Други болести на храносмилателните органи МКБ K92

В рубриката други болести на храносмилателните органи се включват някои заболявания и болестни увреждания с различна етиология, често протичащи неспецифично, но изискващи своевременно диагностично изясняване и стартиране на подходящо лечение. Могат да засегнат представители от всички възрастови групи, без особени различия в честотата на засягане между двата пола. Някои фактори увеличават риска от развитие на уврежданията, като е необходимо ранно разпознаване на инициалните нарушения и предприемане на съответните мерки.

Етиология и рискови фактори

Включените в рубриката други болести на храносмилателните органи заболявания показват многостранна етиология, като често протичат под формата на симптом на друго основно, подлежащо (диагностицирано или не към момента) заболяване.

Могат да се засегнат всички възрастови групи, но като цяло напредването на възрастта се счита, че повишава вероятността от изява на заболяванията. Не се описват съществени различия в честотата по отношение на пол (еднакво се засягат мъже и жени), като етиологията може да включва многобройни причини и рискови фактори, по-важните сред които са:

• други заболявания на стомашно-чревния тракт: висок риск от развитие на увреждания на храносмилателната система се описва при пациенти с различни подлежащи заболявания на стомашно-чревния тракт, като язвена болест (стомашна, дуоденална язва), болест на Crohn, улцерозен колит, гастроезофагеална рефлуксна болест, ентерит и ентероколит, холелитиаза, холецистит, неоплазми по хода на гастроинтестиналния тракт и други, като при тези пациенти се препоръчва регулярни профилактични изследвания за ранна диагностика на развиващи се усложнения и други заболявания на храносмилателната система
• системни заболявания: някои системни заболявания също могат да провокират развитието на увреждания по хода на храносмилателната система. При подлежащ захарен диабет, заболявания на щитовидната жлеза, подагра, редица автоимунни увреждания, неопластични образувания с различна локализация, метаболитни и ендокринни нарушения, болести на хемопоезата и много други в хода на своята прогресия могат да съдействат за развитието на стомашно-чревни увреждания
• травми и операции: тежки травми в областта на шията, коремната област, тазовата област, оперативни интервенции, включително и някои диагностични процедури (например ендоскопско изследване, биопсия) могат да причинят симптоми на увреждане по хода на гастроинтестиналния тракт
• онкологично лечение: провеждането на химиотерапия и/или високодозова лъчетерапия излага пациентите на риск от кървене по хода на гастроинтестиналния тракт с развитие на различни по вид увреждания. В допълнение подлежащото онкологично заболяване (срещу което е насочено лечението) може да предразположи към развитие на някои усложнения и увреждания по хода на храносмилателната система, във връзка с което тези пациенти подлежат на стриктно наблюдение и проследяване
• допълнителни рискови фактори: към допълнителните рискови фактори се включва системната злоупотреба със спиртни напитки, някои наркомании, включително и тютюнопушене, самоцелна употреба на лекарства, достъпни без рецепта (особено нестероидни противовъзпалителни средства), продължителен прием на някои лекарства по медицински показания (например кортикостероиди, някои антиепилептични лекарства, някои антидепресанти и други), непълноценно и нездравословно хранене, стрес и хронична преумора и много други

Обикновено етиологията на заболяванията е мултифакториална и комплексна, като в немалко случаи не може да бъде напълно изяснена и заболяването се означава като идиопатично, съответно лечението е предимно симптоматично и пациентите подлежат на продължително проследяване на рецидив на симптоматиката.

Видове заболявания и характерни симптоми

В рубриката се разглеждат главно заболявания, свързани с кървене по хода на гастроинтестиналния тракт, като в зависимост от локализацията на първичното болестно огнище проявите варират и са налице различни особености в хода на протичането, както и различен риск от развитие на различни по тежест усложнения (някои от които могат да бъдат фатални).

В рубриката други болести на храносмилателните органи се включват следните заболявания с характерните за тях особености:

