Гастройеюнална язва МКБ K28

Язвената болест е проблем с медицинско, социално и икономическо значение, показвайки тенденция към постоянно повишение на честотата на засегнатите, като вероятно за това допринасят особеностите в съвременния начин на живот (непълноценно хранене в комбинация със стрес, прекомерна употреба на лекарства, алкохол).

Язвената болест най-често се проявява под формата на язва на стомаха или язва на дванадесетопръстника, но може да се развие и под формата на гастройеюнална язва.

Гастройеюналната язва е най-честото усложнение при резекции на стомаха по Билрот II, като обикновено се дължи на недостатъчен обем на резекцията или на непълна ваготомия при съчетание на резекционни с ваготомични методи.

Локализира се на ръба на анастомозата или в началната част на йеюнума. Обикновено тези язви се откриват по повод на кървене, което е сред най-честите усложнения, превръщайки язвите в значителен диагностичен и терапевтичен проблем.

Характерни симптоми и особености при гастройеюнална язва

Гастройеюналната язва като понятие включва в себе си пептична язва или ерозия на анастомозата, маргинална ерозия или пептична язва, гастроколонна, йеюнална или гастройеюнална язва или ерозия.

Етиологията е все още неизяснена напълно, като се предполагат множество рискови фактори. Сред най-често спряганите като причинители или провокатори за развитието на заболяването са подлежаща инфекция с хеликобактер пилори, продължителен прием на медикаменти (кортикостероиди, антибиотици, аспирин и други нестероидни противовъзпалителни средства), неправилно, непълноценно и нередовно хранене, системна употреба и/или злоупотреба с алкохол, както и наличие на генетична предразположеност (близки роднини с язвена болест или някои други стомашно-чревни заболявания).

Основният момент в патогенезата на язвената болест, включително и при гастройеюнална язва, е отпадането на защитната бариера на стомашната лигавица и действието на агресивните фактори (солна киселина) с развитие на дисбаланс между агресивните и защитните фактори на лигавицата на стомаха или дванадесетопръстника на фона на предшестваща оперативна интервенция.

Симптомите на гастройеюнална язва могат да се появят в различен период от време, вариращ от няколко месеца до няколко години след гастроентеростомата и оперативната интервенция.

Основен симптом е коремната болка, локализирана в горна коремна половина, показваща известна ритмичност, периодичност и дори сезонност (по-изразено обостряне се описва през пролетта и есента). Други симптоми, описвани при някои от пациентите, са гадене, повръщане, киселини и парене зад гръдната кост, кисели оригвания, промени в апетита, промени в телесното тегло и други.

Сред най-честите усложнения, а при някои пациенти и като първа проява на болестта, са хеморагиите (остри или хронични), като хеморагията може да се изяви под форма на хематемеза (повръщане на кръв) или мелена (черни изхождания). Кръвоизливите често водят до развитие на анемичен синдром при продължително персистиране, а острите и тежки кръвоизливи изискват спешна медицинска намеса и назначаване на съответната кръвоспираща и животоспасяваща терапия.

Други възможни усложнения на заболяването, описвани по-рядко в клиничната практика, са пенетрация на язвата към съседни органи, перфорация, формиране на неоплазма (малигнено израждане) и други.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при гастройеюнална язва изисква комплексен подход, като най-често се използват следните диагностични методики:

• клинико-лабораторни данни: разпитът и прегледът на пациентите могат да насочат опитните клиницисти към наличието на подлежаща язвена болест във връзка с характерните прояви на болестта, наличието на подлежащи рискови фактори, претърпени оперативни интервенции или други заболявания. При нехарактерно и нетипично протичане на заболяването клинико-лабораторните данни са изключително оскъдни и слабо информативни. Лабораторните изследвания рядко показват особени отклонения в стойностите на стандартно използваните параметри, а по преценка на лекаря може да се назначи и микробиологична диагностика, включително изследване за хеликобактер пилори с цел оптимизация на терапията
• образна диагностика: образните методи на изследване заемат централно място при диагностицирането на гастройеюнална язва, като най-често се прилага ендоскопия, рентгеново изследване, а в много редки случаи и компютърна томография. По преценка на лекуващия лекар може да се извърши и ехографско изследване с цел оглед на коремните органи и подпомагане на диференциалната диагноза
• други изследвания: в хода на ендоскопското изследване по преценка на лекуващия лекар може да се назначи извършване на биопсия, като последващото изследване на получения материал често поставя или потвърждава диагнозата във връзка с характерните особености. При нужда може да се назначат и други изследвания (в зависимост от оплакванията на пациента и предполагаемата от лекаря локализация на болестния процес), като например манометрично изследване, проследяване на pH на хранопровода и други

Диференциалната диагноза налага на първо място различаване от другите форми на язвена болест, а именно стомашна и дуоденална язва, както и различаване от някои други болести на стомашно-чревния тракт с инфекциозна, възпалителна или неопластична етиология.

Лечение при гастройеюнална язва

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с гастройеюнална язва, е идентичен на този при пациентите със стомашна или дуоденална язва, като най-често включва консервативни методи на лечение, използвайки подходящи лекарства, диета и общи мерки. В някои случаи (според особеностите и тежестта на протичане на заболяването) може да се наложи и оперативна намеса.

Обикновено за лечение при гастройеюнална язва се назначава комплексна терапия, включваща комбинация от някои от долуизброените лечебни методи:

• лекарствена терапия: често назначавани медикаменти в терапията на заболяването са антисекреторните средства, каквито са Н2-блокерите и инхибиторите на протонната помпа, някои антиациди, гастродуоденалните мукозопротектори и други. Симптоматично могат да се назначат различни препарати, включително хранителни добавки, витамини, пробиотици и други по преценка на лекуващия лекар. При доказване на инфекциозна компонента се назначава подходяща антибиотична терапия, а при изолиране на хеликобактер пилори се преминава към терапия за ерадикацията, включваща подходящи антибиотици, антисекреторни средства, при нужда и бисмутови препарати в утвърдени схеми
• подходяща диета: диетата при язвена болест обикновено включва ограничаване на преработени, мазни и пържени храни, люти и пикантни храни и подправки, газирани напитки, алкохол, умерена консумация на кафе, захарни и тестени изделия. Полезна информация може да намерите в раздел Хранене (Диета №1 - при язви на стомаха и дванадесетопръстника)
• общи мероприятия: общите мерки са насочени към отстраняване или поне ограничаване вредното въздействие на някои навици (тютюнопушене, преяждане, системна консумация на спиртни напитки), подобряване на цялостното здравословно състояние (поддържане на нормално тегло, адекватна физическа натовареност, контрол над кръвното налягане, кръвната захар, липидния профил), както и лечение на подлежащи заболявания
• оперативно лечение: хирургична намеса се налага сравнително рядко, при презентиране на пациентите с някои от усложненията на болестта, при липса на ефект от консервативните мерки и сериозно увредено общо състояние

Прогнозата при гастройеюнална язва се определя индивидуално, като макар рецидивите на заболяването да показват сравнително висока честота, като добри прогностични фактори се считат запазеното общо състояние на пациента, ранното откриване на болестта и добрия терапевтичен отговор към приложените лечебни мероприятия.

Допълнителна инфорамция по темата може намерите в:

» Язва

Заглавно изображение: CC0 Public Domain