Монарда, Червен бергамот, Пчелен балсам, Монарда дидима, Конска мента

Монарда, Червен бергамот, Пчелен балсам, Монарда дидима, Конска мента (Monarda didyma, Mei Guo Bo He) представлява цъфтяща, многогодишна тревиста растителност, която принадлежи към семейство Устноцветни (Lamiaceae). Нарича се още червена маточина, алена маточина, алена монарда. Монардата е ценена заради ярките си цветове и аромата на мента. Притежава много лечебни свойства и има много добър вкус. Пчелният балсам е годен за консумация от хората и се счита за безопасен за поглъщане от кучета, котки и други животни.

В миналото пчелният балсам често е бил използван от индианците и европейските заселници в Америка като напитка и за медицински цели. Днес алената маточина все още се употребява като билково лекарство за различни заболявания. Като член на семейството на ментата, когато пчелният балсам се използва в чайове, той може да помогне при храносмилателни проблеми, подуване на корема, болки в гърлото и гадене. Билката е естествен антисептик и приложена локално може да помогне при пчелни ужилвания, обриви и леки рани. Нейният ментов цитрусов аромат е любим за ароматерапия.

Устройство на монарда

Растението достига до 1,2 м височина и се разпростира на 0,4-0,6 м в диаметър. Дългите 7-18 см, яйцевидни до яйцевидно-ланцетни листа са с назъбени ръбове, средно до тъмнозелени, разположени срещуположно върху квадратни, кухи стъбла. Листата отделят ментов аромат при смачкване. Има назъбени, яркочервени тръбести цветя с дължина 3-4 см, разположени върху ефектни глави от около 30 в съцветие, с червеникави прицветници. Цъфтят за около 8 седмици от началото/средата до края на лятото. Култивираните форми имат двойни цветове, докато дивите само един. Цветята имат и мъжки и женски плодни органи.

Разпространение на монарда

Билката произхождаща от източна Северна Америка, от Мейн на запад до Онтарио и Минесота и на юг до северна Грузия. Расте в гъсти групи по брегове на потоци, влажни гъсталаци, низини и канавки. Осигурява дългогодишни цветни бордюри във флоралната декорация на градини, алеи, ливади и др. Оцелява при сурови и диви климатични условия. Развива се на добре дренирана почва и частична сянка. Предпочита влажна почва. Дивите представители са по-издържливи в сравнение с култивираните.

Използваема част на монарда

За кулинарна и медицинска употреба събирайте надземните части на растението - за предпочитане докато цъфти (от юни до септември). Най-често се използват листата, но цветовете също са страхотни на вкус, пикантни и много ефективни. Листата могат да бъдат събрани преди растението да цъфти или заедно с цъфтящите стъбла. Могат да се използват пресни или сушени.

Билката с основание се нарича див риган. Има много подобни свойства и е също толкова силна, колкото ригана. Може да се намери в градините в САЩ и Канада, но расте и диво в същите тези райони. Матю Ууд казва, че това е едно от „основните лечебни растения, родом от Северна Америка“ и е било използвано от много различни индиански племена, включително чернокраки, оджибва, уинебаго, хопи и чероки.

Цветовете на монарда цъфтят от средата на лятото до края на лятото. За по-добро производство на цветя е най-добре да не берете растението през първата година от засаждането. В началото на втория сезон на растеж събирайте цветята често, за да насърчите производството на повече цъфтеж. Най-добре е цветята да се берат току-що отворени. Както листата, така и цветовете могат да се консумират пресни или изсушени. Веднъж набрани, поставете малки снопчета листа и цветя в хартиени торбички. Съхранявайте торбите на сухо, добре проветриво място, докато изсъхнат напълно. Изсушената билка може да се използва за потпури, чай или да замени ригана. Прясно набраните цветя могат веднага да се използват в много ястия.

Химичен състав на монарда

Билката е естествен източник на антисептика тимол, основната активна съставка в съвременните търговски формули за вода за уста

Лечебни свойства и приложение на монарда

Местното американско население е използвало още в миналото монарда като лечебно растение при настинки, грип, възпалено гърло, афти. Днес тя често се прилага по същия начин. Племето чернокрака разпознават силното антисептично действие на това растение и използват лапи от него при кожни инфекции и леки рани. Билков чай, приготвен от него, също се използва за лечение на инфекции на устата и гърлото, причинени от кариес и гингивит. Чаят е използван и като стимулираща напитка. Той също така е бил употребяван като газогонно средство от индианците за лечение на прекомерен метеоризъм.

Има две основни разновидности монарда - Monarda didyma или червен пчелен балсам е това растение, което ще видите най-често в градинските многогодишни лехи и Monarda fistulosa или див бергамот е дивата версия, произхождаща от Съединените щати. И двата вида са ядливи и лечебни и имат сходни свойства. И двете растения лесно прорастват от семена, които са популярни на пазара.

Свойства на монарда

• стимулира храносмилането;
• антимикробно;
• аналгетично;
• спазмолитично;
• противогъбично;
• нервоуспокояващо;
• антииритативно;
• противовъзпалително;
• успокояващо локално;
• антихелминтно;
• карминативно;
• диуретично;
• отхрачващо;
• антивирусно;
• антибактериално;
• антиоксидантно.

