Дисхидроза [помфоликс] МКБ L30.1

› Какво представлява

› Епидемиология

› Причини

› Симптоми

› Усложнения

› Диференциална диагноза

› Диагноза

› Лечение

› Превенция

Какво представлява?

Дисхидрозата е форма на екзема, характеризираща се с везикули или були (мехури) по дланите на ръцете и отстрани на пръстите. Подобно състояние може да засегне стъпалата на краката (везикуларен дерматит на стъпалото).

Тази форма на екзема се нарича още везикуларна ендогенна екзема, дисхидротична екзема и помфоликс (термин, произхождащ от гръцката дума за „мехур“).

Това състояние на кожата засяга тийнейджъри и възрастни и може да бъде остро, рецидивиращо или хронично.

Причината е неизвестна. Тригерите могат да включват алергени, физически или психически стрес, често миене на ръцете или контакт с метали.

Мехурите, които се появяват при дисхидроза, обикновено се задържат около три седмици и причиняват силен сърбеж. След като мехурите от дисхидроза изсъхнат, кожата може да изглежда лющеща се.

Обикновено блистерите се появяват отново, понякога преди кожата да се излекува напълно от предишните мехури.

Лечението на дисхидрозата най-често включва кремове или мехлеми, прилагани върху засегнатата кожа. При тежки случаи може да се наложи терапия със системни кортикостероиди.

Епидемиология

Дисхидротичната екзема засяга индивиди от всички възрасти, като средната възраст е 38 години. Пиковата честота на състоянието на кожата се наблюдава при пациенти на възраст 20-40 години. След тази възраст честотата на епизодите на дисхидротична екзема има тенденция да намалява. Съотношението между мъже и жени при дисхидротична екзема варира като 1:1 и 1:2.

Епизодите на дисхидроза са с различна честота - от веднъж месечно до веднъж годишно. Често в анамнезата се разкриват различни предразполагащи фактори.

Дисхидротичната екзема се среща при 5-20% от пациентите с екзема на ръцете и по-често се развива в по-топъл климат и през пролетни и летни месеци (сезонен или летен помфоликс).

Причини

Счита се, че дисхидрозата представлява синдром с мултифакторен характер. При значителен процент от пациентите етиологията остава неизяснена (т.нар. идиопатични форми).

В много случаи изглежда, че състоянието е свързано с изпотяване, тъй като често се появяват обостряния по време на горещо време, влажност на околната среда или след емоционално разстройство. Хипотезата за дисфункция на потните жлези е опровергана, тъй като не е доказано, че везикулите са свързани с потните канали. Доклад за случая от 2009 г. предостави ясни хистопатологични доказателства, че потните жлези не играят роля при дисхидроза. Въпреки това, хиперхидрозата е утежняващ фактор при 40% от пациентите с дисхидротична екзема.

Дисхидрозата може да бъде свързана с подобно разстройство на кожата, наречено атопичен дерматит, както и с алергични състояния, като сенна хрема. Екзацербации (обостряния) могат да бъдат сезонни при хора с носни алергии. От пациентите с дисхидроза 50% имат атопичен дерматит.

Допринасящи фактори за дисхидроза [помфоликс] включват:

• Генетика - положителна фамилна анамнеза за тази форма на екзема увеличава риска от поява на дисхидроза
• Контакт с дразнители като вода, перилни препарати, разтворители - хората, които развият обрив след контакт с определени дразнители, е по-вероятно да изпитат дисхидроза
• Важни ръце и крака от прекомерно изпотяване или продължителен контакт с вода
• Асоциация с контактна алергия към никел и други алергени - никел в ежедневните предмети като бижута, ключове, рамки за очила, елементи от неръждаема стомана и метални бутони, ципове и никел в храни като какао, шоколад, соя, овесени ядки, ядки, бадеми, пресни и сушени бобови растения и консерви; кобалт в ежедневни предмети като съдове за хранене, бои и лакове, определено медицинско оборудване, бижута и в метални копчета и ципове и кобалт в храни като миди, риба, листни зелени зеленчуци, черен дроб, мляко, ядки, стриди и червено месо
• Атопичен дерматит - някои хора с атопичен дерматит могат да развият дисхидротична екзема
• Сенна хрема
• Възпалителни дерматофитни инфекции
• Стрес - дисхидрозата изглежда по-честа по време на емоционален или физически стрес
• Нежелана реакция към лекарства, най-често имуноглобулинова терапия

Симптоми

Изображения: dermnetnz.org

Състоянието се манифестира като повтаряща се поява на дълбоко разположени мехури по дланите и интердигиталните повърхности на пръстите (отстрани на пръстите) с външен вид на тапиока. Понякога могат да бъдат засегнати и ходилата на стъпалата.

Блистерите обикновено са малки с големина от един до два милиметра и групирани в клъстери (струпвания). При по-тежките случаи малките мехури могат да се слеят и да образуват по-големи везикули и були, изпълнени с прозрачна течност.

Изображения: dermnetnz.org

Блистерите причиняват силен сърбеж, болезненост или усещане за парене. След като мехурите изсъхнат и се излющят, което се случва след около три седмици, подлежащата кожа може да е зачервена, суха и с болезнени фисури (пукнатини).

