Иритативен контактен дерматит МКБ L24

› Въведение

› Какво представлява

› Честота

› Причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Контактният дерматит е остро или хронично възпаление на кожата, причинено от взаимодействието й с химичен, биологичен или физичен агент. Контактният дерматит се разделя на:

• иритативен контактен дерматит
• алергичен контактен дерматит

Подробна информация за алергичния контактен дерматит може да прочетете тук:

» Алергичен контактен дерматит мкб L23

Какво представлява?

Иритативният контактен дерматит представлява възпаление на кожата, проявяващо се обикновено с еритема, лек оток и лющене. Това е неспецифична, неалергична реакция на кожата към пряко химично увреждане, което освобождава медиатори на възпалението предимно от епидермалните клетки. Корозивният агент причинява незабавна смърт на епидермалните клетки, проявяващо се с химически изгаряния и кожни язви. Иритативният контактен дерматит може да бъде остър или хроничен.

Това състояние е често срещано в професии, които включват повтарящо се многократно измиване на ръцете или многократно излагане на кожата на вода, хранителни продукти и други дразнители. Високо рисковите професии включват почистваща дейност, болнични грижи, приготвяне на храна и фризьорство.

Иритативните вещества могат да бъдат класифицирани като кумулативно токсични (например сапун за ръце, причиняващ иритативен дерматит на болничен служител), субтоксични, дегенеративни или токсични (например експозиция на флуороводородна киселина в химически завод).

Остро това възпаление се проявява със зачервяване, еритема, лек оток и лющене. Хроничният иритативен контактен дерматит се проявява с лихенификация, хиперкератозни люспи, фисури или улцерации.

Честота

Иритативният контактен дерматит е значително по-често състояние при жените, отколкото при мъжете. Високата честота на екзема на ръцете при жените в сравнение с мъжете е причинена от фактори на околната среда, а не от генетични фактори.

Професионалният иритативен контактен дерматит засяга жените почти два пъти по-често от мъжете, за разлика от другите професионални заболявания, които засягат предимно мъже. Жените са изложени повече на кожни дразнители поради своята непропорционално голяма роля в почистването на дома и грижите за малки деца у дома. В допълнение, предимно жени изпълняват много професии с висок риск за иритативен контактен дерматит (например фризьорство, медицински сестри).

Иритативен контактен дерматит може да се появи във всяка възраст. Много случаи на пелена дерматит са иритативен контактен дерматит в резултат на преки кожни дразнители в урината и особено изпражненията. По-възрастните хора имат суха и по-тънка кожа, която не търпи сапуни и разтворители както кожата на по-младите индивиди.

Причини

Иритативният контактен дерматит се развива, когато химически или физически агенти увреждат повърхността на кожата по-бързо, отколкото кожата може да се възстанови. Дразнителите премахват естествения овлажняващ фактор от външния слой на кожата, позволявайки на химическите вещества да проникнат през кожната бариера и да предизвикат възпаление.

Факторите, влияещи върху развитието и тежестта на дерматита, включват:

• Концентрация, количество и свойства на дразнителя
• Продължителност и честота на експозиция, например кратка концентрирана или повтаряща се продължителна ниска експозиция
• Чувствителност на кожата, като съществуващо увреждане на кожата или склонност към атопия
• Механична травма, включително търкане на ръцете
• Фактори на околната среда като екстремни температури или влажност

Иритативният дерматит често е резултат от кумулативното въздействие на множество дразнители.

Почти всеки материал може да бъде кожен дразнител, ако експозицията е достатъчно продължителна и / или концентрацията на веществото е достатъчно висока. Факторите на околната среда могат да засилят ефекта на други дразнители:

Сух въздух и температурни вариации

Сухият въздух прави кожата по-податлива на кожни дразнители. Достатъчно сух въздух сам по себе си може да предизвика иритативен контактен дерматит. Повечето случаи на сърбеж през зимата са резултат от суха кожа от сухия въздух в резултат на продължителни периоди на студено време.

Повишаване на температурата (до 43?С от 20?С) увеличава кожния ефект на дразнене.

Вода

Продължителното излагане на вода може да доведе до мацерация или многократното изпаряване на вода от кожата може да предизвика дразнене на кожата от изсушаване на кожата. Дори дестилирана вода експериментално предизвиква повишени CD11c + клетки и неутрофили в епидермиса.

