличен далак (спленомегалия), изпъкнал бъбрек, панкреатична формация, ретроперитонеална маса (формация), херния (пъпна херния) и други различни туморни формации.

Вътрекоремно или вътретазово подуване, уплътнение и слаб оток включва:
- Вътрекоремно дифузно или генерализирано подуване или уплътнение БДУ;
- Тазово дифузно или генерализирано подуване или уплътнение БДУ;
- Пъпно дифузно или генерализирано подуване или уплътнение.

В червата може да се събере голямо количество полутечно съдържимо вследствие на малдигестия и малабсорбция на хранителните вещества. В такива случаи големият корем може да представи лъжлив феномен на флуктуация - псевдоасцит.
В други случаи червата, и то най-често дебелото, се изпълват със задържани фекални материи, които след резорбция на водата се сгъстяват и натрупват с дни, а коремът на болния нараства непрекъснато. Тези маси могат да се опипат при обективното изследване по хода на колона, както е при вроден мегаколон.

Етиология на вътрекоремно или вътретазово подуване, уплътнение и слаб оток

• Аневризма на коремна аортна;
• Холецистит (възпаление на жлъчния мехур);
• Рак на дебелото черво;
• Болест на Крон;
• Запушване на червата;
• Дивертикулит;
• Тумор на жлъчния мехур
• Хидронефроза (пълни с течност, бъбреци);
• Рак на бъбреците (включително бъбречно клетъчен карцином);
• Рак на черния дроб;
• Хепатомегалия (уголемяване на черния дроб);
• Невробластом;
• Киста на яйчника;
• Абсцес на панкреаса;
• Псевдокиста на панкреаса;
• Спленомегалия (уголемяване на слезката);
• Рак на стомаха;
• Лейомиома на матката (фиброиди);
• Волвулос (усукана част от стомашно-чревния тракт);
• Затлъстяване;
• Бременност;
• Прекомерно образуване на газове при синдром на раздразненото черво;
• Асцит.

Клинична картина на вътрекоремно или вътретазово подуване, уплътнение и слаб оток
Много често тези подувания и уплътнения се откриват случайно по време на профилактичен преглед, при физикално изследване. Когато има изявена симптоматика, тя обикновено е свързана с коремна болка, нарушено храносмилане, загуба на тегло и диария. Въпреки това в зависимост от причината, може да има и други признаци като жълтеница, симптоми от страна на чревна непроходимост и много други.

Диагноза на вътрекоремно или вътретазово подуване, уплътнение и слаб оток
Първите стъпки в диагнозата са анамнезата, клиничната картина и физикалното изследване. По време на прегледа се установява местоположението на подуването или уплътнението, твърда, мека или течна консистенция, дали е подвижна или сраснала с околните тъкани. Следващата стъпка в диагностиката са рутинни кръвни изследвания - пълна кръвна картина, урея, креатинин, изследване на чернодробна функция, албумин, общ билирубин, протромбиново време, амилаза и други в зависимост от насочеността към определено заболяване водещо до подуването. От инструменталните изследвания най-показателни за уточняване на диагнозата са абдоминалната ехография и компютърната томография.

Лечението зависи от основното заболяване.