Друг вид запушване на червата МКБ K56.4

Към рубриката паралитичен илеус и непроходимост на червата без херния се включва и развитието на друг вид запушване на червата, предизвикано най-често от задръжка на фекални маси. Запушване на червата може да се причини от най-различни причини, като рубриката включва запушване в резултат от натрупване на фекални маси и развитието на ентеролит.

Фекално запушване е образуване и натрупване на голяма маса сухи, твърди изхождания в ректума или колона. Терминът ентеролит включва развитието на състояние, характеризиращо се с наличие на минерално втвърдяване или калкулоза, образувана в стомашно-чревния тракт. Ентеролитите са много редки и трудно се различат от камъните на жлъчния мехур, като химичният им състав е разнообразен и рядко може да се намери огнище.

Ранното посещение на специалист за изясняване на причините, довели до запушване на червата, има важно значение и се асоциира с по-добри терапевтични възможности, по-нисък риск от развитие на усложнения и по-добра прогноза.

Друг вид запушване на червата: причини, особености, симптоми

За развитието на друг вид запушване на червата допринасят различни причини, като това може да бъде хроничен запек, прием на някои лекарства, причиняващи констипация като страничен ефект (опиоидни аналгетици, антихолинергици, блокери на калциевите канали, железни препарати, антиациди, съдържащи алуминиеви соли, някои седативи и други), заседнал начин на живот, хирургична интервенция, особено операция в аноректалната област и други.

Специфични заболявания като синдром на раздразненото черво, неврологични увреждания, диабет, гастропареза, обезводняване, автоимунни заболявания като амилоидоза, лупус, склеродермия, улцерозен колит, болест на Crohn може да предизвикат запек. Хипотиреоидизъм може да доведе до хроничен запек заради муден, бавен и по-слаб мотилитет на дебелото черво. Железни добавки или повишени нива на калций в кръвта са също потенциални причини за запек. Друга честа причина е увреждане на гръбначния мозък.

Неправилно използване на магнезиев оксид дългосрочно като слабително е една от известните причини, които водят до ентеролит. Ентеролитите могат да се образуват около огнища чуждо тяло като семена, камъчета, конкременти и други, които са дразнители.

Клиничната картина при друг вид запушване на червата показва някои известни различия при отделните пациенти, зависещи от влиянието на определени фактори.

Запушването от фекалиите клинично се изявява с хроничен запек, фекална инконтиненция, парадоксална диария.

Усложненията могат да включват некроза и язви на колона или ректума. В зависимост от тежестта на заболяването може да има коремна болка, подуване на корема, спазми, загуба на апетит и загуба на тегло, гадене и повръщане, объркване или възбуда, главоболие, дехидратация и общо неразположение.

Други възможни симптоми, които могат да се появят са болка ниско в гърба, често уриниране или загуба на контрола върху пикочния мехур и уринирането.

Ентеролитите обикновено се образуват в дивертикули на червата. Повечето ентеролити протичат безсимптомно и не причиняват усложнения. Въпреки това всички усложнения, които се срещат, могат да бъдат тежки. От тях най-често е запушването на червата, последвано от илеус и перфорация. Запушването на червата и илеус обикновено се появяват, когато голям ентеролит е изгонен от дивертикулум в лумена. Перфорацията обикновено се появява в дивертикулума.

Запушването на червата при липса на своевременни мерки крие своите рискове и може да доведе до развитие на различни по тежест усложнения и увреждания.

Усложнения, свързани с хроничния запек са например хемороиди, анални фисури, разязвявания в аноректалната област и други, а усложнения в резултат от запушването на червата могат да бъдат некротични и обструкционни изменения, перитонит, вторична бактериална инфекция и други.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при друг вид запушване на червата, както и при запушване в резултат от фекални натрупвания се осъществява често на базата на анамнестичните и клиничните данни, но за нейното потвърждаване е необходимо провеждане и на някои образни изследвания.