• хематемеза: хематемеза (haematemesis) представлява по същество симптом, който се включва към други болести на храносмилателните органи. Повръщането на кръв се предизвиква от патологични процеси, разположени от началото на хранопровода до края на дуоденума, по-точно източника на кървене се намира над lig. Treitzi. Най-честата причина за кървене са стомашна и дуоденална язва, по-рядко гастрити, гастроентерити, синдром на Mallory-Weiss, други възпалителни и ерозивни заболявания на хранопровода и стомаха. Хематемезата е признак на остро кръвотечение. Когато кървенето е остро (с малка давност) и е обилно, болните повръщат ясна кръв. При по-продължителен контакт със солната киселина от стомаха, настъпва хемолиза и превръщане на хема в тъмнокафяв хематин, като в тези случаи болните повръщат тъмнокафяво оцветено стомашно съдържимо. Повръщането на ясна кръв трябва да се отдиференцира от хемоптое, което е признак на сърдечни и белодробни заболявания. Кръвта при хемоптое е пенеста, яркочервена, алкална и продължително време остава непроменена. Тежестта и причината за кръвоизлива не могат да се установят по количеството и вида на повърнатата кръв, като основните рискове са свързани с развитие на анемичен синдром, шок и други
• мелена: като мелена се означава изхождането на черни, лъскави, неоформени изпражнения със специфична миризма. Източникът на кървенето може да е разположен по целия храносмилателен тракт, но най-често е проксимално от fl. hepatica на дебелото черво. И при мелената най-честата причина е стомашна или дуоденална язва. Други причини, водещи до черни изхождания, могат да бъдат туморни процеси на хранопровода, стомаха и тънките черва, дивертикули, варици на хранопровода, гастрит. Мелена се установява, когато кръвта престои повече от 8 часа в червата. Когато кръвоизливът е по-тежък и кръвта престоява по-кратко време в червата (самата кръв действа лаксативно), цветът на изпражненията е тъмновинено червен, изхожданията са чести, изпражненията са течни и в значителен обем. При много тежки кръвоизливи болните изхождат кръв, даже когато източникът на кървене е високо в храносмилателния тракт. Не всички кръвоизливи от горната част на храносмилателния тракт причиняват хематемеза, поради това при мелена трябва да се мисли за всички възможни източници на кървене
• стомашночревен кръвоизлив, неуточнен: кръвоизливи от стомаха и дуоденума са много често проява на усложнение на язвената болест. Усложнения при язвена болест се наблюдават при една четвърт от болните. Клинично кървенето се изявява с хематемеза или мелена, като клиничната симптоматика се определя от големината на кръвозагубата. Спадане на артериалното налягане, ускоряване на сърдечната дейност над 100 удара в минута и спадането на хематокрита, говорят за голям кръвоизлив. Терапевтичните и реанимационни мероприятия започват преди хоспитализацията и продължават в болничното заведение. Ректорагия (rectorrhagia) представлява изхождането на ясна кръв след дефекация или независимо от нея. Най-често тя се дължи на патологични процеси в сигмата, ректума или ануса. Понеже при една трета от кръвоизливите от стомаха и дуоденума болните също изхождат ясна кръв и коагулуми, не е възможно определянето на мястото на кървене само по цвета на изпражненията. Окултни кръвоизливи са кръвоизливите под 50 милилитра, дължащи се на патологични процеси, които не са разположени в дисталния колон, не променят вида на изпражненията и могат да се докажат само химично
• други уточнени болести на храносмилателните органи: към други болести на храносмилателните органи могат да се включат заболявания, причинени от химиотерапия и лъчетерапия. Те причиняват ерозивни и възпалителни лезии на лигавицата на стомашно-чревния тракт и се означават с термина мукозит. Той може да засегне всяка част от стомашно-чревната лигавица, като най-често засяга лигавицата на устната кухина. Болните се оплакват от коремен дискомфорт, болка в корема, чувствителна лигавица на устната кухина, променен вкус в устата, гадене, понякога повръщане и диарични изхождания, както и редица общи, неспецифични прояви
• болест на храносмилателните органи, неуточнена: неуточнени са тези болести на храносмилателните органи, при които има нетипична и нехарактерна клинична картина, от която не може да се постави точна диагноза. Болните съобщават за симптоми като болка и подуване на корема, дискомфорт, гадене, повръщане, киселини, диария или запек, кръв в повърнатото или изхожданията. Тези симптоми могат да бъдат изявени заедно или поотделно и в различни периоди

Най-честите усложнения, развиващи се при тези заболявания, включват тежка, в някои случай с животозастрашаващ характер хеморагия, шок, вторична инфекция, сепсис, тежък кардиоциркулаторен колапс, бъбречна или чернодробна недостатъчност, ритъмни нарушения и други.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при болестите, включени в рубриката, изисква комплексен подход, провеждане на многобройни и различни по вид и особености изследвания, назначаване в някои случаи на строго специализирани изследвания, като основната цел е потвърждаване на съответната диагноза, различаване от други, идентично протичащи заболявания, изясняване на развилите се усложнения (при наличие на такива), оценка на общото състояние на болния и при възможност изясняване на етиология (включително и рисковите фактори), довели до развитието на съответните увреждания.

