Иритативен контактен дерматит от растения, с изключение на хранителни МКБ L24.7

Иритативен контактен дерматит от растения е много често срещано явление, тъй като потенциално дразнещи растения са често срещани в ежедневната среда, включително на дома, градината, на работното място.

Иритативен контактен дерматит от растения, с изключение на хранителни, обикновено се разделя на механичен иритативен контактен дерматит и химичен иритативен контактен дерматит. Честите механични растителни дразнители включват тръни, бодли, листа с остри ръбове и др. Много химически дразнители от растения все още трябва да бъдат изяснени, но известни иритативни вещества от растения включват калциев оксалат, протоанемонин, изотиоцианати, бромелаин, дитерпенови естери, алкалоиди и други химически дразнители, като нафтохинон и киселини.

Иритативните реакции към растения могат да произведат широка гама от клинични манифестации. Лек хроничен екзематозен дерматит може да възникне поради дразнещи косми на някои растения. Тежки остро токсични реакции с некроза могат да се наблюдават след излагане на мощни алкалоиди от растителен сок.

За разлика от алергичния контактен дерматит, всеки, изложен на кожен дразнител, може потенциално да бъде засегнат. Възпалението и неговата тежест зависят от целостта на бариерна функция на кожата на лицето, мощността и количеството на иритативния агент, на който е изложен индивида, и продължителността на излагане на дразнителя.

Клиничната картина на иритативния контактен дерматит от растения, с изключение на хранителни, е много разнородна. Всяка част от тялото, която е в пряк контакт с дразнещото растения, може да бъде засегната. Типични примери за това са пръстите, ръцете, китките, лактите и лицето.

Острите форми на иритативен контактен дерматит от растения могат да се случат в рамките на няколко часа след контакта и включват зачервяване, оток, папули, везикули. Хроничният иритативен контактен дерматит от растения след многократно излагане на дразнителя се представя често с ксероза, хиперкератоза и фисури.

Механичният иритативен контактен дерматит е най-честата екзема от растения. Механично дразнене често е резултат на физическа травма, причинена от директен контакт на кожата с дразнещия агент. Механичното иритативно средство обикновено е анатомично остро и може да разкъса или увреди кожата, предизвиквайки рани и екскориации. Полученият механичен иритативен контактен дерматит може да бъде папулозен или везикулозен и може да причинява сърбеж.

Една често пренебрегвана коморбидност на механичния дерматит от растения е въвеждането на инфекциозни организми в кожата и подкожната тъкан. Бактерии, като Clostridium tetani, могат да бъдат въведени от бодли и тръни. Staphylococcus aureus се среща често върху трънчета. Инфекция със Sporothrix schenckii, дълбока гъбична инфекция, може да доведе до нодуларна ерупция на мястото на инокулацията. Атипични микобактерии могат да се предават след механични травми от растения, като Mycobacterium kansasii, Mycobacterium marinum и Mycobacterium ulcerans.

По-голямата част от случаите на химичен иритативен контактен дерматит от растения са причинени от една от седемте основни иритативни групи: калциев оксалат, протоанемонин, изотиоцианати, дитерпенови естери, бромелаин и алкалоиди. Характеристиките на обрива могат да включват зачервяване, оток, папули и пустули, образуване на мехури, пукнатини, лющене, сърбеж, парене, болезненост.

Поради естеството на химичните и механичните дразнители основните фактори, определящи нивото на дразнене на иритативния агент, са продължителността на експозиция, концентрацията или количеството на дразнителя при контакта и целостта на нормалната бариерна функция на кожата.

Лица в риск са склонни да бъдат тези, които могат да влязат в чест контакт с растения дразнители. Поради това, много случаи на иритативен контактен дерматит от растения могат да бъдат разглеждани като професионални дерматози.

Иритативният контактен дерматит е най-честата манифестация на професионално заболяване на кожата и е изключително често срещано сред цветари, фермери, полски работници, градинари. Например, дерматитът на ръцете от растения може да засегне до 30 % от всички цветари в дадена градина.

Други документирани професионални рискови фактори за иритативен контактен дерматит от растения включват влажни или мокри условия на труд, изпотяване и техниката за обработка на растенията.

Подробната анамнеза е от съществено значение за диагностициране на състоянието, което се случва и след физикален преглед.

Локални кортикостероиди са в основата на лечението на иритативния контактен дерматит от растения, с изключение на хранителни. Прилагат се също така студени компреси, овлажнители и защитни кремове. Най-важният принцип в предотвратяването на иритативната контактна екзема от растения е избягването на дразнители.