Травма на тънко черво МКБ S36.4

От закритите наранявания на храносмилателния тракт най-голям процент се пада на нараняванията на тънкото черво. Това се дължи на голямата им дължина и разположението им в средата на корема.
Освен това голяма част от тънко чревните гънки лежат пред гръбначния стълб, поради което при тъпа травма върху тях става размачкването им. Разкъсванията на тънкото черво при силна травма са по-малки, отколкото при дебелото черво поради неговата подвижност. Сравнително редки са травматичните увреждания на дуоденума поради анатомичната защита от съседните органи.
Травма на тънките черва може да настъпи след автомобилна или велосипедна катастрофа, падане, насилие.

Разкъсванията при тънкото черво се локализират предимно по конвекситета и по-малко в залавното място на мезентериума. Най-чести са нараняванията на свободния илеум. Те са три вида:
- Субсерозни хематоми с или без десерозация на чревната стена;
- Единична или множествени лезии на чревната стена;
- Разкъсване на мезентериума от залавното му място към червото.

Увредите на дуоденума могат да бъдат както в интраперитонеалната част, така и ретропертонеалната част. Увредите се представят под формата на хематоми, разположени субсерозно, интрамурално и субмукозно. Други увреждания са частично или пълно разкъсване на стената или пълна транссекция.

Клиника и диагноза на травма на тънко черво
Решаващо за диагнозата е състоянието на корема. Степените на ригидност на коремната стена зависят от времето, изминало от момента на злополуката. Непосредствено след травмата коремната стена е рефлекторно опъната. Тази рефлекторна реакция на коремната мускулатура продължава сравнително кратко време, след което коремът отново омеква за по-дълъг период от време, до развитието на перитонита, когато отново настъпва ригидност на коремната стена. Болезнеността на корема при палпация, особено в ограничен участък, има извънредно голямо диагностично значение, тъй като при разкъсване на тънкото черво тя е винаги налице. Също така ценен симптом е усещането на болка в корема. Спирането на перисталтиката и на флатуленцията и метеоризмът също са налице в голяма част от случаите с разкъсано тънко черво. Тези признаци възникват рефлекторно вследствие на травмата и излятото чревно съдържимо в коремната кухина. По-късно те се усилват при развитието на перитонит.

Руптурите в интраперитонеалната част на дуоденума се проявяват с картината на ОХК, а тези с локализация в ретроперитонеалното пространство протичат неясно с бавно развиващ се ретроперитонеален абсцес и нарастваща интоксикация.

Лечение на травма на тънко черво
Болните с изолирано разкъсване на тънко черво загиват от перитонит, ако не бъдат оперирани. При своевременно опериране по-голямата част от тях се спасяват. В повечето от случаите се намират разкъсвания в онази страна на червото, която лежи срещу залавното място на мезентериума или встрани от него. Редки са нараняванията в областта на залавното място на мезентериума. Намерените разкъсвания се сутурират на два етажа.