Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Астериди (Asterids) Разред Asterales Сем. Asteraceae (Compositae, Сложноцветни) Репей, Голям репей, Чичек, Лопуш, Лепка

Репей, Голям репей, Чичек, Лопуш, Лепка

Сем. Asteraceae (Compositae, Сложноцветни)

Репей, Голям репей, Чичек, Лопуш, Лепка - изображение

Репей (Arctium lappa, Burdock) е двугодишно тревисто растение, което се отнася към семейство Сложноцветни (Asteraceae, Compositae). Известен е още с имената: Голям репей, Чичек, Лопуш, Лепка. Названия, с които растението е наричано на латиница са: lappa, fox's clote, thorny burr, beggar's buttons, cockle buttons, love leaves, philanthropium, personata, happy major, clot-bur. Използва се в традиционното китайско, корейско и европейско билколечение, което се развива независимо от различията в културите на посочените райони. 

медоносен репейМедицински изследователи бавно насочват вниманието си към репея, но това се променя през последните години. Сега има много вълнуващи открития за растението. Например противовъзпалителните агенти в него, особено лигнаните, са по-добре изолирани и с тях по-качествено се манипулира при лабораторни условия.

Билката се препоръчва като здравословна храна в китайските общества. Използва се с терапевтична цел в Европа, Северна Америка и Азия в продължение на стотици години. Корените, семената и листата от репей са изследвани с оглед на популярните им приложения в традиционната китайска медицина. Установено е, че активните съставки на репей са сектерипенови лактони и инулинът.

Устройство на репей:

репей

 

 

Билката израства на височина от 1,5 до 3 метра. Репеят има месест, дълъг вретеновиден корен. Той може да достигне дълбочина в почвата до 1 метър. Отвън е оцветен в сиво-кафяво, а вътрешността му е бяла. Стъблото на репея е силно разклонено. Растението развива големи листни петури, които имат здрави и дълги дръжки. Формата им наподобява тази на лопата.

 

 

 

цветове на репейЦветовете са червеникаво-виолетови или пурпурни, разположени на върха на стъблото. Представляват цветни главички, които са събрани по няколко в съцветие. Те са двуполови, с тръбесто венче. Цветната глава е заобиколена от множество израстъци с подобни на куки връхчета. Те позволяват цветните глави лесно да се прикрепват към околни предмети, за козината на животни или за дрехи и да бъдат разнасяни на далеч. Цъфтят от средата на лятото до септември месец.

плод и семена на репей

 

 

Плодовете на репея са сухи, дълги и сплеснати. Те са кафеникавосиви, набръчкани, с дължина около 0,6 см и диаметър около 0,2 см. Узряват от септември до откомври месец.




Разпространение на репей

разпространение на репей

Този вид е роден в умерените региони на Стария свят, от Скандинавия до Средиземно море и от Британските острови през Русия, Близкия изток до Индия, Китай, Тайван и Япония. Вирее навсякъде в умерените зони на планетата. Култивира се заради коренът му, който се използва като зеленчук. В Северна Америка, Австралия и други региони по света се приема като инвазивен вид. В България расте в гори, мочурливи и влажни места, из храсталаци.

ограда от репей

 

 

 

Растението често се култивира в Япония, като целта е да се използва като жив плет или включен растителен вид като декоративна нотка в различни конструкции. За своето развитие предпочита почви богати на азот и пряка слънчева светлина. Често листата й служат за храна на различни видиве гъсеници.

 

 

 

Използваема част на репей

Използват се предимно корените на билката, които се вадят на есен или през ранна пролет. Имат лепкава текстура и леко сладникав вкус. Корените на едногодишни растения се събират в средата на лятото и се сушат.

Семената на растението също намират своето медицинско приложение. Те се събират през лятото и се изсушават за по-нататъшно използване. Най-много се употребяват от корейците. Листата и стъблата на билката не на последно място биват усвоявани с медицински или кулинарни цели.

Химичен състав на репей

  • етерично масло;
  • горчиви вещества;
  • органични киселини;
  • тежки масла;
  • фитостерин, стероли;
  • танини;
  • съдържащи сяра полиацетилени;
  • протеини;
  • гликозиди, полизахариди;
  • лепкави вещества (ксилоглюкан);
  • слузни вещества и други.

