Други уточнени вродени аномалии на червата МКБ Q43.8

Вродените аномалии на червата са голяма група заболявания. Причината за възникването им е грешка във вътреутробното развитие. Някои имат наследствен характер, други са следствие от действието на вредни фактори на средата, токсини, медикаменти и др. Към други уточнени вродени аномалии на червата спадат вроден синдром на сляпата бримка, вроден дивертикул на колона, вроден чревен дивертикул, долихоколон, мегалоапендикс, мегалодуоденум, микроколон, транспозиция на апендикса, колона, червото.

Вроден синдром на сляпата бримка е медицинско състояние, което се появява при вродена обструкция на черво, която забавя или спира пасажа на съдържимото, позволявайки бактериален растеж, който причинява проблеми с чревната абсорбция. Обструкция на част от червото причинява неефективна жлъчномедиирана обработка на мазнините. Като резултат се получават изпражнения с високо съдържание на мазнини и слаба абсорбция на мазнините и мастноразтворимите витамини. Може да се появи и В12 дефицит, поради консумация на витамина от бактериалната популация. Симптомите, които се срещат при вроден симптом на сляпата бримка са загуба на апетит, гадене, диария, мазни изпражнения, загуба на тегло, обща слабост. При преглед се установява наличие на маса или подуване на корема. Полезни изследвания са нативната и контрастна рентгенография на корема, както и компютърната томография. Лечението се състои в прием на антибиотици срещу бактериалния растеж, витамин В12 (ако се налага) и хирургическа корекция на обструкцията.

Дивертикулитът е често усложнение при вродени дивертикули на червата. По-често се среща в дебелото черво, но може да засегне и тънкото. Дивертикулитът представлява възпаление на дивертикул. Пациентите обикновено изявяват класическата триада от симптоми - болка в корема, висока температура и левкоцитоза (повишен брой на левкоцитите). При някои пациенти може да се срещне ректално кървене. Други симптоми, срещани при дивертикулит са гадене, повръщане, констипация. Тежестта зависи от разпространението на инфекцията и наличието на допълнителни усложнения. Диагнозата се поставя чрез образни изследвания, но бариевото контрастно изследване и колоноскопията са противопоказани през острата фаза, поради риск от перфорация. Лечението в по-леките случаи е консервативно (антибиотици), но в по-тежките се изисква хирургическа интервенция (планова или спешна, в зависимост от състоянието).

Долихоколон е вродена аномалия, при която дебелото черво е аномално дълго. Състоянието не бива да се бърка с мегаколон, където червото е с нормална дължина, но аномално широко. Долихоколон може да бъде предпоставка за аномална ротация (волвулус) и интерпозиция между диафрагмата и черния дроб. Малформацията често е случайна находка при коремна рентгенография или колоноскопия. Заболяването само по себе си не изисква лечение.

Други уточнени вродени аномалии на червата са мегалоапендикс, мегалодуоденум и микроколон.

Апендиксът е орган, който по принцип варира по размери, локализация, наличие и други клинични и функционални показатели. Мегалоапендикс е вродено състояние, при което апендиксът е аномално голям (може да достигне до 55 сантиметра дължина).

Вродено състояние, което се характеризира с аномално голям дванадесетопръстник, се нарича мегалодуоденум.

Микроколон е вродено състояние, при което е налице тънка, неизползвана част от дебелото черво. Обикновено се развива като последствие от вродена атрезия или мекониум илеус.

Като други уточнени вродени аномалии на червата се определят и вродените транспозиции на апендикс, колон и черво като цяло. Това са състояния, при които посочените органи имат разположение, различно от анатомичното им нормално такова.