Следоперативна чревна непроходимост МКБ K91.3

Самото название чревна непроходимост показва, че се касае за смущение в проходимостта на тънките или дебелите черва. Под понятието чревна непроходимост се разбира комплекс от болестни прояви, дължащи се на нарушение в непроходимостта на червата, които довеждат до дълбоки изменения във вътрешната среда на организма. Тя може да бъде предизвикана от механични и динамични причини, да бъде пълна или непълна, да се развие остро или хронично. Клиничните признаци могат да бъдат различни според причините, довели до илеус (чревна непроходимост). Основното, което обединява различните илеуси, е спирането на чревния пасаж, което довежда бързо до дълбоки изменения на вътрешната среда на организма и застрашава живота на пациентите. Названието илеус има гръцки произход и значи завъртване, запушване.

Следоперативна чревна непроходимост е вид илеус, която се дължи на сраствания, получили се след прекарани коремни операции и след лапаротомия по повод различни заболявания, при които се получават сраствания между чревните гънки и между чревните гънки и париеталния перитонеум и се получава адхезионен илеус (ileus per adhaesionem). Срастванията биват като шнур, върху който се прегъва тънко черво (брид-илеус) или се приплитат множество гънки, или прирастват една към друга, към оментум или париеталния перитонеум. При хроничната форма има частично пропускане на газове и фекалии с епизоди на пълно задържане. Друг път пристъпът е остър с пълно запушване и участие на мезото – странгулация.

Следоперативна чревна непроходимост или следоперативен адхезивен илеус протича под две форми – като ранен и късен илеус. За ранен адхезивен илеус се говори, когато той е настъпил до 20-ия ден от извършването на една операция или лапаротомия. Спирането на чревния пасаж до това време е предизвикано от пресни фибринозни слепвания – възпалителен илеус и затова не трябва да се бърза с оперативното лечение. Късният адхезивен илеус може да настъпи и след година, даже след много години от прекарването на оперативната намеса.

Клинична картина на следоперативна чревна непроходимост
Клиничната картина се хракктеризира с остра, силна болка, която може да доведе до шоково състояние. Болката има пристъпообразен характер и се повтаря периодично. Между пристъпите болните са спокойни. Впоследствие болката става постоянна, коремът се подува и се появява гадене с повръщане. Има пълна задръжка на газове и фекалии. В терминалната фаза на илеуса се нарушава общото състояние на болния. Нарушава се функцията на редица органи и системи.

Диагноза на следоперативна чревна непроходимост
При болни с клинични данни за илеус и с наличен оперативен ръбец поради прекарана оперативна намеса или лапаротомия трябва да се постави диагнозата следоперативна чревна непроходимост. В полза на адхезивен илеус показват прекарани коремни операции и видимите оперативни белези върху кожата на корема. Особеността на адхезивния илеус е тази, че всяко ново отваряне на корема е подготовка за следващо отваряне. Всяка нова операция или лапаротомия предизвиква нови адхезии (сраствания). Диагнозата се потвърждава от характерния рентгенологичен признак - хидроаерични сенки.

Лечение на следоперативна чревна непроходимост
При тази чревна непроходимост, ако консервативното лечение даде още в началото подобрение, може да се провежда с по-голяма настоятелност, отколкото при другите видове на механичния илеус. Това трябва да се преценява обаче по-конкретно. Ако болен, при когото се постави диагнозата следоперативна чревна непроходимост, има данни и за странгулация, оперативното лечение не трябва да се забавя.
Към ефикасното консервативно лечение (перисталтични средства и реанимация) се прибавя и дефибринизиращо лечение (физиотерапия и кортизонова терапия). Поведението при следоперативната чревна непроходимост е класическо. Започва се с консервативно лечение и при неуспех след няколко часа се оперира. Операцията се състои в премахване на пречката: прерязване на брида (дебридман), разлепване (адхезиолиза), подреждане на чревните бримки като хармоника и др.