корен на репейКоренът на репея е с ниска калоричност и съдържа добро количество диетични фибри, калций, калий, аминокиселини. В него са установени още: полифеноли, производни на кофеилохиновата киселина, които причиняват потъмняването на повърхността му; лепкаво вещество; сяросъдържащи ацетиленови съединения, полиацетилени и горчиви съставки от типа на гуаниолиди; инулин, лепкав белтък, захар, горчиви вещества; кристален глюкозид лапин; малко смола, тежки и летливи масла и някои танинови киселини.

Химическият анализ на репей показва, че семената му действително имат различни съединения от тези в корените. През последните години е отделено повече внимание на изолирането на активните съединения в семената на билката и тестването им за техния потенциал за борба с вирусната инфекция и рака. На този етап в семената на растението са установени арктигенин, арктиин и бутиролактон лигнани, неоарктин, даукостерол, матаресинол и лапаол.

Листата от репей съдържат арктиол, фукинон, фукинанолид и петастилон.

Приложение на репей

Свойства на билката:

  • дезинфекциращо;
  • потогонно;
  • стимулира обмяната на веществата;
  • антибактериално;
  • регенеративно;
  • пикочогонно.

клонче репейРепеят влияе добре върху черния дроб, като стимулира неговата функция. Успокоява спазъм на бронхиалната мускулатура и ускорява растежа на косата. Отразено е и неговото благотворно влияние при лечението на неопластични заболявания, където помага за задържане растежа на туморната маса.

Билката притежава следните други действия: противогъбично, противовъзпалително, антипсориатично, разхлабително, пречистващо кръвта, газогонно, жлъчегонно, хипогликемично, тонизиращо дейността на стомаха, детоксикиращо.

Разглеждане на диуретичните и детоксикиращите способности на репея

Конвенционалната медицина разглежда голяма част от сведенията за детоксикиращия ефект на билката като фалшиви или пресилени и неподдържани от факти. Доказване стойността на детоксикиращите билки, като репей, може да бъде направено само чрез изследване действието на всяка една от тях при различните детоксикационни процеси. Такива процеси са клизми и прием на диуретици и антисептици, метални хелатори, при ензимни реакции. Репеят има биоактивни химикали, които могат да помогнат при някои, но не и при всички тези детоксикационни процеси.

Диуреза

Диуретиците, които стимулират производството на урина и по този начин отстраняват различни отпадъчни продукти, могат да помогнат за решаването на редица проблеми с пикочните пътища, включително гъбични инфекции и бъбречни камъни.

Семената от репей са използвани като лечение за изхвърляне на камъни в бъбреците, преди най-малко от 1600 година, а вероятно и от по-рано в китайската медицина. Заради диуретичните си свойства е предписвана и при подагра. За това до каква степен облекчава състоянието на организма при подагра, няма достатъчно доказателства.

Предстои да бъде изследавно в задълбочени размери, дали това качество на репея е достатъчно силно, за да може да се разчита на него при лечението на оток, инфекции или уролитиаза (камъни и песъчинки в пикочния тракт).

Детоксикация

Форма на детоксикация е хелатотерапията, която представлява свързване на молекули с вредни метали като живак, олово и арсеник. Репеят е често изброяван като хелатиращ агент в натуропатичната медицина. Въпреки това все още няма много доказателства за тази негова способност.

Ензимната активност, като естествен химичен процес на разграждане на метаболитни продукти в организма, чрез взаимодействие на ензимите с различните отпадъчни вещества, е също форма на детоксикация на тялото. Но тя няма как да се отнесе към свойствата на репея.

Детоксикацията обаче може да означава и отстраняването на вредни микроорганизми, а в този случай има достатъчно научни доказателства, че репеят наистина е ефективно билково лекарство в тази посока. Билката е една от най-важните детоксикиращи такива за китайската и западната билкова медицина. Коренът на репея има леко антибиотично действие и се използва за лечение на кожни инфекции като акне, екзема, псориазис и себорея. По същия начин това му свойства се използва в китайската медицина за лечение на болки в гърлото и при настинка.