Най-често диагнозата се основа на анализа на информацията, получена от следните методи на изследване:

• анамнеза и физикални находки: диагнозата се поставя от анамнезата на болния за хроничен запек и клиничната картина. Фокусът при разпита на отделните пациенти е насочен към давността на констипацията, наличието на особености (изхождане след прием на лекарства, след извършване на клизма, наличие на кръв и/или слуз в изпражненията, редуване на констипацията с периоди на диария и воднисти изхождания и други). Значение имат и хранителните навици на пациентите, наличието на подлежащи заболявания, прием на някои медикаменти, провокиращи констипация като страничен ефект и други. Чрез палпация на корема може да се опипа твърда маса по хода на колона. Задължително се прави ректално туше за откриване фекална маса в ректума и преценка на мотилитета на червото
• образни методи на изследване: диагнозата се потвърждава чрез рентгеново изследване нативно или с бариева каша, въведена пер ректум или при извършване на колоноскопия. Повечето ентеролити обикновено не се виждат на рентгенова снимка, те понякога могат да се визуализират на компютърна томография. Често се диагностицират чрез ултразвук, като се визуализират като характерни находки. Често образната диагностика има за цел не само потвърждаване на диагнозата, но и подпомагане на диференциалната диагноза и отхвърляне на други, сериозни подлежащи причини, водещи до състоянието

По преценка на лекуващия лекар може да се назначи и лабораторна и микробиологична диагностика, което се осъществява главно при затруднения в откриването на болестта и доказване на причините, довели до развитието на състоянието. Може да се наложи проследяване нивата на щитовидните хормони, оценка на някои други органи и системи.

Диференциалната диагноза налага различаване от други състояния, предизвикващи запушване на червата, неопластични образувания в областта, както и изясняване на причините, довели до хроничен запек (в случай, че той е основната причина за появата на запушването).

Лечение при друг вид запушване на червата

Терапевтичният подход при пациентите с друг вид запушване на червата, особено причинено от фекална задръжка, се определя индивидуално в зависимост от редица фактори (общо състояние, възраст, подлежащи заболявания, наличие на усложнения като хемороиди, анални фисури и други).

Лечението на фекално запушване на червата обикновено се състои в използване на различни методи за омекотяване на изпражненията и отстраняването им.

Могат да се използват клизми и осмотични лаксативи, за да се омекотят изпражненията чрез увеличаване съдържанието на водата, докато станат достатъчно меки да се екапсулират.

Перорален прием на лаксативи се назначава при някои пациенти при липса на противопоказания за техния прием, както и при по-кратка давност на констипацията.

По-ефикасни от оралните лаксативни са клизмите (хиперосмотични физиологични разтвори) и свещичките (глицеринови свещички), които действат на принципа увеличаване на съдържанието на водата и стимулират перисталтиката. Обикновено облекчение на състоянието се регистрира до няколко минути след приложение на клизмата или свещичките, които провокират движение на фекалните маси и тяхното отстраняване.

Много рядко, когато консервативните методи не доведат до желания резултат, се налага оперативно лечение.

При обикновени случаи на обструкция, при липса на усложнения, се използват различни инвазивни и неинвазивни техники за отстраняване на ентеролита.

В много редки случаи, при продължително персистиране на оплакванията и данни за сериозно увреждане вследствие запушването на червата се преминава към използването на различни хирургични техники за корекция на наличните нарушения, като макар и рядко може да се наложи резекция на определен участък и възстановяване на анатомичните и функционални особености на засегнатия участък.

Профилактичните мерки са общи и включват пълноценно хранене с прием на достатъчно фибри (при склонност към хроничен запек се препоръчва диета, богата на фибри), ограничаване консумацията на тестени и сладкарски изделия, прием на достатъчно течности (под формата на вода, чай), ежедневна физическа активност, съобразена с възрастта и общото здравословно състояние, поддържане на оптимално тегло и други. При пациенти, страдащи от заболявания, причиняващи хроничен запек или приемащи лекарства, които водят до констипация, се препоръчва допълнителна консултация със специалист за назначаване на ефективни превантивни мерки.

Прогнозата при друг вид запушване на червата се определя индивидуално в зависимост от особеностите при всеки конкретен случай, като се счита, че ранната консултация със специалист и предприемането на съответните мерки се асоциират с изключително благоприятна прогноза.

Заглавно изображение: freepik.com