Инвазивна белодробна аспергилоза МКБ B44.0

Инфекцията с гъбичките от род Aspergillus най-често протича под формата на инвазивна белодробна аспергилоза.

Изолирани са над сто различни вида, но болестта се причинява най-често от следните основни представители:

• Aspergillus fumigatus
• Aspergillus niger
• Aspergillus flavus
• Aspergillus clavatus

Механизмът на заразяване е главно по въздушно-капков път, след инхалиране на гъбичките и попадането им в долния респираторен тракт.

Боледуват предимно пациенти с намалена активност на имунната система, в резултат от продължителна химиотерапия, след трансплантация на тъкани и органи, при левкемия, вроден или придобит имунен дефицит, неутропения, както и при бронхиална астма или друга хронична инфекция на белите дробове.

Не се наблюдават различия в честотата на инфекцията по отношение на пол и расова принадлежност.

Етиологичните агенти произвеждат редица токсични метаболити, които обезвреждат защитното действие на макрофагите и неутрофилите.

Някои от тях, като например Aspergillus fumigatus, се развиват при нормална температура на човешкото тяло, което е причина за изолиране най-често на тези представители.

Продължителността на инкубационния период трудно може да бъде определена.

Основните клинични прояви включват следните признаци:

• фебрилитет
• кашлица
• диспнея
• тахипнея
• болка и дискомфорт в гръдната област
• редукция на теглото
• общо неразположение и слабост
• хемоптизис

Едно от най-тежките усложнения при инвазивната аспергилоза на белия дроб е развитието на дихателна недостатъчност.

Възможно е разпространение на болестта по хематогенен път със системната циркулация и ангажиране на други органи и системи, главно бъбреци, централна нервна система, миокард.

Съмнения за белодробна аспергилоза трябва да пораждат всички заболявания на дихателната система, протичащи с формиране на белодробен инфилтрат, кухина или консолидация при имунокомпрометирани пациенти.

В диференциалната диагноза на микозата влизат следните заболявания:

• синдром на остър респираторен дистрес
• астма
• грануломатоза на Wegener
• пневмония с различна етиология
• нокардиоза
• зигомикоза
• саркоидоза
• туберкулоза

Диагнозата се основава на информацията, получена от проведените лабораторни, серологични и образни изследвания.

С висока информативна стойност е провеждането на кожен тест за най-често изолирания причинител, а именно Aspergillus fumigatus, както и сигнификантното повишение на серумните нива на имуноглобулин Е.

При пациенти с бронхиална астма и муковисцидоза се описват регламентирани критерии, които подпомагат поставянето на диагнозата.

За изолиране на етиологичните причинители е необходим материал от храчка, плеврален пунктат и бронхоалвеоларен лаваж, като се прилагат главно хистологични и серологични методи (най-често ELISA).

Образната диагностика включва провеждане на компютърна томография и рентгенография на гръдния кош.

Наблюдават се единични или множествени нодуларни лезии, алвеоларни инфилтрати, лобуларни засенчвания.

Лечението при инвазивна белодробна асперглиоза включва приложение на противогъбични средства, самостоятелно или в комбинация, кортикостероиди, препарати за стабилизиране на имунния статус на пациента и наличната неутропения.

Важно значение, особено при пациентите след трансплантация на органи или тъкани, има профилактиката срещу аспергилоза, която се осъществява посредством адекватен контрол на въздуха в помещението, медицинския инструментариум и достъпа на други лица до пациента.

Прогнозата при тази форма на болестта е неблагоприятна, тъй като приблизително половината от пациентите не се повлияват от приложеното лечение. Често се наблюдава развитие на рецидив при излекуваните пациенти.

Тежестта на инфекцията и необходимостта от продължителна и високодозова имуносупресивна терапия са причина за високата смъртност.