Нарушение на резорбцията след хирургична намеса, некласифицирано другаде МКБ K91.2

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

След операции на коремната е възможно развитието на определени интестинални нарушения. Смилането и резорбцията на храната при болни, оперирани по Билрот ІІ, както и по много от другите оперативни методи, зависят в най-голяма степен от състоянието на еферентната бримка (участъкът от операцията след интервенцията).

Постоперативната адаптация на организма се осъществява за сметка на чревно смилане, поради частично или пълно изключване на стомашното и на панкреасното смилане. По тази причина за благоприятния изход и оптимално възстановяване на пациентите след съответните оперативни интервенции изключително важно значение има наличието на засягане по хода на интестиналния тракт.

В рубриката нарушение на резорбцията след хирургична намеса, некласифицирано другаде, се включва развитието на постоперативен синдром на сляпата бримка и постоперативен синдром на малабсорбция.

Причини и патогенетични особености

Сред основните причини и патогенетични фактори при възникването на постоперативен синдром на малабсорбция и синдром на сляпата бримка се включват:

• нарушена ензимна секреция: един от факторите за увреждането на еферентната бримка е продължаващата солно кисела секреция, промени в секреторната активност на редица ангажирани в процеса органи, включително стомах и панкреас
• нарушено усвояване на протеини: друг важен фактор за малнутрицията след операция е нарушена резорбция на протеини. При оперираните може да възникне в резултат на бактериална свръхпопулация на тънкото черво, както и в резултат на нарушено панкреасно и чревно смилане на белтъците. Протиеинната малнутриция води до понижаване на синтеза на протеините, като особено чувствителни се оказват органите с усилен синтез на протеини, каквито са панкреасът и червата, така че се задвижва механизъм, разстройващ сложни ензимни системи понякога необратимо с развитие например на вторична атрофия на панкреаса, вторичен лактазен дефицит с лигавична атрофия и други
• нарушено усвояване на мазнини: след стомашна резекция по Билрот ІІ около половината от болните имат различни нарушения в смилането и резорбцията на мазнините. Клинически значима стеаторея имат около 10 процента, тежка стеаторея се наблюдава при около два процента от болните. Причините за стеатореята са в нарушената физиология на смилането и резорбцията на мазнините. Липсата на стомашен резервоар, бързото преминаване на храната в йеюнума (част от тънкото черво), без да се смеси с панкреасния и жлъчния сок по подходящ начин, изключване на хормоналната регулация, осъществявана от дванадесетопръстника, предизвикват нарушаване в емулгирането и липолизата на мазнините. След ваготомия допълнително се понижават обемът на панкреасната секреция и съдържанието на липаза, трипсин и други ензими. В илеума (част от тънкото черво) на такива болни общото количество на мазнините е значително по-високо, отколкото при неоперирани
• калориен дефицит: друг важен фактор за нарушение на резорбцията след хирургична намеса, некласифицирано другаде, е калорийният глад. Той се дължи на недостатъчен внос на калории или на повишена загуба поради наличната стеаторея

Характерни симптоми

Клинична картина при нарушение на резорбцията след хирургична намеса, некласифицирано другаде, варира по тежест при отделните засегнати, като влияние оказват множество фактори.

Сред едни от най-честите прояви се включват:

• отслабване на тегло: при около половината от засегнатите се наблюдава загуба на част от телесната маса скоро след резекцията. Отслабването се съчетава със загуба на сили и невъзможност да се изпълнява предишната професия. Отслабването, ако се изключат тежките форми на стеаторея, се дължи в повечето случаи на недостатъчен внос на калории. Болните се засищат лесно, нямат апетит, развиват непоносимост към мляко и млечни продукти
• диария: в значителен процент от случаите е налице диария с промени в цвета, количеството и качеството на фекалните маси, които стават кашави или течни, воднисти, в редки случаи е възможно и наличие на примеси в изпражненията от кръв, слуз и гной
• стеаторея: в резултат на нарушеното усвояване на мазнините при значителен процент от пациентите се развива различна по тежест стеаторея, характеризираща се с наличие на неразградени мазнини в изпражненията. Клинически стеатореята се изявява с диария, отслабване, различни други резорбтивни нарушения (анемия, хипопротромбинемия, хипопротеинемия, хипокалциемия, различни хиповитаминози)
• други симптоми: често се наблюдават болки, дискомфорт и тежест в коремната област, които се обострят след прием на големи количества храна. Често са налице главоболие, промени в настроението, повишена склонност към инфекции, анемичен синдром с характерните за него оплаквания (умора, отпадналост, бледост, промени по кожата, косата и ноктите), риск от развитие на допълнителни усложнения, свързани с нарушеното усвоява в дългосрочен план

Диагноза

Диагнозата при нарушение на резорбцията след хирургична намеса, некласифицирано другаде, се базирана на информацията, получена от различните методи на изследване:

• разпит и преглед: диагнозата се поставя от клиничната картина и анамнестични данни за отслабване на килограми, диария и стеаторея, стартирали скоро след стомашна операция. В зависимост от давността и тежестта на оплакванията е възможно установяването на различни клинични находки
• лабораторни изследвания: диагнозата се подкрепя от лабораторни изследвания за хранителния статус на болния, промените в червения кръв ред (често са налице признаци на анемичен синдром), проследяване на маркерите на възпалението, редица ензими, серумните нива на желязо, витамин В12 и други. Фекалният тест подпомага диференцирането на инфекциозни заболявания и може да установи наличието на кръв в изпражненията
• образни изследвания: рентгеново изследване, компютърна томография, ендоскопия и други се назначават за потвърждаване на диагнозата и подпомагане на диференциалната диагноза

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход е комплексен, като обикновено първоначално се стартира с подходящи консервативни мерки (лекарства, диета, укрепваща терапия), но при липса на ефект или при наличие на тежки усложнения може да се наложи оперативна намеса за корекция на нарушенията.

Лечението зависи до голяма степен от вида и тежестта на промените при отделните пациенти, вида на извършената преди това хирургична намеса и редица други фактори.

Прогнозата при тежки увреждания е сериозна, като допълнителната оперативна намеса може да влоши състоянието на пациентите и да забави значително възстановяването им.

Изображения: freepik.com