Лаунея дървесна

Лаунея дървесна (Launaea arborescens) представлява цъфтящо растение, многогодишен лечебен храст от семейство Сложноцветни (Asteraceae, Compositae). Видът е описан за първи път от Жул Еме Батандие през 1888 г. под името Zollikoferia arborescens. През 1923 г. е прехвърлен към род Launaea от Сванте Самюел Мурбек.

Устройство на лаунея дървесна

Растението се отличава с разклонена структура, листа, редуцирани до последователно разположени бодли, и жълти цветове. Има изключително кратко време на цъфтеж (на отделно цветче) и кратък общ цъфтежен период, като се възползва максимално от периодите на тихо време и изобилието от опрашители. Растението притежава три различни механизма за разпространение: анемохория (за единичните семенни плодчета - ахени), както и ателехория и барохория за зрелите, неотворени обвивки на съцветията. Първият механизъм осигурява известно отдалечаване от майчиното растение, докато останалите два ефективно предотвратяват бързото отнасяне на размножителните единици от вятъра - от скалите директно в морето.

Растенията със сигурност цъфтят още през първата година, след което образуват характерните съцветия, наподобяващи еленови рога; през следващата година те придобиват жълтеникаво-кафяв цвят и вдървесиняват, придавайки на растението типичния му бодлив, скелетоподобен вид.

Лаунея дървесна е бодлив, нисък храст с розетковидна форма, образуващ гъсти полусферични туфи с височина до 30 см и диаметър 40 см. Вегетативните стъбла са разклонени по цялата си дължина, тъмнокафяви и се характеризират с остатъци от влагалищни (или полуобгръщащи стъблото) листни основи; те се отличават от остатъците на вилнесто разклонените съцветия, които са бодливи, жълтеникаво-кафяви или сивкави, оголващи се (губещи власинките си) и без прицветници, като се издигат над вегетативните филизи. Образува забележима розетка от прилегнали към земята, разперени листа; по-късно растенията образуват вегетативно стъбло с листа, струпани в основата на младите филизи, или удължени розетки, завършващи с безлистно, трайно, вдървесинено съцветие с дължина под 10 см. Главното стъбло на съцветието е моноподиално, голо, зигзагообразно и разклонено под широк ъгъл; завършва с единична кошничка. Кошничките са езичести, всички цветове са фертилни. Плодът представлява орехче с размери 2,4-3,3 × 0,4-0,6 мм, жълтеникаво-кафяви, с 5 ребра, гладки.

Разпространение на лаунея дървесна

Билката произхожда от Югозападен Алжир. Видът се среща в Испания, Канарските острови, Алжир, Мароко, Мавритания и Кабо Верде. Растението може да вирее върху засолени почви и да издържа на високи температури в условията на сух климат. Расте по варовикови скали.

Въпреки че растенията се развиват отлично в чист градински пясък, за отглеждане в саксии предпочита минерална смес. Тази силно пропусклива смес стимулира образуването на обилна коренова система от фини коренчета. При засаждане на разсад дълбочината се определя от листната розетка - тя трябва да лежи плътно върху най-горния слой от дребен чакъл в саксията. Важно е новозасадените растения да не изсъхват, затова трябва да се поддържат влажни, докато се вкоренят добре, след което поливането може да се намали. През пика на лятото могат да се поливат до два пъти седмично, докато през по-студените месеци честотата се намалява до веднъж седмично или по-рядко, като субстратът трябва да се оставя да изсъхне между поливанията.

Използваема част на лаунея дървесна

Употребяват се екстракти от растението с лечебна цел.

Химичен състав на лаунея дървесна

Launaea arborescens съдържа тритерпени и сесквитерпени, флавоноидни, етерично-маслени съставки; пет нови, досега неописвани терпена: 3β-хидрокси-11α-етокси-олеан-12-ен, 9α-хидрокси-11β,13-дихидро-3-епи-залузанин C, 9α-хидрокси-4α,15-дихидро-залузанин C, 3β,14-дихидроксикостунолид-3-O-β-гликопиранозид и 3β,14-дихидроксикостунолид-3-O-β-глюкопиранозил-14-O-p-хидроксифенилацетат, хесперидин и нарингин, танини и свободни флавоноиди (флаванони, флавони, флавоноли), карденолиди, флавонови гликозиди като апигенин-7-глюкозид и 7-гентиобиозид, лутеолин-7-глюкозид.

Лечебни свойства и приложение на лаунея дървесна

Водният екстракт от лаунея дървесна притежава противовъзпалителната и аналгетичната активност. За метаноловия екстракт от растението е съобщено за наличие на интересна противогъбична, антибактериална и инсектицидна активност.

Проучване има за цел да оцени противовъзпалителната и аналгетичната активност на воден екстракт от Launaea arborescens, както и механизма му на действие. То е проведено чрез тест с формалин и тест с оцетна киселина. За проучване на механизма са използвани тест с гореща плоча (за изследване на ролята на опиоидните рецептори), тестове с хистамин и серотонин (за предизвикване на оток на лапата) и тест с капсаицин (за изследване на TRPV1 рецепторите). Водният екстракт демонстрира значително потискане на реакцията на гърчове (95%) и пълно потискане (100%) на облизването на лапата съответно при тестовете с оцетна киселина и формалин. Аналгетичният ефект на екстракта се изразява в потискане на усещането за болка след 120-ата минута, сравним с ефекта на морфина. Екстрактът намалява обема на лапата след 180 минути (при хистаминов тест) и 120 минути (при серотонинов тест), като ефектът е дозозависим. По отношение на TRPV1 рецепторите е наблюдавано потискане при дози от 100 мг и 300 мг. Резултатите допринасят за потвърждаване на традиционната употреба на лаунея дървесна при възпалителни състояния.

Билката често се използва в северноафриканската народна медицина срещу диария и коремни спазми. В народната медицина на други народи се използва за лечение на гастроентерит, диабет, детски заболявания и други болести.

Прилага се под формата на мацерат или отвара, а при деца се използват няколко капки сок, нанесени върху кожата или под носа, за лечение на състояние, наричано на местен диалект „Shem“.

Заглавно изображение: Frank Vincentz, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons