Дисхидроза [помфоликс] МКБ L30.1

Дисхидрозата е хронично рецидивираща форма на везикуларен палмоплантарен дерматит с неизвестна етиология. Нарича се още помфоликс. Предполага се, че се формира в отговор на различни ендогенни и екзогенни фактори.

Счита се, че дисхидрозата представлява синдром, предизвикан от различни причини: контактен дерматит, медикаментозен дерматит и микотична инфекция на ходилата със засягане на дланите. При значителен процент от пациентите етиологията остава неизяснена (т.нар. идиопатични форми). Екзацербацията на микотичната екзема на стъпалата може да се изрази с дисхидротичен обрив по дланите по няколко механизма: микиди (от налично дерматофитно огнище или от налична генитална или висцерална кандидоза), контактен дерматит от антимикотични средства (много от антимикотиците са и фотосенсибилизатори) и контактен дерматит от други контактни алергени. Много често никелът предизвиква дисхидрозиформени обриви. Приет и през устата, той може да екзацербира дисхидрозата.

Установено е, че потните жлези не играят роля в патогенезата на заболяването. Въпреки това при висок процент от болните е налице хиперхидроза. Дисхидрозата се асоциира с атопия. Близо половината от пациентите имат атопичен дерматит.

Засягат се индивиди от всички възрасти като средната възраст на изява на състоянието е 40 години. След тази възраст честотата на дисхидрозата показва тенденция към намаление. Съотношението мъже:жени е 1:1. Пациентите съобщават за сърбеж на дланите и ходилата с внезапна поява на везикули.

Епизодите на дисхидроза са с различна честота - от веднъж месечно до веднъж годишно. Често в анамнезата се разкриват различни предразполагащи фактори.

По-леките форми се изразяват клинично с лека везикулация по флексорните и често по интердигиталните повърхности на пръстите, придружени от силен сърбеж. В тези случаи може да се получи спонтанно излекуване, а интензивното антимикотично лечение често влошава състоянието.

При по-тежките форми върху еритемна кожа се появяват по-едри везикули и були, изпълнени с прозрачна течност. Някои от везикуло-булозните изменения могат да се слеят помежду си. В еволюция те се разкъсват и често импетигинизират. Тази вторично добавена бактериална инфекция може да се придружава от лимфангит и лимфаденит.

При продължително заболяване ноктите на пръстите могат да развият дистрофични изменения.

За поставяне на диагнозата дисхидроза [помфоликс] са необходими микологични изследвания, епикутанно тестване с контактни алергени и интрадермални тестове с микробни и фунгиални антигени, евентуално и биопсия.

Диференциална диагноза се прави с булозен пемфигоид, алергичен контактен дерматит, епидермолизис булоза, еритема мултиформе, херпес симплекс, импетиго, гестационен пемфигоид, пемфигус вулгарис, питириазис рубра пиларис.

При лечението се използват влажни компреси, лосиони и кортикостероидни кремове, комбинирани с антибактериални компоненти. Перорално за кратко време могат да се прилагат ниски дози кортикостероиди. След излекуването на везикулите остава лека десквамация. Лечението трябва да продължи около седмица след отзвучаването на обривите.

При данни за микотична инфекция на стъпалата трябва внимателно да се прецени дал се касае за микотична екзема или за суперпонирана микоза. И в двата случая дразнещите антимикотични спиртове не се препоръчват.