Сухият корен се използва за лечение на състояния, причинени от "претоварване" на организма с токсини, като инфекции на гърлото, циреи, обриви, кожни проблеми. Смята се за особено добър в подпомагането на елиминирането на тежки метали от тялото.

Обобщен поглед над терапевтичните ефекти на активните съединения, присъстващи в различните ботанически части на репея

цветна пъпка от репейЗа активните вещества в корена на билката е открито, че "детоксикират" кръвта и стимулират кръвообращението към повърхността на кожата, подобряват качеството на кожата / текстурата й и лекуват кожни заболявания като екзема. В корена на репея са открити антиоксиданти и антидиабетни съединения. В семената му са установени вещества, които притежават противовъзпалителни свойства и мощни инхибиторни ефекти върху растежа на тумори като панкреатичен карцином. В листния екстракт, откритите активни съединения, могат да инхибират растежа на микроорганизмите в устната кухина. Учените вече започват да изолират различни класове биоактивни химикали от листата на репея, макар че все още има малка индикация за медицинското им значение. Описани са медицински употреби на репея за лечение на хронични заболявания като рак, диабет и СПИН.

Състояния и заболявания, при които се прилага:

  • подагра;
  • екземи;
  • дерматити;
  • косопад;
  • хемороиди;
  • възпаление на черния дроб;
  • язва на стомаха и гастрит;
  • бронхити.

Репеят се включва успешно в лечението на бъбречни камъни, ревматизъм, захарен диабет. Външно, под формата на отвара, се използва за лечение на рани, язви, хемороиди, изгаряния. Третирането на косата с отварата осигурява нейното укрепване и я предпазва от косопад. Получената течност при сваряване на семената на билката се препоръчва за пиене при световъртеж.

суров корен от репейСуровите корени от репей се използват в народната медицина като диуретик, диафоретик и средство за пречистване на кръвта. Те имат успокояващи свойства и са един от най-известните лекове за много видове кожни заболявания, изгаряния, натъртвания и т.н. Използват се още в лечението на херпес, екзема, акне, импетиго, трихофития, циреи, ухапвания и др. Според някои билкари отварата от корена на билката действа по-добре при циреи, скорбут и ревматизъм, отколкото сарсапарила.

Инфузията от листата е полезна за стомаха, като тонизира функцията му, което от своя страна благоприятства някои форми на продължително лошо храносмилане.

Анекдотични доклади от XIX век показват, че това лечебно растение също е било използвано от племето оджибва (оjibwa), както и днес под формата на съставка в чай за алтернативно лечение на някои видове рак. То е част от северноамериканска формула, наречена "есак" (essiac), която е популярно лечение на рак. Ефективността й никога не е била надеждно доказана или оспорвана, тъй като не са провеждани контролирани проучвания. Другите билки, включени във формулата са Rumex acetosella, Ulmus rubra и Rheum palmatum.

Семената на билката притежават противовъзпалителни, депутативни, диафоретични и диуретични свойства. Последните изследвания показват, че екстрактите от семена понижават нивата на кръвната захар. Използват се в традиционната китайска медицина при кожни заболявания и за лечение на грип.

От семената се приготвят както лечебна тинктура, така и течен екстракт, които са от полза при хронични кожни заболявания. Американците използват само семената, като ги смятат за по-ефикасни и бързи в действието си, отколкото другите части на растението. Тяхното влияние върху кожата се дължи до голяма степен на това, че имат мазна природа. Действат както върху мастните, така и върху слъзните жлези и вероятно поради своята природа възстановяват гладкостта на кожата, което е знак за нормално здравословно действие.

Инфузия или отвара от семената на репея се използва при воднянка, отоци и подпухналост, по-специално в случаите, когато съществува съпътстващо разстройство на нервната система. Лечението по този начин се счита от мнозина за специфично за всички бъбречни заболявания, като чаят трябва да се приема няколко пъти на ден преди хранене.

