Други уточнени болести на храносмилателните органи МКБ K92.8

В рубриката други уточнени болести на храносмилателните органи се включват някои по-рядко описвани в клиничната практика увреждания по хода на гастроинтестиналния тракт с първична или вторична етиология. Често протичат неспецифично с нехарактерни и общи симптоми, като диагнозата изисква комплексен подход (клинични, лабораторни и образни изследвания), а лечението в много от случаите е предимно симптоматично.

Етиология, характерни особености и симптоми

Болестите на храносмилателните органи са най-разнообразни, като могат да се развият първично (при директно увреждане от различни патогени) или вторично (като резултат от друго подлежащо заболяване, при провеждане на лечение на друго заболяване, ятрогенно).

В рубриката други уточнени болести на храносмилателните органи се включват възпаление и улцерозни лезии на лигавицата на храносмилателния тракт, наречени мукозит (засяга се мукозата с развитие на инфламаторни изменения). Обикновено те се появяват като неблагоприятен ефект или странична реакция от химиотерапия и лъчетерапия при лечение на ракови заболявания. Мукозит може да се прояви навсякъде по лигавицата на стомашно-чревния тракт, като често засяга устната кухина, но може комплексно да обхване различни части от храносмилателната система.

Патофизиологичните промени при мукозит преминават през няколко фази. Производството на свободни радикали, причинени от химиотерапията и лъчетерапията, са отключващ фактор на възпалението. Различни цитокини се включват в различните възпалителни реакции, като основно значение имат IL-1 и TNF-алфа.

Предразполагащи фактори за развитието на промените, характерни за мукозит, могат да бъдат подлежащи заболявания със системен характер, прием на медикаменти (имуносупресори, кортикостероиди, антибиотици и други) за продължителен период от време, системна консумация на спиртни напитки, някои наркомании, тютюнопушене, непълноценно хранене и други. Хормоналният дисбаланс, метаболитните нарушения, травми, оперативни интервенции, силен стрес и други също могат да допринесат, но имат предимно допълнително значение и рядко са първопричина за възникване на уврежданията.

Клиничната картина при отделните пациенти показва много голяма вариабилност от асимптомно (с едва набелязани прояви) до тежко и с усложнения протичане.

Симптомите при мукозит обикновено започват няколко дни след стартиране на химиотерапията, като достигат своя пик към десетия ден и след това бавно се подобряват в течение на няколко седмици. Мукозит, свързан с лъчетерапия, обикновено се появява в края на втората седмица от лечението и може да продължи в продължение на шест до осем седмици. Най-често изразени симптоми са променен вкус в устата, коремен дискомфорт и коремна болка, гадене и диарични изхождания.

Често клиничната картина се съпътства от проявите на основното заболяване (онкологично заболяване с различна локализация и разпространение), като при много от засегнатите са налице общи прояви като болки в кости, стави и мускули, умора, отпадналост, промени в настроението, нарушения на съня и други.

Промените при мукозит могат да прогресират до развитие на улцерозни лезии, язви с различна дълбочина, като при много пациенти настъпват тежки увреждания по отношения на вкусовите възприятия, възможно е развитие на анемичен синдром, развитие и на вторична бактериална инфекция, сепсис при генерализиране на инфекциозния процес и други.

Диагностичен и терапевтичен подход

Поставянето на диагнозата при пациентите с други уточнени болести на храносмилателните органи изисква комплексен подход с целенасочени и индивидуални мерки, като целта е потвърждаване на диагнозата, изясняване на етиологията, уточняване на наличните развили се усложнения и при възможност подпомагане и оптимизиране на лечението.

Диагнозата обикновено се поставя въз основа на клиничната картина, анамнезата за проведена химиотерапия и/или лъчетерапия, физикалното изследване и образна диагностика.

При разпита на пациентите освен данни за проведено онкологично лечение се акцентира върху известни подлежащи заболявания, вредни навици, наркомании, особености в храненето, прием на лекарства и други. При клиничния преглед обстойно се отбелязват всички налични патологични отклонения, като се акцентира върху палпацията на коремните органи, оглед на кожа и видими лигавици, обща оценка на здравословното състояние.

Назначават се и лабораторни изследвания с проследяване показателите на хемопоезата (установяване на налична анемия), коагулационния статус, липидния профил, чернодробните ензими, билирубин, алкална фосфатаза и други, като при съмнения за подлежащ инфекциозен процес може да се назначи и микробиологична диагностика. С висока информативна стойност са резултатите от образните методи на изследване, като често се назначават ехография на коремните органи, контрастна рентгенография, ангиография, ендоскопско изследване (при съмнения за подлежащ неопластичен процес ендоскопията може да се съчетае с биопсия).

Диференциалната диагноза е широка и налага различаване от редица заболявания по хода на храносмилателната система с инфекциозна, неопластична, автоимунна или възпалителна етиология.

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с други уточнени болести на храносмилателните органи, е строго индивидуален, често изцяло консервативен и включва комплексни мерки за симптоматично облекчение на пациентите, подпомагане на възстановителните процеси и намаляване риска от развитие на различни по вид усложнения.

Това се постига с помощта на подходяща лекарствена терапия (противовъзпалителни средства, аналгетици, антиеметици, ензими, антипиретици, антидиарийни средства и други). При съмнения за инфекциозен процес е уместно назначаването на подходящи антимикробни средства в съответните дози.

Назначават се общи мерки за корекция на дехидратацията, електролитния дисбаланс, подобряване на храносмилането, често в комбинация с подходяща лечебна диета (обикновено се препоръчва пълноценно и здравословно хранене с повишен внос на пресни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, бяло месо, ядки и други). Ограничава се консумацията на алкохол, газирани напитки, мазни и пържени храни, с повишено внимание се прилагат лекарства без медицинско предписание (могат да влошат симптоматиката).

При наличие на развили се усложнения се предприемат съответните консервативни или оперативни мерки за възстановяване на пациентите.

Прогнозата при други уточнени болести на храносмилателните органи се определя строго индивидуално, като с важно значение е ранната диагностика и своевременно стартиране на подходящи и целенасочено лечение.

Заглавно изображение: freepik.com