Дисфункция след колостомия и ентеростомия МКБ K91.4

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Колостомията и ентеростомията представлява хирургични процедури, които се назначават като временно и трайно решение при някои заболявания.

Колостомия е хирургична процедура, при която през направен отвор (стома) по предна коремна стена, се изважда здрава част от дебелото черво и се зашива на мястото на стомата. Този отвор представлява алтернативен канал за изхвърляне на фекалните маси от тялото, при невъзможност да се запази физиологичният път.

Ентеростомия (илеостома, йеюностома) е хирургична процедура, при която през изкуствено създаден отвор върху коремната стена се изважда здрава част от тънко черво.

Дисфункция след колостомия и ентеростомия представлява относително рядко срещано състояние в практиката, при което настъпват някои усложнения в резултат от извършените интервенции.

Причини и патогенетични особености

Дисфункцията след колостомия и ентеростомия се среща рядко в клиничната практика, но всички процедури крият някакъв риск, независимо от напредъка на съвременната хирургия и мерките за пълноценно и оптимално следоперативно възстановяване.

За да се избегнат проблеми, свързани с увреждане на кожата и запушване на червото след извършване на колостомия и ентеростомия, стомата трябва да функционира правилно. Има някои условия, които не позволяват оптимално функциониране на стомата и създават предпоставки за възникване на дисфункция, като това най-често са:

• ретракция (прибиране) на стомата: при ретракция на стомата се създават условия за дисфункция, тъй като се затруднява евакуацията на фекалните маси. Ретракция на стомата може да възникне при неправилна оперативна техника за поставяне, при лица с наднормено тегло и затлъстяване, при сериозно физическо натоварване и други
• стеноза: стеноза или стриктура е едно от най-често срещаните нарушения на стомата или дисфункция след колостомия и ентеростомия. Тя може да доведе до възпаление на червата или до чревна непроходимост
• херния: херния около стомата или парастомална херния се среща в около пет до десет процента от болните с колостомия и в около три до десет процента от болните с ентеростомия. Тя се формира по-често при болни със затлъстяване, недохранване, слаба мускулатура при възрастни хора, повишено абдоминално налягане, инфектиране на стомата и други
• други: други често срещни проблеми при колостома и илеостома са кървене, образуване на кръвни съсиреци, инфекция, чревна непроходимост

Характерни симптоми

Клиничната картина при дисфункция след колостомия и ентеростомия е разнообразна, като показва значителна вариабилност при отделните пациенти в зависимост от естеството на възникналите нарушения, общото състояние на пациента и причините, които са провокирали настъпването на дисфункция.

В зависимост от развитието на съответните усложнения се описват:

• обструктивен колит: случаите на обструктивен колит, причинен от стриктури на колостомия, се изявяват с коремна болка, подуване на корема, субфебрилна температура и диарични изхождания изтичащи от колостомата
• илеус: стриктурите могат да причинят и илеус (чревна непроходимост), по характерен при ентеростомите. Клинично се изявява със силна и остро настъпила болка, повръщане, бързо влошаване на общото състояние на болния
• симптоми при парастомална херния: парастомалните хернии могат да протичат безсимптомно или да причинят само дискомфорт в коремната област, болните описват симптомите като чувство за пълнота и тежест в областта на хернията, неприятно усещане при липса на болка. Някои хернии могат да бъдат и болезнени, като остро настъпила болка и повръщане може да са последица от заклещване на черва, което е индикация за спешна оперативна намеса

Диагноза

Диагноза при дисфункция след колостомия и ентеростомия се изгражда въз основа на получената от различните изследвания информация:

• анамнеза и клинични находки: диагнозата се предполага от клиничната картина и подробен разпит на болния за извършване на съответната оперативна интервенция. Парастомалните хернии се разпознават още от огледа
• лабораторни изследвания: пълната кръвна картина, анализ на урина и фекален тест имат слабо диагностично значение, но могат да подпомогнат оценката на общото състояние на пациентите
• образна диагностика: за уточняване и потвърждаване на диагнозата се назначават подходящи образни изследвания. Рентгенографията може да покаже хидроаерични сенки в коремната кухина, доказателство за настъпила чревна непроходимост. В подкрепа на възпаление на червото се прави колоноскопия през стомата. При необходимост се назначават и други специализирани изследвания

Лечение и прогноза

В повечето случаи лечението при дисфункция след колостомия и ентероскопия е оперативно, като изборът на конкретна хирургична методика и допълнителна консервативна терапия се определя строго индивидуално в зависимост от вида на настъпилите усложнения и особеностите на болестния процес при отделните пациенти.

При малките хернии може да се направи опит за начално консервативно лечение с подходящи колани, но при липса на ефект, както и при големи хернии с настъпили усложнения, се налага хирургично лечение.

Проследяването на пациентите след възстановяване има важно значение за превенция на усложнения в бъдеще.

Прогнозата се определя съобразно състоянието при отделните пациенти, както и отговора от приложената терапия.

Заглавно изображение: freepik.com