Билката се използва за предизвикване на менструация и за стимулиране на кръвообращението в репродуктивния тракт (чудесно за облекчаване на болезнени спазми по време на менструация). Поради тази причина не трябва да се използва като чай или тинктура по време на бременност, но все пак може да се яде като храна.

Има леко успокояващо действие върху нервната система, подобно на маточината. Използва се за лечение на тревожност и стрес, особено при чувствителни пациенти като деца.

Монарда дидима често се използва като домашно лекарство, като е особено полезно при лечението на храносмилателни разстройства. Листата и цветоносните стъбла действат противоглистно, газогонно, диуретично, отхрачващо, противовъзпалително и общо стимулиращо. Инфузията се използва при лечение на колики и гадене, използва се и като диуретик за лечение на уринарни разстройства.

Състояния и заболявания, при които се прилага монарда

• кариес, гингивит, зъбобол;
• облекчава гадене, повръщане, лошо храносмилане, при заболявания причинени от лошо храносмилане;
• менструални спазми;
• кожни проблеми - например дребна шарка, себорея и др.;
• рани;
• възпаление на горните дихателни пътища;
• локално приложение при ужилване от пчела, ожулвания, обриви, болка, оток;
• стрес, безпокойство, безсъние;
• висока температура;
• сърдечни проблеми;
• колики;
• главоболие;
• настинка, кашлица;

Традиционните медицински употреби на билката изобилстват. Както можете да се досетите - името „пчелен балсам“ се отнася до употребата на монарда като лечение на ужилвания от пчели, както и до привлекателността на растението за пчелите. Проучванията показват ефективно лечение на кожни заболявания с билката като себорея.

Монардата е прекрасно растение, което да имате в аптечката си. Той е достатъчно нежен, за да се използва във вашата колекция от подправки, но също така има съставки, които са достатъчно силни, за да се борят с тежки инфекции. Чаят може да се използва за освежаване на дъха, но също така традиционно се използва за борба с инфекции в устата и венците. Може да бъде добро лекарство за ежедневно разстроен стомах, газове и гадене, но също така и за тежка диария, повръщане, респираторни инфекции. Някои източници сочат, че се използва при холера.

Свойството на билката да охлажда тялото, води до неговото потене, която реакция на организма може да бъде много ефективна по време на треска и втрисане.

Monarda може да се използва по различни начини през сезона на настинки и грип. Приема се с мед при възпалено гърло, прави се на чай за борба с инфекцията и облекчаване на треска или се вдишва като пара, за да втечни секрета и да го изхвърли от дихателните пътища. Външно се използва като лапа, отвара за измиване или като мехлем за изгаряния, ожулвания или обриви. Според някои учени билката е и кръвоспиращ агент, което означава, че може да помогне за спиране на кървенето чрез свиване на околните тъкани и кръвоносните съдове.

Етерично масло от монарда

Етеричното масло от Monarda fistulosa е по-мощно противовъзпалително средство от хидрокортизона при кожни заболявания като себорея. То се използва главно външно като средство предизвикващо зачервяване на кожата и ускоряване циркулацията на кръвта локално, при лечение на ревматизъм, като тоник за коса и т.н. Употребява се и в парфюмерията.

Начин на употреба на монарда

• чай при храносмилателни проблеми - помага за облекчаване на гадене, разстроен стомах и газове - приготвен от сухи цветя и свежи листа;
• балсам от билката помага за изчистване на носните проходи;
• вода за уста - отвара от растението - при рани в устата, възпалено гърло.

Кулинарна употреба на монарда

Атрактивните цветове на пчелния балсам и ароматът му на ментов портокал са любими за колибри, пчели и пеперуди. Освен това е вкусна ядлива добавка за хората. Всички надземни части на растението са годни за консумация. Листата и цветовете могат да се консумират сурови или варени. Ароматът и вкусът на монардата са оприличавани и на смесица от риган и цитрус. Смята се още, че миризмата й е подобна на тази на портокал бергамот.

Червеният бергамот може да се консумира прясно набран или изсушен. Листата ще имат малко по-силен вкус от цветята. Изсушените листа често се използват като подправка в много ястия, вкусът им е подобен на риган или мащерка. Свежите листа могат да се използват за подправка на напитки и салати. Цитрусовият ментов вкус в цветята ще подсили салати, десерти и чайове.

Други употреби на монарда

Осигурява цвят и контраст за многогодишни бордюри, вилни градини, дива градина, градина с местни растения, ливада, билкова градина, натурализирано насаждение край езера и потоци, алпинеуми, цветни контейнери. Може да се използва в пресни аранжировки като рязан цвят. Добро растение е за градини обитавани от пеперуди и птици.

Монарда привлича колибри, множество пчели, пеперуди и е гостоприемник на ларвите на сфинкса отшелник, молеца от портокалова мента и малиновия пирауста.

Заглавно изображение: Burkhard Mücke, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons