Инвазивна белодробна аспергилоза МКБ B44.0
Инфекцията с гъбичките от род Aspergillus най-често протича под формата на инвазивна белодробна аспергилоза.
Изолирани са над сто различни вида, но болестта се причинява най-често от следните основни представители:
- Aspergillus fumigatus
- Aspergillus niger
- Aspergillus flavus
- Aspergillus clavatus
Механизмът на заразяване е главно по въздушно-капков път, след инхалиране на гъбичките и попадането им в долния респираторен тракт.
Боледуват предимно пациенти с намалена активност на имунната система, в резултат от продължителна химиотерапия, след трансплантация на тъкани и органи, при левкемия, вроден или придобит имунен дефицит, неутропения, както и при бронхиална астма или друга хронична инфекция на белите дробове.
Не се наблюдават различия в честотата на инфекцията по отношение на пол и расова принадлежност.
Етиологичните агенти произвеждат редица токсични метаболити, които обезвреждат защитното действие на макрофагите и неутрофилите.
Някои от тях, като например Aspergillus fumigatus, се развиват при нормална температура на човешкото тяло, което е причина за изолиране най-често на тези представители.
Продължителността на инкубационния период трудно може да бъде определена.
Основните клинични прояви включват следните признаци:
- фебрилитет
- кашлица
- диспнея
- тахипнея
- болка и дискомфорт в гръдната област
- редукция на теглото
- общо неразположение и слабост
- хемоптизис
Едно от най-тежките усложнения при инвазивната аспергилоза на белия дроб е развитието на дихателна недостатъчност.
Възможно е разпространение на болестта по хематогенен път със системната циркулация и ангажиране на други органи и системи, главно бъбреци, централна нервна система, миокард.
Съмнения за белодробна аспергилоза трябва да пораждат всички заболявания на дихателната система, протичащи с формиране на белодробен инфилтрат, кухина или консолидация при имунокомпрометирани пациенти.
В диференциалната диагноза на микозата влизат следните заболявания:
- синдром на остър респираторен дистрес
- астма
- грануломатоза на Wegener
- пневмония с различна етиология
- нокардиоза
- зигомикоза
- саркоидоза
- туберкулоза
Диагнозата се основава на информацията, получена от проведените лабораторни, серологични и образни изследвания.
С висока информативна стойност е провеждането на кожен тест за най-често изолирания причинител, а именно Aspergillus fumigatus, както и сигнификантното повишение на серумните нива на имуноглобулин Е.
При пациенти с бронхиална астма и муковисцидоза се описват регламентирани критерии, които подпомагат поставянето на диагнозата.
За изолиране на етиологичните причинители е необходим материал от храчка, плеврален пунктат и бронхоалвеоларен лаваж, като се прилагат главно хистологични и серологични методи (най-често ELISA).
Образната диагностика включва провеждане на компютърна томография и рентгенография на гръдния кош.
Наблюдават се единични или множествени нодуларни лезии, алвеоларни инфилтрати, лобуларни засенчвания.
Лечението при инвазивна белодробна асперглиоза включва приложение на противогъбични средства, самостоятелно или в комбинация, кортикостероиди, препарати за стабилизиране на имунния статус на пациента и наличната неутропения.
Важно значение, особено при пациентите след трансплантация на органи или тъкани, има профилактиката срещу аспергилоза, която се осъществява посредством адекватен контрол на въздуха в помещението, медицинския инструментариум и достъпа на други лица до пациента.
Прогнозата при тази форма на болестта е неблагоприятна, тъй като приблизително половината от пациентите не се повлияват от приложеното лечение. Често се наблюдава развитие на рецидив при излекуваните пациенти.
Тежестта на инфекцията и необходимостта от продължителна и високодозова имуносупресивна терапия са причина за високата смъртност.
Коментари към Инвазивна белодробна аспергилоза МКБ B44.0