Разглеждане действието на репея върху органи и системи

  • Кожа и коса

масло от репейЗдравословният ефект, който репейът оказва върху кожата, е показан в лабораторни и клинични проучвания и може да се дължи на повече от лекото му антисептично свойство. Изследователи потвърждават, че екстрактите от семената му увеличават кръвообращението на кожата и засилват метаболизма на кожните клетки, като по този начин ускоряват лечението на увредената кожа и дори намаляват появата на бръчки. Репеят е компонент и на някои козметични продукти, шампоани и маски предназначени за грижа за косата.

  • Високо кръвно налягане

Установено е, че екстракт от семената на репей ефективно участват в лечението на високо кръвно налягане, като действа върху гладкия мускул на артериите. Точната идентичност на веществата (вероятно лигнани), които са отговорни за този ефект, не е известна. За целта е използван екстракт от семената, такъв какъвто се изпозва в традиционната китайска медицина.

  • Храносмилателна система

Растението се изпозлва на много места по света за лечение на стомашни и чревни проблеми. Въпреки че репеят не е от Южна Америка, той отдавна се използва в бразилската традиционна медицина за лечение на хронично разстройство и язви на стомаха. Екстракти от корените му са ефективни в лечението на експериментално индуциран колит и стомашни язви при лабораторни животни, като по този начин се потвърждава стойността на това билково лекарство в тази посока. Тази стойност се дължи на противовъзпалителните съединения в репея, които се оказват ефективни при лечението на споменатите проблеми.

Лигнаните в семената от репея и ползата от тях за здравето на хората

Лиганите представляват антиоксиданти. Семената от репей съдържат до дванадесет вида лигнани, като най-често изследваните от тях са арктигенин, арктиин и есиак. В семената се откриват във високи концентрации, но не и в корените на билката. Тези естествено срещащи се химикали са изследвани за тяхната антиоксидантна активност и за възможността да бъдат алтернативно лекарство срещу раковото заболяване. Пълният химичен анализ на репея показва, че семената, освен съдържанието на голям брой лигнани, в тях се откриват и кофеилохинични киселини във високи концентрации. Обратно, коренът съдържа други биоактивни съединения, но само следи от лигнани.

По-специално, арктигенинът, който едва наскоро е бил напълно описан, сега е целта на много експерименти за оценка на неговия потенциал като антивирусен и противораков агент. Установено е, че артигенинът селективно убива раковите клетки. Екип изследователи в Япония открива, че той е специфичен за тумора, т.е. е насочен само към определени видове ракови клетки, но не и към нормални клетки. Раковите клетъчни линии срещу които той действа са на белите дробове, черния дроб и при рак на стомаха. Арктигенинът може да забави и загубата на памет, действайки като инхибитор на ацетилхолинестераза. Това е установено при експерименти с гризачи, а не с хора.

Начин на употреба:

цветни глави на репейРастението може да се приема вътрешно като инфузия или да се използва външно като миещо средство. Смачкани негови семена се полагат върху натъртвания, а листа върху изгаряния, язви и рани. Сокът от репей може да се втрие в скалпа, като по този начин оказва стимулиращо действие върху космения растеж при и срещу плешивост.

  • отвара - в 500 милилитра вода се варят 1 супена лъжица корени в продължение на 10 минути. Прецежда се и се пие по 1 кафена чаша, три или четири пъти дневно, преди ядене;
  • отвара за външно приложение - две чаши вода и една чаена лъжица билка се варят половин час. Течността се прецежда и може се използва за направата на компреси и промивки. Направете компрес с нея на поразените места от подагра, ревматизъм или натъртване;
  • отвара против пърхот и за заздравяване на коста – корен от репей се сварява в оцет в съотношение 2:1. Изплакнете косата си с получената течност.
  • настойка при ревматизъм и шипове – приготвя се с терпентин, като съотношението корени - терпентен е 1:10. Намажете с нея болните места;
  • лапи от листа на репей – сварете листата и ги наложете върху подути лимфни възли, места по кожата с изгаряния, хемороиди или върху ревматоидни полета;
  • извлек от семена на репей - леко счукани семена в количество от 1 кафена лъжичка се заливат вечерта с 400 милилитра вода. Сутринта течността се прецежда и се пие в доза по една винена чаша, 3 пъти на ден преди хранене.
  • екстракти от репей - течен екстракт от корен - от половин до 2 глътки; твърд екстракт от корен - от 5 до 15 зърна; течен екстракт от семена от 10 до 30 капки.

