Нумуларен дерматит МКБ L30.0

Нумуларната екзема е сърбяща дерматоза, протичаща с ограничени еритемни плаки, леко ексудиращи или сквамо-крустозни, разположени предимно по екстензорните повърхности на крайниците.

С термина "нумуларна екзема" се обозначават няколко дерматологични състояния. Някои от тях засягат главно деца под 10-годишна възраст и са свързани с атопичния дерматит, а други се развиват от контакта с някои медикаменти, никелови и хромови съединения и др. При възрастни пациенти такива промени се причиняват от детергенти и миещи средства, козметика, медикаменти, цимент, някои растения и др.

Крустите и вторичната импетигинизация са причина някои автори да приемат различни микроорганизми (обикновено се изолират стафилококи) като етиологичен фактор, а други да ги считат за характерен белег на заболяването. Безспорно микроорганизмите имат съществено значение в екземния процес, но точно научно обяснение относно етиопатогенетичната им роля не е дадено, което е причина повечето съвременни автори да им предписват суперпонирано участие.

Нумуларният дерматит се характеризира с монетообразни ограничени еритемни плаки, представляващи клинична изява на спонгиозата в епидермалния спинозен слой. Интерцелуларните везикули излизат на кожната повърхност, като отначало оформят еритемо-едем, а впоследствие - папуло-везикули.

Везикули рядко са налице, по-често на тяхно място се наблюдават повърхностно еродиирани конусообразни папули, от които изтича лимфна течност, засъхваща в крусти.

Нерядко се развива последваща импетигинизация. С хронифицирането на процеса се появява десквамация. Понякога е налице една единствена плака.

По-често се засягат крайниците, при възрастни пациенти - основно долните крайници. Туловището се засяга по-рядко, при дисеминирани случаи.

Сухият вариант на заболяването засяга предимно екстензорните повърхности на крайниците и се изразява клинично с червеникави лющещи се плаки без подмокряне и крусти. Тези промени наподобяват parapsoriasis placata, като трябва да се има предвид, че последният засяга основно трункуса.

Диференциалната диагноза включва атопичен дерматит, псориазис, parapsoriasis placata, дерматомикози, дерматитис херпетиформис (болест на Duhring).

Най-добро е етиологичното лечение, което може да се реализира дори само след добре снета анамнеза. Важно е внимателното възстановяване на нормалното омазняване на кожата. Препоръчват се локални кортикостероидни кремове, комбинирани с антибиотици или химиотерапевтици. При по-тежко протичащите случаи се препоръчва обща терапия с широкоспектърни антибиотици в комбинация с антихистаминови препарати.

Профилактиката на нумуларния дерматит се състои в отстраняване на дразнещите фактори.