Следоперативна чревна непроходимост МКБ K91.3

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Следоперативната чревна непроходимост представлява сериозно, тежко протичащо и с потенциален застрашаващ живота на пациента характер състояние.

Самото название чревна непроходимост показва, че се касае за смущение в проходимостта на тънките или дебелите черва. Под понятието чревна непроходимост се разбира комплекс от болестни прояви, дължащи се на нарушение в непроходимостта на червата, които довеждат до дълбоки изменения във вътрешната среда на организма. Тя може да бъде предизвикана от механични и динамични причини, да бъде пълна или частична, да се развие остро или хронично. Клиничните признаци могат да бъдат различни според причините, довели до илеус (чревна непроходимост).

Основното, което обединява различните форми на илеус, е спирането на чревния пасаж, което довежда бързо до дълбоки изменения на вътрешната среда на организма и застрашава живота на пациентите.

Причини и патогенетични особености

Причините, патогенетичните особености, както и различните форми на заболяването се характеризират със следното:

• причини за развитие: следоперативна чревна непроходимост е вид илеус, който се дължи на сраствания, получили се след прекарани коремни операции и след лапаротомия по повод различни заболявания, при които се получават сраствания между чревните гънки и между чревните гънки и париеталния перитонеум, в резултат от което се развива адхезионен илеус (ileus per adhaesionem)
• патогенетични особености: срастванията могат да бъдат оприличени по форма и вид като шнур, върху който се прегъва тънко черво (развива се брид-илеус) или се преплитат множество гънки, или прирастват една към друга, към оментум или париеталния перитонеум
• остра и хронична форма: при хроничната форма има частично пропускане на газове и фекалии с епизоди на пълно задържане. При острата форма пристъпът е остър, внезапен, с пълно запушване и развитие на странгулация
• ранен и късен илеус: следоперативната чревна непроходимост или следоперативен адхезивен илеус протича под две форми според давността на симптомите, а именно като ранен и късен илеус. За ранен адхезивен илеус се говори, когато той е настъпил до 20-ия ден от извършването на една операция или лапаротомия. Спирането на чревния пасаж до това време е предизвикано от пресни фибринозни слепвания, поради което не бива да се бърза с оперативното лечение. Късният адхезивен илеус може да настъпи и след година, дори няколко години след оперативната намеса, като изисква своевременно лечение, най-често по хирургичен път

Характерни симптоми

Клинична картина при следоперативна чревна непроходимост обикновено е драматична, симптомите се проявяват внезапно, общото състояние на пациентите бързо се влошава, като при липса на своевременна медицинска намеса е налице висок риск от тежки последици и фатален изход.

Клиничната картина се владее от следните прояви:

• болка: характерна е появата на остра, силна болка, която може да доведе до шоково състояние. Болката има пристъпообразен характер и се повтаря периодично. Между пристъпите болните са спокойни. Впоследствие болката става постоянна, коремът се подува и се появява гадене с повръщане. Има пълна задръжка на газове и фекални маси
• общи прояви: състоянието на болните постепенно, прогресивно се влошава, като успоредно с болката в коремната област, пациентите често са изплашени, възможни са тремор, обливане от студена пот, повишение на телесната температура, особено при развитие на вторична бактериална инфекция, общо неразположение и много други
• полиорганни нарушения: в терминалната фаза на илеуса се нарушава значително общото състояние на болния, като се уврежда функцията на редица органи и системи с риск от развитие на бъбречна недостатъчност, чернодробна недостатъчност, засягане на панкреаса и други с характерните за тях прояви и усложнения

Диагноза

Диагнозата при следоперативна чревна непроходимост обикновено се основава на подробен анализ на получената от различните диагностични методики информация:

• разпит и преглед: при болни с клинични данни за илеус и с наличен оперативен ръбец, поради прекарана оперативна намеса или лапаротомия, трябва да се вземе под внимание вероятността за следоперативна чревна непроходимост. Особеност на адхезивния илеус е, че всяко ново отваряне на корема е подготовка за следващо отваряне, тъй като всяка поредна операция или лапаротомия предизвиква появата на нови адхезии (сраствания) и предразполага към развитието на следоперативна чревна непроходимост
• лабораторни изследвания: резултатите от лабораторните изследвания често са неспецифични и нямат особено висока диагностична стойност, могат да подпомогнат оценката на общото състояние на болния и наличието на някои усложнения
• образни изследвания: диагнозата се потвърждава от рентгенография на коремните органи с характерния рентгенологичен признак, включващ наличието на хидроаерични сенки, белег за наличие на илеус

При диференциалната диагноза е необходимо различаване на следоперативната чревна непроходимост от другите форми на илеус.

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при следоперативна чревна непроходимост изисква своевременни и комплексни мерки с цел бързо стабилизиране състоянието на пациента и предотвратяване риска от фатални последици.

Поведението при следоперативната чревна непроходимост е класическо. Започва се с консервативно лечение и при неуспех след няколко часа се преминава към подходяща хирургична намеса:

• консервативно лечение: при следоперативната чревна непроходимост, ако консервативното лечение още в началото доведе до видимо подобрение, може да се провежда с по-голяма настоятелност, отколкото при другите видове на механичния илеус. Това следва да се преценя за всеки отделен случай. Към ефикасното консервативно лечение (перисталтични средства и реанимация) се прибавя и дефибринизиращо лечение (физиотерапия и кортизонова терапия)
• оперативно лечение: в случай, че болен, при когото се постави диагнозата следоперативна чревна непроходимост, има данни и за странгулация, оперативното лечение не бива да се забавя. Операцията се състои в премахване на пречката, като това може да включва прерязване на брида (дебридман), разлепване (адхезиолиза), подреждане на чревните бримки като хармоника и други

Прогнозата при следоперативна чревна непроходимост е сериозна, като решаваща роля има ранното диагностициране на състоянието и своевременната медицинска намеса.

Заглавно изображение: freepik.com