Това се постига с помощта на многобройни изследвания, като резултатите следва да се тълкуват на общия фон, а не изолирано, тъй като това може да подведе и най-опитните клиницисти:

• анамнеза и физикални находки: в някои случай анамнезата играе важна роля за изясняването на болестта и нейната етиология. При разпита на пациентите се обръща внимание на давността, тежестта и особеностите на проявите, връзка с вредни навици, други подлежащи заболявания, интоксикации, прием на лекарства, предшестващи травми, изследвания или операции. При клиничния преглед се обръща внимание на данни за болезненост, промени по кожата и лигавиците, оценка на общо състояние, като всяка патологична находка следва да се опише обстойно
• лабораторна диагностика: проследяват се нивата на маркерите на възпалението, показателите на хемопоезата (бели и червени кръвни клетки, тромбоцити, коагулационен статус), електролитен баланс, чернодробни ензими, алкална фосфатаза, билирубин, серумна глюкоза, урея, креатинин, пикочна киселина, като за различаване от някои заболявания могат да се назначат и специфични, специализирани изследвания (включително серологични, имунологични и други)
• образни методи на изследване: с високо информативно значение са многобройни образни методи на изследване, които позволяват визуализация с висока разделителна способност на наличните увреждания по хода на гастроинтестиналния тракт и в много случаи могат да подпомогнат изясняването на диагнозата и диференциалната диагноза. С високо диагностично значение са ултразвуковото изследване (ехография), рентгенография, компютърна томография, ендоскопско изследване (горна и/или долна ендоскопия), ангиография, ядрено-магнитен резонанс и други
• биопсия: при съмнения за неопластичен процес или при противоречиви диагностични находки и затруднения в поставянето на диагнозата може да се обмисли извършването на биопсия с последваща хистологична обработка и анализ. Изследването е инвазивно и се извършва само по строги показания, обикновено успоредно с ендоскопското изследване

Диференциалната диагноза е широка и налага различаване от една страна на отделните заболявания, включени в рубриката, едно от друго, но също и различаването им от редица други увреждания по хода на гастроинтестиналния тракт с различна честота и възпалителна, автоимунна, неопластична или инфекциозна етиология.

Терапевтичен подход

Лечението на заболяванията, включени в рубриката други болести на храносмилателните органи, се определя индивидуално в зависимост от състоянието на всеки отделен пациент, като за избора на терапия значение оказват вида на увреждането, локализацията на болестното огнище, наличието на усложнения, подлежащи заболявания, общото състояние на пациента и редица други фактори.

Обикновено лечението се постига с помощта на консервативни методи (назначават се подходящи лекарства и общи мерки), но при тежки форми, с агресивно протичане и наличие на усложнения, застрашаващи живота на болния, може да се наложи оперативна намеса по спешност в различен обем.

Най-важно за постигане на добри резултати в хода на терапията е изясняване на първопричината, довела до симптомите и назначаването на мерки за нейното отстраняване или противодействие в комбинация с подходящо симптоматично лечение за облекчаване проявите при отделните засегнати и общи мерки за подпомагане ефективността на цялостното лечение.

Лечението обикновено представлява комбинация от следните терапевтични мерки и средства:

• етиологично лечение: етиологичното лечение е насочено към причинителя на болестта (в случаите, при които е известен). Това може да включва приложение на определени медикаменти (антисекреторни средства, кортикостероиди, антимикробни препарати, противовъзпалителни агенти и други), като целта е отстраняване на първопричината, довела до развитието на болестта
• симптоматично лечение: при изяснена етиология симптоматичното лечение се прилага допълнително, докато при неяснота относно причината за поява на болестта симптоматичната терапия е основна. В зависимост от оплакванията на болните се назначават различни медикаменти, най-често това са аналгетици (обезболяващи), антиеметици, ензими за подобряване на храносмилането, кръвоспиращи средства, антидиарийни препарати, мерки за корекция на електролитните нарушения, лечение на дехидратацията (развива се при тежко повръщане, диария, липса на апетит) и други
• лечение на усложненията: за лечение на усложненията често се налагат реанимационни мероприятия от общ характер, парентерално приложение на лекарствата, в някои случаи и оперативна намеса по спешност. Изключително важно е ранното овладяване на усложненията, тъй като последните крият риск от бързо влошаване на състоянието на пациента, включително и летален изход (например при тежка хеморагия, шок, сепсис)
• общи мерки: общите мерки включват осигуряване на почивка и покой на легло (включително при амбулаторно лечение), промени в храненето (облекчен диетичен режим), преустановяване употребата на спиртни напитки, контрол и лечение на налични подлежащи заболявания, ограничаване на вредните навици, назначаване на подходящи допълнителни витаминни добавки, ензими, пробиотици, антиоксидантни средства и други в зависимост от нуждите на пациентите

Прогнозата при пациентите, диагностицирани с някое от заболяванията, включени в рубриката други болести на храносмилателните органи, се определя изключително строго индивидуално, като с важно значение са ранната диагностика, своевременно стартиране на целенасочена терапия, степента на увреда на общото състояние на болния, наличието на развили се усложнения и редица други фактори, които се вземат под внимание.

Заглавно изображение: freepik.com