Тонзиларна аспергилоза МКБ B44.2

При тонзиларна аспергилоза е налице развитие на инфекция в горния респираторен тракт, в резултат от инвазия на организма с гъбичките от род Aspergillus.

Заразяването се реализира по въздушно-капков път, вследствие на инхалиране на етиологичните агенти и попадането им в организма.

Тази форма се среща относително рядко при пациенти със запазена активност на имунната система.

Неутрофилите и макрофагите, които са една от основните защитни линии на организма, обезвреждат различните патогени, включително и гъбичките.

Те не достигат до долния респираторен тракт и се задържат в тонзилите, където предизвикват локални реакции.

Най-често се изолират Aspergillus fumigatus и Aspergillus niger, по-рядко Aspergillus clavatus и Aspergillus flavus.

Предразполагащи фактори за развитие на инфекция са наличието на хронични възпалителни заболявания на респираторния тракт (астма, хронична обструктивна белодробна болест), продължителната кортикостероидна терапия и химиотерапия, наличието на неутропения с различна етиология.

Не се описват различия в честотата на болестта по отношение на пол и расова принадлежност.

Инкубационният период е с различна продължителност при отделните пациенти, като решаващо значение има индивидуалната имунологична резистентност на пациента.

Клиничните прояви са относително неспецифични и включват:

• фебрилитет
• болка в гърлото
• суха дразнеща кашлица
• болки при преглъщане
• лош дъх
• главоболие
• общо неразположение

При част от пациентите се засягат и регионалните лимфни възли, с развитие на лимфаденопатия и лимфаденит.

При наличие на изразен имунен дефицит и неутропения е възможно разпространение на етиологичните агенти и ангажиране на респираторния тракт. При хематогенната им дисеминация се развива генерализирана форма на болестта, отличаваща се с изключително неблагоприятна прогноза.

При поставяне на диагнозата е необходимо обстойно анализиране на информацията, получена от различните клинични, инструментални и образни изследвания.

С висока информативна стойност са серологичните изследвания и хистологичното типизиране, които се извършват върху препарат, изготвен от материал от храчка.

Параклиничните показатели рядко показват големи отклонения от нормалните стойности.

Значение има серумното ниво на имуноглобулин Е, което не бива да надвишава хиляда международни единици за милилитър.

Образна диагностика е необходима при съмнения за десцендиране на процеса и засягане на долния респираторен тракт. В този случай се извършва рентгенография на гръдния кош.

Диференциалната диагноза включва идентично протичащи заболявания с бактериална, вирусна или микотична етиология:

• саркоидоза
• нокардиоза
• туберкулоза
• зигомикоза
• тонзилит с бактериална или вирусна етиология

Терапията при тонзиларна аспергилоза се състои в приложение на различни противогъбични медикаменти, главно от групата на азолите (итраконазол, вориконазол). При тежките случаи е възможно прилагане на амфотерицин В.

Прилагат се симптоматични средства и агенти за стабилизиране на имунния статус.

Прогнозата при тази форма на микотичната инфекция е относително благоприятна. Необходимо е продължително проследяване на пациентите, поради значителен риск от развитие на рецидив.

При провеждане на сериозни манипулации и особено при трансплантация на органи и тъкани при имунокомпрометирани пациенти е необходимо стриктно спазване на правилата за антисептика, с цел предпазване от развитие на болестта.