Болест на храносмилателните органи, неуточнена МКБ K92.9

При наличие на диагностични находки за увреждане по хода на гастроинтестиналния тракт, но без възможност за категоризирането и определянето му, се касае за болест на храносмилателните органи, неуточнена. Състоянието често протича с неспецифични прояви, но изисква ранна диагностика и подходящо (обикновено симптоматично) лечение с цел намаляване рисковете от развитие на вторични, допълнителни усложнения.

Особености и характерни симптоми

Храносмилателната система включва комплексна система от органи, които превръщат храната до основни хранителни вещества, които се абсорбират от организма и премахва неизползваните материи.
Заболяванията на гастроинтестиналния тракт са многобройни, като в зависимост от локализацията на първичното болестно огнище протичат с характерни особености, прояви и промени.

Много симптоми могат да сигнализират за проблеми със стомашно-чревния тракт, включително болка в корема, подуване на корема, киселини, гадене, повръщане, запек, диария, кръв в изхожданията или повърнатите материи и други. Тези общи симптоми могат да имат различни причини. Това са неуточнени болести на храносмилателните органи, при които от първоначалния преглед на болния, не може да се установи точното заболяване. Затова понякога може да отнеме време, за да се диагностицира основното заболяване.

Едни от най-честите тежки усложнения на болестите на храносмилателната система са хеморагиите (кръвотеченията) от гастроинтестиналния тракт, които могат да бъдат от горния дигестивен тракт и от долния дигестивен тракт.

Редица фактори повишават риска от проява на стомашно-чревни увреждания, като най-често се касае за злоупотреба с алкохол и лекарства, наркомании, непълноценно хранене, преяждане или гладуване, стрес и преумора, различни подлежащи заболявания, травми, оперативни интервенции, ятрогенни фактори (например след провеждане на ендоскопско изследване) и други. Напредването на възрастта, метаболитният и хормонален дисбаланс, вредните въздействия от околната среда и множество други фактори могат също да съдействат като допълнителни фактори за появата на уврежданията по хода на храносмилателната система.

Клиничната картина при неуточнените увреждания по хода на интестиналния тракт често е неспецифична, различните симптоми са нехарактерни. Най-често срещани симптоми при заболявания на храносмилателната система включват болка и дискомфорт в коремната област, гадене и повръщане, хематемеза (повръщане на кръв), при която източникът на кървене обикновено е от горния интестинален тракт, мелена (черни изхождания), при която източникът на кървене е проксимално от флексура хепатика.

В зависимост от основната причина, провокирала увреждането, са възможни и множество допълнителни симптоми, като отпадналост, умора, повишена телесна температура, редукция на теглото, неприятен вкус в устата, лош дъх, влошаване на протичането на някои подлежащи заболявания, обостряне на хронични увреждания и много други.

Неспецифичното протичане е една от основните причини за закъснение в диагностиката и съответно лечението, като е възможно развитие на различни по вид и тежест усложнения, сред най-характерните от които са тежка хеморагия, шоково състояние, сепсис (при подлежаща инфекциозна етиология), перфорация, пенетрация (при подлежаща язвена болест), неопластично израждане и много други.

Диагностичен подход

Поставянето на диагнозата при болест на храносмилателните органи, неуточнена, обикновено се осъществява по метода на изключването, като в много случаи се налага назначаването на многобройни и разнообразни изследвания с цел оценка на общото състояние на пациентите, установяване на налични усложнения, изясняване на причините и рисковите фактори, допринесли за развитието на болестта и при възможност оптимизация на последващата терапия.