Разтворители

Много хора са изложени на разтворители, по-специално по време на работа. Разтворители, като алкохол или ксилен, премахват липиди от кожата, произвеждайки директно иритативен контактен дерматит и правейки кожата по-податлива към други кожни дразнители, като сапун и вода.

Иритативният контактен дерматит от алкохол най-често е кумулативен. Мануалните работници могат да мият ръцете си по неподходящ начин с разтворители за премахване на масла, мазнини, бои или други материали. По този начин те развиват иритативен контактен дерматит.

Неподходящото почистване на кожата е основната причина за иритативен контактен дерматит на работното място. Съоръжения и методи за миене на кожата трябва да бъдат инспектирани при изследването на работното място за един или повече случаи на професионален иритативен контактен дерматит. Иритативни агенти включват ароматни, алифатни и хлорирани разтворители, както и разтворители като терпентин, алкохол, естери и кетони. Някои органични разтворители произвеждат незабавна еритематозна реакция на кожата и премахват липиди от роговия слой.

Металообработващи течности

Неразредени масла най-често произвеждат фоликулит и акне. Те могат да доведат до иритативен контактен дерматит (както алергичен дерматит). Металообработващи течности на водна основа предизвикват иритативен контактен дерматит при експонирани работници. Сърфактантите в тези течности са основният виновник.

Кумулативен иритативен контактен дерматит

Това състояние е често в много професии, които често се означават като "мокра работа". Здравните работници мият ръцете си 20-40 пъти на ден, създавайки кумулативен иритативен контактен дерматит. Подобни експозиции възникват при хора, които си мият косата много често, или при работници с почистваща дейност или кухненски работници.

Множество кожни дразнители могат да бъдат кумулативни или синергични в ефектите си. Геловете на почистване на ръце на алкохолна основа причиняват по-малко дразнене на кожата от измиване на ръцете и затова са предпочитани за хигиена на ръцете от дерматологична гледна точка. Гел на почистване на ръце на алкохолна основа може дори да намали, а не да увеличи, дразненето на кожата след измиване на ръцете поради механично частично отстраняване на детергента.

Микротравми

Фибростъклото произвежда директно увреждане на кожата, обикновено проявяващо се със сърбеж, който може да доведе до екскориации и вторично увреждане на кожата. Кожното дразнене първично се причинява от фибростъкло с диаметри, надвишаващи 4,5 µm.

Много листа и стъбла на растения имат малки частици, шипчета и бодли, които причиняват пряка травма на кожата.

Механична травма

Внезапна травма или триене произвежда мехури в епидермиса. Повтарящо се триене или надраскване произвежда лихенификация.

Гумени ръкавици

Някои гумени ръкавици могат да провокират директно кожно раздразнение. Много работници се оплакват от дразнене от пудрата в гумените ръкавици.

Натриев лаурил сулфат

Този химикал се съдържа в някои локални лекарства, по-специално медикаменти за акне, както и разнообразие от сапуни и шампоани. Той също е класически експериментален кожен дразнител.

Флуороводородна киселина

Изгаряне с флуороводородна киселина е спешен медицински случай. Появата на клиничните прояви може да се забави след остра експозиция (това е от решаващо значение за диагностиката). Изгарянията с флуороводородна киселина са най-често срещани на пръстите, където болката е най-тежка и лечението е най-трудно.

Алкални вещества

Кожните повърхности обикновено имат кисело pH и алкалните вещества (например много сапуни) произвеждат повече раздразнение, отколкото много киселини. "Киселинната мантия" на роговия слой е важна за формиране на бариерата за пропускливост и кожната антимикробна защита. Използване на средства за почистване на кожата, особено синтетични детергенти с рН около 5,5, а не алкално рН, може да помогне за предотвратяването на кожно заболяване.

Патофизиология

Иритативният контактен дерматит е клиничен резултат на възпаление, произтичащо от отделянето на провъзпалителни цитокини от клетките на кожата (главно кератиноцити), обикновено в отговор на химични дразнители. Могат да възникнат различни клинични форми. Трите основни патофизиологични промени са прекъсване на кожната бариера, епидермални клетъчни промени и освобождаване на цитокини.

С достатъчна концентрация или продължителност на експозициите, широка гама от химикали могат да действат като кожни дразнители. Чести кожни дразнители са разтворители, почистващи препарати, микротравми, както и механични дразнители.

