Дуоденит МКБ K29.8

Възпалителните изменения в областта на дуоденума (дванадесетопръстника) се означават като дуоденит и обикновено възникват успоредно с проявите на гастрит или язвена болест.

Засягат в приблизително еднаква степен представителите на двата пола, като заболяването зачестява с напредването на възрастта.

Ранното разпознаване на симптомите и предприемането на съответните лечебни мероприятия намалява риска от развитие на усложнения и подобрява прогнозата.

Дуоденит: причини, особености, характерни симптоми

Развитието на остър дуоденит рядко се проявява самостоятелно, като в много по-голяма част от засегнатите пациенти се касае за наличие на друго подлежащо заболяване или усложнение, довело до развитие на възпалителни изменения по дуоденалната лигавица. В повечето случаи се придружава от заболяванията на съседните органи, главно жлъчни пътища, панкреас, стомах, черен дроб, явява се при някои паразитни заболявания, поради което се нарича още придружаващ дуоденит. При начален вирусен хепатит и други инфекциозни заболявания дуоденалната лигавица също може да се възпали.

Към основните причини за поява на дуоденит се включват същите, отговорни и за появата на гастрита (поради което при много пациенти са налице и двете заболявания), а именно злоупотреба с обезболяващи (главно нестероидни противовъзпалителни като аспирин, ибупрофен, напроксен) и инфекция с хеликобактер пилори.

Сред най-често обсъжданите рискови фактори, съдействащи за поява на възпалителните изменения, се включват нездравословното хранене, системна злоупотреба с алкохол, хроничен стрес, емоционално пренапрежение, напреднала възраст и други.

Изясняването на рисковите фактори и причините, довели до развитието на болестта, има ключово значение за последващото успешно лечение и профилактика на заболяването.

Клиничната картина при дуоденит показва известна вариабилност при отделните пациенти, като може да са налице безсимптомни форми, асимтомни форми (с минимални прояви) или добре изразени с разгърната клинична картина.
Развитието на парапилоричен болков синдром (късна болка, болка на гладно или нощна болка, придружена от повишена киселинност и секреция) е типичен за дуоденит. Може да има подуване на корема, загуба на апетит, дискомфорт, обща отпадналост и гадене без повръщане.

Дуоденитът може да протече и с по-тежка клинична картина и развитие на хеморагични усложнения, като кървави изхождания или мелена, остра болка в корема и хематемеза (повръщане на кръв или наличие на кръв в повърнатите материи). При натиск в средата на корема и вдясно от пъпа се установяват чувствителност и болка, което дава основание да се предположи наличието на придружаваща дуоденална язва.

При много от пациентите диагнозата закъснява, като се установяват някои от характерните за болестта усложнения (най-често това са дуоденална язва, стомашна язва, по-рядко са налице други увреждания и неоплазми).

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при дуоденит се извършва на базата на данните, получени от различните методи на изследване и след обстойната им обработка:

• анамнеза и клинични находки: разпитът и прегледът на пациентите обикновено са слабо информативни, въпреки което са рутинна част от диагнозата. Анамнезата може да разкрие някои подлежащи рискови фактори и да хвърли светлина върху етиологията на заболяването. При физикалния преглед може да липсват отклонения и обективни промени, а може и да се установят промени в нормалната перисталтика, палпаторна болка (болка при натиск в абдоминалната област) и други
• лабораторни и микробиологични изследвания: подробните кръвни изследвания имат за цел установяване на налични усложнения, хеморагия, дефицит на елементи и други. Микробиологичната диагноза подпомага изясняването на етиологията на заболяването, особено при положителни проби за хеликобактер пилори (след изследване на фекални маси, провеждане на уреен дихателен тест, изследване за хеликобактер пилори в хода на ендоскопията). Важна особеност е необходимостта от повторно провеждане на изследванията след лечението за доказване на ерадикацията на инфекцията
• образни и инструментални методи на изследване: с най-високо информативно и диагностично значение са резултатите, получени от различните образни методи на изследване, като сред най-често прилаганите са ендоскопия с биопсия и последваща хистологична обработка на материала (на практика това изследване потвърждава диагнозата и може да подпомогне изясняването на тежестта на възпалителните промени и в известна степен причините, довели до промените) и/или рентгенография с използване на контрастна материя (обикновено това е бариева каша)

Диференциалната диагноза при дуоденит включва различаването му от гастрит (остър, хроничен, повърхностен, атрофичен и други), язвена болест, някои заболявания на стомашно-чревния тракт с инфекциозна, неопластична или автоимунна етиология.

Лечение при дуоденит

Основните терапевтични мерки за лечение на дуоденит включват от една страна отстраняване на причината и рисковите фактори, довели до развитието на болестта и от друга страна облекчаване симптомите при отделните пациенти.

Това се постига най-често с помощта на консервативни мерки и използване на комплексни терапевтични методи, като например:

• промени в храненето: промените в храненето играят ключова роля за успешното лечение на болестта и последващата ефективна профилактика срещу повторна поява. Препоръчва се възприемане на здравословните хранителни навици и вплитането им в обичайното ежедневие на пациентите. За целта се ограничава консумацията на газирани и спиртни напитки, съдържащи кофеин напитки и храни, консервирани, мазни, пикантни храни, пържени и силно преработени храни и други. Препоръчва се повишаване приема на пълнозърнести храни, бяло месо, сезонни зеленчуци, някои плодове (главно без цитруси), мляко и млечни продукти. Пациентите следва да сдъвкват добре храната, да се хранят бавно, с малки порции, но на по-чести интервали. При нужда от професионален съвет може да се обърнете към специалист (диетолог, гастроентеролог)
• ограничаване вредните навици: ограничаването на вредните навици, подобно на промените в храненето, имат голямо значение в дългосрочен план и подпомагат лечението и служат за активна профилактика на болестта. Препоръчва се отказ от тютюнопушене, преустановяване приема на спиртни напитки, борба с излишните килограми, редуциране на стреса, набавяне на достатъчно сън, контрол и лечение на налични други подлежащи заболявания
• лекарствена терапия: медикаментозното лечение при дуоденит включва използване на подходяща антисекреторна терапия, най-често включваща Н2-блокери или инхибитори на протонната помпа, при нужда от симптоматично облекчение се назначават и подходящи антиациди. При изолиране на хеликобактер пилори се назначава подходяща антибиотична терапия за достатъчно продължително време (най-често между една и три седмици в зависимост от конкретния пациент). По преценка на лекуващия лекар могат да се назначат и други медикаментозни средства с цел облекчаване на симптомите, включително и витаминни добавки, пробиотици, пребиотици, билки, лечебни растения

Комплексното лечение и дълготрайните промени в храненето и вредните навици подпомагат ефективно борбата с възпалителните промени и действат едновременно с това като активна профилактика срещу повторна поява на заболяването.

Прогнозата при пациентите с дуоденит се определя индивидуално, но обикновено е сравнително благоприятна с нисък риск от развитие на сериозни усложнения и дълготрайни последици.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain