Дивертикул на Meckel МКБ C17.3

Дивертикулите на тънко черво са рядко срещащо се заболяване. Биват два вида: истински (вродени), образувани са от всички чревни слоеве - мекеловият дивертикул; придобити (лъжливи) - нямат мускулен слой, а се формират от плорабиране на мукозата през дефект в мускулния слой.

Дивертикул на Meckel се среща по-често, представлява вродено състояние и е резултат на непълно закърняване на ductus omphaloentericus. Локализира се в илеума на 35-100 см от илео-цекалната клапа. Може да има дължина от 1-10 см и е широк 0,5-2 см. Намира се при около 2% от хората, но в 90% от случаите не се наблюдава клинична проява на заболяването.

Злокачествените новообразувания на дивертикул на Meckel са изключително редки. Основните хистологични форми са:

• карциноиден тумор - най-честа форма (44%);
• мезенхимни тумори - лейомиосарком, стомашно-чревни стромални тумори, шваноми (35%);
• аденокарцином (16%);
• десмопластичнен малък кръглоклетъчен тумо.

Туморите на дивертикул на Meckel могат да причинят кървене, остра коремна болка, чревна обструкция (непроходимост), перфорация на чревна стена или инвагинация.

Карциноидните тумори са ендкринно активни, злокачествени или потенциално злокачествени епителни тумори, възникващи от чревните ентерохромафинни клетки. Клиничната картина при тези тумори се обуславя от свръх продукцията на серотонин и други биологично активни съединения - каликреин, брадикинин, катехоламини, кортизол, инсулин, хистамин, простагландини, мотилин, които се секретират в кръвообращението. Попаднали в системното кръвообращение причиняват вазодилатация, усилена чревна секреция и перисталтика, бронхоспазъм, намаление на бъбречния кръвоток, фиброзни реакции около тумора и в сърдечно-съдовата система - ендокард, големи съдове, в перикард, плевра, ретроперитонеално, с обструкция на уретера. Характерна е триадата - флъш синдром, диария и сърдечни симптоми.

Повечето тумори на дивертикул на Meckel се диагностицират интраоперативно при оперативна интервенция по друг повод или при възникване на усложнения - инвагинация, илеус, чревна перфорация. CT (компютърна томография) е с ограничени възможности при диагностициране на мекеловия дивертикул поради трудност при разграничаването на дивертикула от чревните гънки. Въпреки това, контрастно-усилена компютърна томография може да докаже двертикул на Meckel усложнен от тумор или възпаление. Макар и рядко, когато CT или ултразвук показват формация в таза, тясно свързана с тънкочревните гънки, трябва да се има предвид тумор на мекеловия дивертикул.

Лечнието е оперативно - отстраняване на тумора с регионални лимфни възли.