Това се постига обикновено с помощта на комплексния анализ на информацията, получена от следните диагностични методики:

• анамнеза и находки от физикалния преглед: при разпита на пациентите се обръща обстойно внимание на налични вредни навици (тютюнопушене, злоупотреба с алкохол), особености в хранене, прием на лекарства, подлежащи заболявания, както и на особеностите, давността и тежестта на симптомите. При физикалния преглед обстойно се описват всички налични патологични находки, като обикновено пациентите се презентират в запазено общо състояние и с неспецифични прояви
• лабораторни изследвания: назначават се подробни лабораторни изследвания за подпомагане общата оценка на състоянието на болния, тежестта на развилите се нарушения и усложнения. Необходимо е проследяване на показателите на хемопоезата (тромбоцити, бели и червени кръвни клетки), коагулационен статус, чернодробни ензими, билирубин, алакална фосфатаза, маркери на възпалението, а при необходимост може да се наложи и назначаване на специализирани изследвания (за отхвърляне на конкретна диагноза, като вирусен хепатит, болест на Хиршпрунг, глутенова ентеропатия и други), както и микробиологични и имунологични изследвания
• образни и инструментални изследвания: образната диагностика има висока информативен характер и позволява визуализация на наличните увреждания и усложнения, като сред най-често използваните методи се включват ехография (ултразвуково изследване), рентгенография (с или без контраст), ендоскопско изследване (горна или долна ендоскопия) с или без биопсия, компютърна томография и други, като резултатите се анализират комплексно, съвместно и успоредно с находките от другите диагностични методи

Диференциалната диагноза е широка и включва различаване от голям набор заболявания на гастроинтестиналния тракт, протичащи с идентични клинични и диагностични находки и различна етиология (възпалителна, инфекциозна, автоимунна, неопластична и други).

Терапевтичен подход

Лечението при болест на храносмилателните органи, неуточнена, се определя строго индивидуално, като голямо значение оказват диагностичните находки, общата оценка на състоянието на пациента, наличните подлежащи заболявания и редица особености от състоянието на болния.

Терапията обикновено е консервативна, като се назначават подходящи медикаментозни средства и общи мерки и само в редки случаи се налага използването на оперативен подход за хирургично лечение на някои тежки усложнения, които не се повлияват от консервативните методи или излагат пациентите на висок риск.

Най-общо лечението включва подходяща комбинация от следните средства и методи:

• симптоматично лечение: в зависимост от основните оплаквания на пациентите се назначават лекарства от различни групи, като например подходящи аналгетици (за облекчаване на болката), противовъзпалителни средства, антиеметици, антисекреторни средства (инхибитори на протонната помпа, Н2-блокери), ензими за подобряване на храносмилането, парентерални вливания за корекция на електролитните нарушения и при развила се дехидратация (при тежко повръщане и диария). Може да се наложи и включване на витаминни добавки (при анемичен синдром), хемотрансфузия (кръвопреливане се налага при тежки хеморагии). При данни за инфекциозен процес е уместно назначаването на подходящи антибиотици или други противомикробни препарати, а при имунологична етиология може да се обмисли назначаването на подходящи имуномодулатори с или без кортикостероиди
• лечение на усложненията: при данни за усложнения се предприемат своевременни мерки за тяхното овладяване, които могат да включват лекарствена терапия, хирургична намеса или подходяща комбинация от двете методики. Своевременната терапия има важно и ключово значение за редуциране риска от възникване на животозастрашаващи усложнения
• общи мерки: общите мерки включват осигуряване на почивка на легло, подходяща диета и ограничаване на вредните навици. Целта е осигуряване на почивка на гастроинтестиналния тракт и време за неговото възстановяване. Промените в храненето се определя индивидуално (в зависимост от оплакванията и общото състояние), ограничава се приемът на алкохол и дразнещи храносмилателния тракт медикаменти, в някои случаи може да се наложи лечебен глад (фастинг) за определен период. След стабилизиране на пациентите и възстановяване на състоянието им също може да се наложи спазването на определен хранителен режим и ограничаване на вредните навици (преяждане, гладуване, нездравословно хранене, злоупотреба с алкохол, наркомании и други), както и допълнително медикаментозно лечение (лекарства, витамини, минерали, хранителни добавки, пробиотици, ензими за подобряване на храносмилането и други)

Прогнозата при болест на храносмилателните органи, неуточнена, се определя индивидуално, като при ранна консултация със специалист за уточняване на симптомите и назначаване на подходящо лечение, рядко се съобщава за развитие на сериозни усложнения и обикновено прогнозата е сравнително благоприятна.

Заглавно изображение: freepik.com