Репеят в кулинарията

репей цветове

Консумират се предимно младите корени на растението сурови или варени, които се събират когато са с размери до 60 см дължина. По-старите също могат да се приготвят по подходящ начин за консумация, но в по-редки случаи, защото започват да придобиват вдървесен вид. Коренът на репея лесно абсорбира различни вкусове, в зависимост от начина му на приготвяне. При това той няма изразени ароматни и вкусови качества.

В Япония репеят се нарича "gobo" и се отглежда като зеленчук. Прясно изкоренените корени се сервират като задушено, пържено ястие или салата. Много често се изпозлва в съчетание с морков, соев сос, захар, сусамово масло и саке. Дори понякога се оцветява в оранжево, за да изглежда като морков. 

Коренът е много крехък и има сладък, мек и пикантен аромат с лека тръпчивост, която може да бъде намалена чрез накисване на отчупени / нарязани корени във вода за пет до десет минути. Той отлично се комбинира със свинскота месо в супата "miso" (tonjiru) и ястието "takikomi gohan" (пилав в японски стил). От него се правят и чипс и вино.

Корените могат да бъдат изсушени за по-нататъшна употреба. Те съдържат около 2,5% протеин, 0,14% мазнини, 14,5% въглехидрати, 1,17% пепел. Коренът съдържа около 45% инулин. Инулинът не се усвоява от организма и свободно преминава през храносмилателния тракт. Може да предизвика газове. Използва се като подсладител, подходящ за диабетици.

Той е бил използван в Европа през Средновековието като зеленчук, но днес тази му употреба е рядкост, освен в Италия, Бразилия и Португалия, където е известен като "бардхан" или "градина". Растенията се отглеждат заради тънките им корени, които могат да достигнат около 1 метър дължина и 2 см ширина. Коренът традиционно се използва във Великобритания като ароматизатор на ракия от глухарче, която все още се произвежда и се предлага в търговската мрежа.

През втората половина на 20-и век репеят е постигнал международно признание за кулинарната си употреба, поради нарастващата популярност на макробиотичната диета, която се застъпва за неговото консумиране.

стъбла на репейМладите листа на репея също могат да се консумират сурови или варени. Те имат лепкава текстура и съдържат около 3,5% протеин; 1,8% мазнини; 19,4% въглехидрати; 8,8% пепел. Младите листни стъбла и клончетата могат да се приготвят за консумация като аспержи или спанак, при което е добре да се отстранява кората им. Сурови вложени в салати, варени или добавени към сладкиши служат за храна и сърцевините на цветовете. А покълнали семенца от репей се употребяват в кулинарията подобно на бобовите кълнове. Младите цветни стъбла на растението също могат да бъдат събирани и използвани за храна. Вкусът им наподобява този на артишока.

Интересно за репея

През XVII в. д-р Никълъс Кълпепър описва няколко начина на използване на репея, включително лечение с него на язви, рани и дори ухапвания от кучета.

Смята се, че обичайната употреба на репея от местните народи в Източна Северна Америка вероятно е била инициирана от ранните заселници от Европа, които донасят билката заедно с тях. Репеят се натурализира лесно в нови среди и се превръща в популярна растителност.

От 1600 година, а най-вероятно и от по-рано, семената на билката са употребявани за лечение на бъбречни камъни в китайската медицина.

Внимание!

Използвайте репеят с повишено внимание.

Нежелани реакции, които могат да бъдат предизвикани от репея при манипулиране с него - контактен дерматит, алергии и възпаления.

Още по темата:

4.2, 6 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://en.wikipedia.org

http://www.pfaf.org

https://www.herbal-supplement-resource.com

https://www.ncbi.nlm.nih.gov

http://www.botanical.com

http://www.sigmaaldrich.com/

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияЗдравни проблемиБотаникаЛюбопитноЗдравни съветиДиетиЛайфстайлСнимкиАлтернативна медицинаИсторияХранене при...ЛеченияНовиниМедицински изследванияСпециалисти