Вродени аномалии на чревното закрепване МКБ Q43.3

Вродените аномалии на чревното закрепване са голяма група заболявания, които се характеризират с променена позиция на елементите на гастроинтестиналния тракт, вродени сраствания, наличие на патологични структури и др. Основни представители на тези състояния са вродените патологични сраствания на оментума и перитонеума, мембрана на Jackson, неправилно завъртане на колона, недостатъчна, непълна или незавършена ротация на цекума и колона, общо було.

Вродени аномалии на чревното закрепване се получават например, когато по време на феталното развитие, червата не се ротират около оста на горната мезентериална артерия. Може да се появи и обратна ротация, но тя е изключително рядка. Малротацията на червата обикновено е изолирана аномалия, но може да бъде асоциирана с други вродени малформации, като аномалии на долната празна вена, полиспления, къс панкреас, предуоденална портална вена.

Симптомите при вродени аномалии на чревното закрепване се причиняват от волвулус, обструкция от перитонеални ленти или комбинации между тях. Волвулуса обикновено манифестира през първата година от живота с повръщане с примеси от жлъчка и други симптоми на чревна обструкция, но може да прояви първи симптоми и в по-късна възраст, макар и рядко. Поради тази причина често се бърка с други състояния при възрастни.

Малротацията винаги е придружена от аномална фиксация под формата на перитонеална връзка, фиброзно образувание от перитонеална тъкан, което нормално крепи дясната част на колона към коремната стена. При малротация, перитонеалната връзка започва от десния горен квадрант, заради малпозициониран цекум и се простира през втората и третата порции на дуоденума до десния параколичен канал. При малротация може да има стягане на тази перитонеална лента, което причинява обструкция на дуоденума.

Вродени аномалии на чревното закрепване могат да бъдат представени и от аномално закрепване на тънкочревния мезентериум, което води до аномално къс мезентериален корен на тънкото черво и аномално движение на червата, което от своя страна може да доведе до волвулус. Волвулусът пък води до обструкция и евентуално при ангажиране на горната мезентериална артерия - исхемия. В тези случаи състоянието е животозастрашаващо и изисква незабавна хирургическа намеса.

Рентгеновите контрастни изследвания са предпочитани за изследване на възможни малротации с или без волвулус, особено при кърмачета. При флуороскопско изследване, малротацията се изобразява с вертикален дуоденум, който не пресича срединната линия, като по-голямата част от тънкото черво е разположена от дясната страна на корема. Друг метод, който успешно изобразява вродени аномалии на чревното закрепване е компютърната томография, която може да се използва и за изобразяване на усложненията (обструкция, исхемия, оток) от страна на червата, както и за асоциирани аномалии.