Други уточнени вродени аномалии на червата МКБ Q43.8

› Въведение

› Вроден синдром на сляпата бримка

› Вродени дивертикули на червата

› Долихоколон

› Мегалоапендикс

› Мегалодуоденум

Вродените чревни заболявания са структурни или функционални малформации на храносмилателния тракт, присъстващи при раждането, които често причиняват обструкция или проблеми с храненето. Тези състояния обикновено изискват незабавна неонатална хирургична интервенция.

Въведение

Вродените аномалии на червата са голяма група заболявания. Причината за възникването им е грешка във вътреутробното развитие. Някои имат наследствен характер, други са следствие от действието на вредни фактори на средата, токсини, медикаменти и др. Към други уточнени вродени аномалии на червата спадат вроден синдром на сляпата бримка, вроден дивертикул на колона, вроден чревен дивертикул, долихоколон, мегалоапендикс, мегалодуоденум, микроколон, транспозиция на апендикса, колона, червото.

Апендиксът е орган, който по принцип варира по размери, локализация, наличие и други клинични и функционални показатели. Мегалоапендикс е вродено състояние, при което апендиксът е аномално голям (може да достигне до 55 сантиметра дължина).

Вродено състояние, което се характеризира с аномално голям дванадесетопръстник, се нарича мегалодуоденум.

Микроколон е вродено състояние, при което е налице тънка, неизползвана част от дебелото черво. Обикновено се развива като последствие от вродена атрезия или мекониум илеус.

Като други уточнени вродени аномалии на червата се определят и вродените транспозиции на апендикс, колон и черво като цяло. Това са състояния, при които посочените органи имат разположение, различно от анатомичното им нормално такова.

Вроден синдром на сляпата бримка

Това е медицинско състояние, което се появява при вродена обструкция на черво, която забавя или спира пасажа на съдържимото, позволявайки бактериален растеж, който причинява проблеми с чревната абсорбция. Обструкция на част от червото причинява неефективна жлъчномедиирана обработка на мазнините. Като резултат се получават изпражнения с високо съдържание на мазнини и слаба абсорбция на мазнините и мастноразтворимите витамини. Може да се появи и В12 дефицит, поради консумация на витамина от бактериалната популация.

Симптомите, които се срещат при вроден симптом на сляпата бримка са загуба на апетит, гадене, диария, мазни изпражнения, загуба на тегло, обща слабост. При преглед се установява наличие на маса или подуване на корема. Полезни изследвания са нативната и контрастна рентгенография на корема, както и компютърната томография. Лечението се състои в прием на антибиотици срещу бактериалния растеж, витамин В12 (ако се налага) и хирургическа корекция на обструкцията.

Вродени дивертикули на червата

Дивертикулитът е често усложнение при вродени дивертикули на червата. По-често се среща в дебелото черво, но може да засегне и тънкото. Дивертикулитът представлява възпаление на дивертикул. Пациентите обикновено изявяват класическата триада от симптоми - болка в корема, висока температура и левкоцитоза (повишен брой на левкоцитите). При някои пациенти може да се срещне ректално кървене. Други симптоми, срещани при дивертикулит са гадене, повръщане, констипация.

Тежестта зависи от разпространението на инфекцията и наличието на допълнителни усложнения. Диагнозата се поставя чрез образни изследвания, но бариевото контрастно изследване и колоноскопията са противопоказани през острата фаза, поради риск от перфорация. Лечението в по-леките случаи е консервативно (антибиотици), но в по-тежките се изисква хирургическа интервенция (планова или спешна, в зависимост от състоянието).

Долихоколон

Долихоколон е вродена аномалия, при която дебелото черво е аномално дълго. Състоянието не бива да се бърка с мегаколон, където червото е с нормална дължина, но аномално широко. Долихоколон може да бъде предпоставка за аномална ротация (волвулус) и интерпозиция между диафрагмата и черния дроб. Малформацията често е случайна находка при коремна рентгенография или колоноскопия. Заболяването само по себе си не изисква лечение.

Мегалоапендикс

При хората апендиксът е средно с дължина от 6 до 9 см. Обикновено е по-дълъг при мъжете, отколкото при жените. Диаметърът на апендикса обикновено е само между 7 и 8 мм и може да бъде частично или напълно затворен след средна възраст.

Най-дългият апендикс, за който се съобщава до момента, е с дължина 26 см, когато е отстранен при аутопсия от 72-годишен мъж. През годините са предложени много възможни функции на апендикса, включително екзокринни, ендокринни и невромускулни функции.

Към момента не е ясно дали лимфоидната тъкан в човешкия апендикс изпълнява някаква специализирана функция, различна от тази, изпълнявана от много по-голямото количество лимфна тъкан, разпределена в червата.

Мегалодуоденум

Мегадуоденумът е вродено или придобито разширение и удължаване на дванадесетопръстника с хипертрофия на всички слоеве, което се проявява като чувство за стомашна пълнота, коремна болка, оригване, киселини и гадене с повръщане, понякога на храна, консумирана 24 часа преди това.

Мегадуоденумът не позволява на мускулите на дванадесетопръстника да функционират правилно, движението на отпадъчните вещества в червата се нарушава, което от своя страна влияе върху храносмилането и храненето.

Изображения: freepik.com