Контактен дерматит, неуточнен МКБ L25

› Какво представлява

› Видове контактен дерматит

› Причини

› Рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

› Прогноза

› Превенция

Какво представлява?

Контактният дерматит е най-честата дерматоза в развитите страни и втора по честота след инфекциозните дерматози в развиващите се страни. Контактен дерматит, неуточнен, е локализиран обрив или възпаление на кожата, причинено от директен контакт с вещество или алергична реакция към него. Обривът не е заразен, но може да бъде много неприятен.

Какви са видовете контактен дерматит?

Двата основни типа контактен дерматит са:

• Алергичен контактен дерматит - представлява алергична реакция на кожата към вещество (алерген). Честите алергени включват метали за бижута (като никел), козметични продукти, аромати и консерванти. Може да отнеме няколко дни след излагане, за да се развие сърбящ, червен обрив.
• Иритативен контактен дерматит - този болезнен обрив има тенденция да се появява бързо в отговор на дразнещо вещество. Често срещаните дразнители включват перилни препарати, сапун, почистващи препарати и киселини.

Причини

Контактният дерматит се причинява от излагане на вещество от физично, химично и биологично естество, което дразни кожата или предизвиква алергична реакция.

Възможните причинители на контактен дерматит включват сапуни, козметика, парфюми, бижута, растения, локални лекарства и др.

Иритативният контактен дерматит е неспецифичен отговор на кожата към директно химическо увреждане, което освобождава медиатори на възпалението предимно от епидермалните клетки, докато алергичният контактен дерматит е забавена (тип VI) реакция на свръхчувствителност към екзогенни контактни антигени. Имунологичните отговори се дължат на взаимодействието на цитокини и Т клетки.

Рискови фактори

Рискът от контактен дерматит може да е по-висок при хора, които имат определена работа и хобита, например:

• Селскостопански работници
• Хигиенисти
• Строителни работници
• Готвачи и други, които работят с храни
• Флористи
• Фризьори и козметици
• Здравни работници
• Машинисти
• Механици
• Гмуркачи или плувци, поради каучука в маската за лице или очилата

Симптоми

Контактният дерматит се проявява върху кожа, която е била пряко изложена на веществото, причиняващо реакцията. Например, обривът може да се появи по дължината на крак, който се е докоснал до отровен бръшлян. Обривът може да се развие в рамките на минути до часове след излагане и може да продължи 2 до 4 седмици.

При контактния дерматит са засегнати само повърхностни участъци на кожата. Възпаление на засегнатата тъкан засяга епидермиса (най-външния слой на кожата) и външния слой на дермата (под епидермиса).

Изображение: Orangeblue, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Симптомите на контактния дерматит варират значително и могат да включват:

• сърбящ обрив
• подуване, парене или болезненост/повишена чувствителност
• суха, напукана, лющеща се кожа
• еритема (зачервяване)
• папули и везикули, секретиращи лезии, уртики
• улцерации и фисури

Тежестта на обрива зависи от:

• Продължителността на експозицията
• Силата на веществото, което е предизвикало обрива
• Факторите на околната среда, като температура, въздушен поток и изпотяване от носене на ръкавици

Усложнения

Контактният дерматит може да доведе до следните усложнения:

• Хроничен сърбеж и лющене на кожата - състояние на кожата, наречено невродермит
• Инфекция
• Развитие на хроничен контактен дерматит, когато отстраняването на причинителя вече не осигурява очакваното облекчение.

Диагноза

Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата, клиничната манифестация и извършване на patch тест за възможни алергии.

Изображение: freepik.com

Характеристики, които помагат да се разграничат иритативния и алергичния контактен дерматит:

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза в зависимост от локализацията и вида на обрива се прави с индуцирани от лекарства булозни разстройства, индуцирана от лекарства фоточувствителност, периорален дерматит, фитофотодерматит, tinea corporis, преходна акантолитична дерматоза, псориазис, дисхидроза, атопичен дерматит, еризипел, себореен дерматит.

Лечение

Ключът към успешното лечение на контактната екзема е идентифицирането на причината за реакцията и от какъв тип е тя - иритативна или алергична, както и отстраняването на експозицията на причинителя. Обривът обикновено отзвучава за 2-4 седмици.

Лечението на контактен дерматит, неуточнен, включва:

• Емолиенти
• Компреси
• Кортикостероиди
• Антихистамини
• Антибиотици

Прогноза

Прогнозата на пациентите с контактен дерматит зависи от причината и начина на живот. Изолираните случаи обикновено отшумяват, ако се преустанови експозицията на причинителя. Тези, които не се съобразяват и продължават да носят бижута с метал или са изложени на въздействието на растения поради начина на живот/работа, обикновено са с хроничен курс на дерматита. Рецидивите са много чести. В здравеопазването алергията към латекс е много често срещана форма на контактен дерматит и може да окаже влияние върху клиничната практика.

Превенция

Следните препоръки могат да помогнат за предотвратяване на контактен дерматит:

• Избягване на дразнители и алергени - от важно значение е идентификацията и избягването на причината за обрива.
• Измиване на кожата след контакт - например при отровен бръшлян, отровен дъб или отровна смрадлика е възможно да се отстрани по-голямата част от веществото, причиняващо обрив, ако се измие кожата веднага след контакт с него.
• Носене на защитно облекло или ръкавици - маски за лице, очила, ръкавици и други защитни елементи могат да предпазят от дразнещи вещества, включително домакински почистващи препарати.
• Употреба на бариерен крем или гел - тези продукти могат да осигурят защитен слой за кожата.
• Употреба на овлажнител - редовното прилагане на овлажняващи лосиони може да помогне за възстановяването на най-външния слой на кожата и да поддържа еластичността й.

Заглавно изображение: webmd.com