Кумулативен иритативен контактен дерматит от повтарящо се леко дразнене на кожата от сапун и вода е често срещано състояние. Например, измиване на ръцете с честота повече от 35 пъти на смяна се свързва с професионален дерматит на ръцете при работници в интензивно отделение. Също така, повечето случаи на екзема на "домакинята" са иритативен контактен дерматит в резултат от повтарящото се излагане на кожата на нискостепенни кожни дразнители, особено сапуни, вода и почистващи препарати.

Разтворителите причиняват кожно дразнене, тъй като те премахват есенциалните мазнини от кожата, което увеличава трансепидермалната загуба на вода и прави кожата податлива към увеличените преки токсични ефекти на други преди това добре толерирани кожни експозиции. Алкохолът пропанол е по-малко дразнещ кожата от препарата натриев лаурил сулфат.

Константата на киселинна дисоциация p Ka е количествена мярка за силата на киселината в разтвор. Също така тази величина е много предвидима за острото дразнене на кожата за киселини и основи - киселини с p Ka по-малко от 4 и основи с p Ka по-малко от 8 са силно дразнещи.

Микротравми могат да предизвикат дразнене на кожата. Типичен пример е фибростъкло, което може да доведе до сърбеж с минимално видимо възпаление при предразположени индивиди. Много листа и стъбла на растения имат малки частици или шипчета, които произвеждат пряка травма на кожата.

Физични дразнители (например триене, оклузия) и детергенти (като натриев лаурил сулфат) предизвикват по-значителен иритативен контактен дерматит в комбинация, отколкото поотделно.

Дразненето на кожата предразполага кожата да развие чувствителност към локални средства. Кожно дразнене както от неалергенни, така и от алергенни вещества предизвиква миграция и съзряване на Лангерхансови клетки. Обостряне на иритативния контактен дерматит може да отразява развитието на алергичен контактен дерматит към локални кремове, лекарства или гумени ръкавици.

Патогенезата на иритативния контактен дерматит включва резидентни епидермални клетки, дермални фибробласти, ендотелни клетки и различни левкоцити, взаимодействащи помежду си под контрола на мрежа от цитокини и липидни медиатори. Кератиноцитите играят важна роля в инициирането и продължаването на кожните възпалителни реакции чрез освобождаването и реакциите на цитокините.

Разнообразие от екологични стимули (например ултравиолетова светлина, химични агенти) може да предизвика отделяне от епидермалните кератиноцити на следните цитокини:

• Възпалителни цитокини (интерлевкин 1, тумор-некротичен фактор-алфа)
• Хемотактични цитокини (интерлевкин 8, интерлевкин 10)
• Стимулиращи растежа цитокини (интерлевкин 6, интерлевкин 7, интерлевкин 15, гранулоцит-макрофаг колония-стимулиращ фактор, трансформиращ растежен фактор-алфа)
• Цитокини, регулиращи хуморалния срещу клетъчния имунитет (интерлевкин 10, интерлевкин 12, интерлевкин 18)

Симптоми

Изображения: dermnetnz.org / CC BY-NC-ND 3.0 NZ

Клиничните характеристики на иритативния контактен дерматит включват:

• Обикновено се ограничава до мястото на контакт с дразнителя
• Това е най-честата причина за дерматит на ръцете в професионална и непрофесионална среда
• Паренето и болката са по-чести симптоми от сърбежа
• Остра, дължаща се на еднократна тежка експозиция реакция - локализирани, добре дефинирани лезии, зачервяване, папули, подуване, мехури (везикули/були)
• Хронична поради леки дразнители или повтаряща се кумулативна експозиция реакция - първоначално суха и напукана кожа, развива се до възпалителни промени със зачервяване и сърбеж

Началото на симптомите настъпва в рамките на минути до час от излагането при прост остър иритативен контактен дерматит. Остър забавен иритативен контактен дерматит е характеристика на определени дразнители, като бензалкониев хлорид, който предизвиква отложена (8-24 часа след експозиция) възпалителна реакция.

Появата на признаците и симптомите може да се забави от седмици при кумулативния иритативен контактен дерматит. Кумулативният иритативен контактен дерматит е следствие на множество случаи на подпрагово увреждане на кожата, с време между експозиции твърде кратко за пълна резолюция на кожната бариерна функция. Пациенти с чувствителна кожа (т.е. атопични лица) са с намален иритативен праг или продължително време за възстановяване, което ги прави по-уязвими към клиничния иритативен контактен дерматит.

