Клонове на коремната аорта

От коремната аорта се отделят чифтни париетални клонове, които кръвоснабдяват коремната стена, и висцерални клонове, които биват нечифтни и чифтни. Калибърът на висцералните клонове е значително по-голям от този на париеталните.

Париеталните или пристенни клонове на коремната аорта са:

• a. phrenica inferior;
• aa. lumbales.

1. A. phrenica inferior е чифтен артериален съд, която води началото си от предната страна на аортата непосредствено под предно-горния ръб на hiatus aorticus. Артерията се насочва латерално, като дясната минава зад долната куха вена, а лявата - зад долния край на хранопровода. От нея се отделят клончета, кръвоснабдяващи предната и задна част на диафрагмата. От самото начало на съда се отделя малко клонче за надбъбречната жлеза - a. suprarenalis superior.

2. Aa. lumbales са 4 чифтни артерии, съответстващи на междуребрените артерии. Те изхождат от ствола на коремната аорта на равнището на телата на първи до четвърти поясен прешлен и се насочват напречно в латерална посока, като са разположени под мускулите, започващо от прешленните тела. По-нататък те преминават по задната повърхност на m. quadratus lumborum, след което преминават между вътрешния кос и напречния коремен мускул и с предните си краища достигат правия коремен мускул, където анастомозират с aa. epigastricae.

От aa. lumbales се отделят следните клончета:

• ramus dorsalis - по своя ход и разклонения е аналогичен на едноименния клон на задните между ребрени артерии - отделя ramus spinalis за гръбначния мозък и клончета за мускулите и кожата в поясната област;
• клончета за мускулите и кожата на коремната стена - отделят се по цялото протежение на aa. lumbales.

Нечифтните висцерални клонове на коремната аорта са:

• truncus coeliacus;
• a. mesenterica superior;
• a. mesenterica inferior.

1. Truncus coeliacus - чревен ствол, предствлява къс и с голям калибър артериален ствол, който изхожда от предната страна на коремната аорта на нивото на дванадесети гръден прешлен. След кратък ход - 1-2 см, стволът на артерията се разделя на три клона:

• a. gastrica sinistra;
• a. hepatica communis;
• a. splenica.

A. gastrica sinistra е с най-малък калибър. Насочва се към кардията на стомаха, отделя няколко клончета за долния край на хранопровода - rami oesophageales, и извива по малката кривина на стомаха. По своето протежение лявата стомашна артерия отделя множество клончета към предната и задна стена на стомаха.

A. hepatica се насочва надясно и преминава между двата листа на малкото було. В тази област от нея се отделя a. gastrica dextra, която по малката кривина на стомаха анастомозира с a. gastrica sinistra. След това се дели на a. hepatica propria и a. gastroduodenalis.

• A. hepatica propria върви между двата листа на lig. hepatoduodenale, вляво от ductus choledochus и от предната страна на v. portae, в областта на porta hepatis се дели на ляв и десен клон, които навлизат в черния дроб. От самата артерия или от нейния десен клон се отделя a. cystica за жлъчния мехур.
• A. gastroduodenalis върви в низходяща посока и зад дванадесетопръстника се разделя на a. gastroomentalis dextra, която преминава по голямата кривина на стомаха и отделя разклонения за него и за голямото було, и aa. pancreaticoduodenales superiores (предна и задна), които вървят между дванадесетопръстното черво и главата на задстомашната жлеза и изпращат клончета за тези органи.

A. splenica е клонът на чревния ствол с най-голям калибър. След отделянето й се насочва наляво, върви по горния ръб на панкреаса и достига хилуса на слезката, където се дели на няколко клона, навлизащи в органа. По хода на артерията се отделят следните клонове:

• rami pancreatici - клончета за задстомашната жлеза, като с по-голямо значение имат a. pancreatica dorsalis, inferior, magna и a. caudae pancreatis;
• aa. gastricae breves - за участъка на дъното на стомаха, към който заляга слезката;
• a. gastroomentalis sinistra - насочва се по голямата кривина на стомаха, където анастомозира с a. gastroomentalis dextra;
• rami splenici и малко клонче за задната повърхност на стомаха.

2. A. mesenterica superior - горна опорачна артерия, е една от големите клонове на коремната аорта, който изхожда от предната й страна, на 1-2 см под truncus coeliacus. Тази артерия се спуска надолу и напред, като минава зад панкреаса, през incisura pancreatis, над долната част на дванадесетопръстника и стига до корена на мезентериума - radix mesenterii. Продължавайки хода си, артерията преминава между двата листа на мезентериума надолу и надясно към дясната хълбочна яма.

От ствола на горна опорачна артерия се отделят:

• a. pancreatoduodenalis inferior;
• aa. jejunales et ilealis;
• a. ileocolica;
• a. colica dextra;
• a. colica media.

A. pancreatoduodenalis inferior изхожда при долния край на панкреаса и долната част на дуоденума и дава клончета за двата органа. Артерията анастомозира с aa. pancreaticoduodenales superiores.

Aa. jejunales et ilealis са 10-15 на брой, излизат последователно от лявата страна на артерията и между двата листа на мезентериума се насочват към извивките на тънкото черво. Всяка артерия се разклонява дихотомно и анастомозира със съседните артерии, като се формират дъги и аркади. От дъгите водят началото си нови клончета, които на свой ред анастомозират и образуват дъги от втори ред. Формират се и дъги от трети ред. От дъгите излизат артериални клончета, които обхващат тънкото черво.

A ileocolica се отделя от дясната страна на горната опорачна артерия, в нейния горен участък при корена на мезентериума. Насочва се надолу и надясно, върви зад пристенната коремница на задната коремна стена и отделя клонове за: крайната част на тънкото черво - ramus ilealis, сляпото черво - aa. cecales anterior et posterior, долната част на възходящото ободно черво - ramus colicus. От клончето за сляпото черво изхожда a. apendicularis, която минава зад крайната част на тънкото черво и достига апендикса.

A. colica dextra изхожда на нивото на долния край на дуоденума при корена на мезентериума, върви надясно и е покрита от париеталната коремница. В близост с ръба на възходящото ободно черво тя се дели на два клона: низходящ, който анастомозира с a. ileocolica, и възходящ, който анастомозира с a. colica media. От тези клонове се отделя странични клончета, които кръвоснабдява стената на ободното черво.

A. colica media започва малко над началото на a. colica dextra, в някои случаи имат общ ствол с нея. Тя навлиза между двата листа на mesocolon transversum и в близост с напречното ободно черво се разделя на два клона, които се насочват надясно и наляво. Десният анастомозира с a. colica dextra, а левият - с a. colica sinistra, като се формира най-дългата анастомоза - arcus Riolani. В резултат на тези анастомози се образуват основни дъги, даващи клончета, които образуват дъги от втори и понякога трети ред. От тях се отделят разклонения за цялото протежение на напречното ободно черво.

3. A. mesenterica inferior - долна опорачна артерия. Изхожда от предната повърхност на коремната аорта на нивото на втори поясен прешлен и се насочва надолу и наляво, като върви зад париеталния перитонеум на задната коремна стена. Артерията се разделя на три клона:

• a. colica sinistra;
• aa. sigmoideae;
• a. rectalis superior.

A. colica sinistra се насочва наляво и се дели на два клона: възходящ, който се насочва нагоре и анастомозира с левия клон на a. colica media, и низходящ, който се свързва с aa. sigmoideae. Клончета на двата клона кръвоснабдяват colon descendens.

Aa. sigmoideae са най-често две на брой, вървят по задната коремна стена, покрити от перитонеум, след което навлизат между двата листа на mesocolon sigmoideum, в който се разклоняват и формират дъги. От последните изхождат артериални клончета за сигмовидното ободно черво. Тези артерии анастомозират с a. colica sinistra и a. rectalis superior.

A. rectalis superior е краен клон на a. mesenterica inferior. Има низходящ ход, като минава в ретроперитонеалното пространство и придружена от едноименната вена, прекосява предната повърхност на левите хълбочни съдове и се разделя на клончета за ампуларната част на ректума. В стената на правото черво тези клончета анастомозират с разклонения на a. rectalis media - клон на a. iliaca interna.

Чифтни висцерални клонове на коремната аорта:

• a. suprarenalis media;
• a. renalis;
• a. testicularis;
• a. ovarica.

1. A. suprarenalis media е артериален съд с малък калибър. Започва малко под нивото на a. mesenterica superior, насочва се латерално, преминава пред крачетата на поясната част на диафрагмата и достига надбъбречната жлеза. В паренхима на жлезата се разклонява и анастомозира с a. suprarenalis superior и с a. suprarenalis inferior - клон на a. renalis.

2. A. renalis - бъбречна артерия. Отделя се от ствола на коремната аорта под прав ъгъл, на нивото на втори поясен прешлен и се отправя към хилуса на бъбрека. Дясната бъбречна артерия е по-дълга от лявата. Двете артерии прилягат към задната коремна стена, като дясната преминава зад ствола на долната куха вена, главата на панкреаса и низходящата част на дуоденума, а лявата - зад панкреаса. Малко преди навлизането на артерията в бъбречния хилус, от ствола й се отделя клон за надбъбречната жлеза - a. suprarenalis inferior, и малки клончета за бъбречното легенче, горната част на пикочопровода и мастната капсула на бъбрека. В областта на бъбречния хилус a. renalis се разпада на 3-4 клона, които навлизат в бъбречния паренхим.

3. A. testicularis представлява тънък и дълъг артериален съд, който изхожда от коремната аорта на малко под началото на a. renalis. Тя има низходящ ход, насочва се леко латерално, като дясната прекосява предната повърхност на долната куха вена. По-надолу двете артерии са симетрични. Тестикуларната артерия върви в ретроперитонеалното пространство пред пикочопровода, отделяйки клончета за него - rami ureterici, след това минава успоредно на a. ilica externa, навлиза в canalis inguinalis и в състава на семенната връв достига тестиса.

4. A. ovarica е артериален съд в женския организъм, съответстващ на a. testicularis при мъжкия пол. По задната коремна стена тя има същия ход и същите отношения. За разлика от a. testicularis, яйчниковата артерия навлиза в малкия таз, върви във вътрешността на lig. suspensorium ovarii и достига яйчника, където отделя rami ovarici и ramus tubaris за маточната тръба.