Засягане на дисталния пръст в съседство или в близост до гънката на нокътя може да доведе до паронихия и дистрофия на ноктите. При продължително заболяване ноктите на пръстите могат да развият дистрофични изменения.

Помфоликс е с тенденция да се повтаря сравнително редовно в продължение на месеци или години.

Усложнения

За повечето хора с дисхидроза състоянието е просто сърбящо неудобство. За други болката и сърбежът могат да ограничат използването на ръцете или краката. Интензивното надраскване може да увеличи риска от развитие на бактериална инфекция в засегнатата кожа.

Вторичната бактериална инфекция със Staphylococcus aureus и / или Streptococcus pyogenes е често срещана при везикуларен дерматит на ръцете и краката и води до болка, подуване и пустули по ръцете и / или краката.

Изображения: dermnetnz.org

Диференциална диагноза

Състоянията, които трябва да се вземат предвид при диференциалната диагноза на дисхидротичната екзема, включват:

• Булозен пемфигоид
• Акропустулоза в детска възраст
• Алергичен контактен дерматит
• Иритативен контактен дерматит
• Ексфолиативен дерматит
• Епидермолизис булоза
• Еритема мултиформе
• Палмоплантарна пустулоза
• Херпес симплекс
• Импетиго
• Гестационен пемфигоид
• Пустулозен псориазис
• Пемфигус вулгарис
• Питириазис рубра пиларис
• Субкорнеален пустулозен дерматит
• Линеарна IgA-болест с (хеморагичен) помфоликс
• Дисхидрозиформен вариант на T-клетъчна левкемия / лимфом
• Везикобулозен микозис фунгоидес / синдром на Sézary

Диагноза

Клиничното представяне на дисхидроза [помфоликс] е характерно. В повечето случаи състоянието се диагностицира клинично въз основа на анамнеза и физикалния преглед. Никой лабораторен тест не може конкретно да потвърди диагнозата на дисхидроза, но лекарят може да назначи други изследвания, за да изключи други кожни проблеми, които имат подобни симптоми.

Ако има подозрение за гъбична инфекция (tinea pedis), трябва да се вземат кожни проби за микология. Patch тестовете са показани при хронични или нетипични случаи. Кожната биопсия рядко е необходима. Показва спонгиотична екзема.

Лечение

Везикуларен дерматит на ръцете и краката е предизвикателство за лечение. Локалната терапия е сравнително неефективна поради плътния роговиден слой на кожата на дланите и ходилата. След излекуването на везикулите остава лека десквамация. Лечението трябва да продължи около седмица след отзвучаването на обривите.

Общи мерки

• Мокри превръзки за изсушаване на мехури, като се използва разреден калиев перманганат, алуминиев ацетат или оцетна киселина
• Студени компреси - могат да помогнат за намаляване на сърбежа
• Успокояващи емолиентни лосиони и кремове
• Мощни антиперспиранти, прилагани върху дланите и ходилата през нощта
• Прием на антихистамини - спомагат за облекчаване на сърбежа
• Защитни ръкавици трябва да се носят при работа в мокра или мръсна среда
• Добре прилепнали обувки, с 2 чифта чорапи за абсорбиране на пот и намаляване на триенето
• Трябва да се избягва доколкото е възможно контакт с дразнители като вода, почистващи препарати и разтворители и да се носят защитни ръкавици, за да се предотврати иритативен контактен дерматит.
• Хората с везикуларен дерматит на ръцете, за които е установено, че са алергични към никел, трябва да се опитват да избягват допира с никелови предмети.

Лекарства по лекарско предписание

• Суперпотентни (много силни) кортикостероидни кремове, приложени върху нови мехури под оклузивна превръзка, и мазила, прилагани по време на възпалената суха фаза.
• Кратки курсове на системни кортикостероиди, обикновено преднизон или преднизолон, се предписват при поява на възпаления.
• Перорални антистафилококови антибиотици се предписват при вторична бактериална инфекция.
• Локални и перорални противогъбични средства се предписват при потвърдена дерматофитна инфекция.
• При пациенти с хиперхидроза може да има ефект антихолинергичен агент като пропантелин или оксибутинин.
• В тежки случаи са показани имуномодулиращи лекарства. Те включват метотрексат, микофенолат мофетил, азатиоприн и циклоспорин.
• Когато е налице, алитретиноинът се използва за резистентно хронично заболяване.

Други терапевтични възможности

• Повърхностна лъчетерапия
• Инжектиране на ботулинов токсин (за предотвратяване на изпотяване)
• Фототерапия и фотохимиотерапия (PUVA)

Превенция

Тъй като причината за дисхидрозата е неизвестна, няма доказан начин да се предотврати това състояние. Може да помогнете за предотвратяване на състоянието, като контролирате стреса и избягвате излагането на метални соли, като кобалт и никел.

Добрите практики за грижа за кожата могат да помогнат и за защитата на кожата. Те включват:

• Използване на леки почистващи препарати и хладка вода за измиване на ръцете, след което трябва да бъдат добре подсушени
• Редовна употреба на овлажняващи продукти за ръце
• Носене на ръкавици

Заглавно изображение: Chalco, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Изображения: freepik.com