Кумулативният иритативен контактен дерматит обикновено възниква с експозиция към слаби дразнители, отколкото силни такива. Често експозицията (например вода) е не само на работното място, но и у дома. Тези пациенти съобщават за сърбеж, както и болка, причинени от напукване на хиперкератотична кожа. Болка, парене или дискомфорт, превишаващи сърбежа, се появяват в началото на клиничното протичане.

По-малко важни субективни критерии за иритативен контактен дерматит включват появата на дерматит в рамките на 2 седмици на експозицията, както и много други засегнати колеги или членове на семейството.

Индивидите могат да развият навик да трият мястото, първоначално засегнато от иритативния контактен дерматит, и могат да получат вторично невродермит или хроничен лихен симплекс (лихенификация).

Усложнения

Усложненията при иритативната контактна екзема могат да включват:

• Кожните лезии могат да станат вторично колонизирани и / или заразени, особено от Staphylococcus aureus.
• Вторично може да се развие невродермит при хора с иритативен контактен дерматит, особено при тези с експозиции на работното място или под психологически стрес.
• Поствъзпалителна хиперпигментация или хипопигментация може да се появи в районите, засегнати от иритативния контактен дерматит, или да продължи след отзвучаване на иритативния контактен дерматит при хора с по-пигментирана кожа.
• Белези могат да се появят след експозиция на корозивен агент, ексфолиация или кожни лезии, което води до образуване на язви.
• Иритативният контактен дерматит повишава риска от сенсибилизация към локални медикаменти.

Диагноза

Диагнозата се поставя от дерматолог посредством данни от анамнезата. Необходима е подробна анамнеза, тъй като диагнозата на иритативния контактен дерматит се основава на анамнезата за експозицията на засегнатата област на кожния дразнител.

Не съществува диагностичен тест за иритативен контактен дерматит. Диагнозата се основава на изключването на други кожни заболявания (особено алергичен контактен дерматит) и на клиничната картина на дерматита. Използва се също така при тежки или персистиращи случаи patch тест, за да се изключи алергичен контактен дерматит като компонент на кожни прояви. Кожна биопсия може да помогне да се изключат други заболявания, като трихофития, псориазис, или кожен Т-клетъчен лимфом.

Характеристики, които помагат да се разграничи иритативният от алергичния контактен дерматит:

Rietschel и Fowler са предложили следните обосновки като основни диагностични критерии за иритативен контактен дерматит:

• Макулозна еритема, хиперкератоза или напукване, преобладаващи над везикулите
• С вид на стъкло, изсушен или попарен вид на епидермиса
• Лечебният процес започва веднага при премахване на експозицията на причинителя
• Отрицателните резултати на patch теста, който включва всички възможни алергени

Второстепенните обективни критерии за иритативен контактен дерматит включват следното:

• Ясно изразено ограничение на дерматита
• Доказателство за гравитационното влияние
• Морфологични промени, предполагащи малки разлики в концентрацията или времето за контакт, които произвеждат големи разлики в увреждането на кожата

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза се прави с атопичен дерматит, дерматологични прояви на бъбречно заболяване, обрив от лекарства, еризипел, хроничен лихен симплекс, периорален дерматит, фитофотодерматит, себореен дерматит.

Лечение

За лечението на иритативния контактен дерматит е важно да се разпознае причинителя на кожното раздразнение и, ако е възможно, да се избегне или намали експозицията на това вещество. Иритативният контактен дерматит обикновено се лекува с:

• Химичните изгаряния обикновено се промиват с вода, последвано от използването на специфичен антидот или средство за защита срещу специалните токсични химикали.
• Компреси, кремове и мазила могат да спомогнат за оздравителния процес
• Емолиенти
• Локални стероиди и имуномодулатори
• Антибиотици за вторична инфекция

Прогноза

Прогнозата е добра за неатопични индивиди, при които иритативния контактен дерматит се диагностицира и лекува незабавно. Индивидите с атопичен дерматит остават силно податливи към иритативен контактен дерматит. Дейностите от ежедневието и работата могат да бъдат засегнати при тежък дразнещ контактен дерматит.

Реакциите при остър иритативен контактен дерматит към мощни дразнители (например киселини, алкални разтвори) са сравними с химически изгаряния и могат да бъдат окачествени като термични изгаряния (т.е. първа, втора или трета степен изгаряния). С подходящо симптоматично лечение прогнозата за този тип иритативен контактен дерматит обикновено е добра, и освен ако не е увредена дермата, не се получават трайни белези.

Заглавно изображеение: oem.bmj.com