Хистоплазмоза МКБ B39

При инвазия на организма с представители от род Histoplasma се развива хистоплазмоза.

Етиологичните агенти най-често са представители на вида Histoplasma capsulatum, които представляват диморфни гъбички.

Тяхната специфична екологична ниша е почвата, особено влажна и богата на органични субстанции.

В почвата гъбичките съществуват като сапрофити, докато при попадане в организма на човек преминават в паразитна форма.

Заболяването показва повсеместно разпространение и ендемичен характер в умерените географски области в Европа, Азия, Африка, Америка.

Други етиологични агенти, причинители на определена форма на болестта, са представителите на вида Histoplasma duboisii, които са разпространени предимно в Африка и на остров Мадагаскар.

Боледуват в еднаква степен представителите на различните етноси, като предразположени са крайните възрастови групи.

Децата и възрастните хора са рискови контингенти поради непълноценност в активността на имунната система. Не се описват съществени различия в честотата на засягане между мъжкия и женския пол.

Рискови фактори, които предразполагат към развитие на заболяване и по-тежко протичане са следните:

• пребиваване в ендемичен район
• възраст
• след продължителна химиотерапия или лечение с кортикостероиди, антибиотици, имуносупресори
• след органна трансплантация
• при вроден или придобит имунен дефицит
• при наличие на малигнено неопластично новообразувание
• при повторно инфектиране

Заразяването на човек се осъществява по въздушно-капков път, след инхалиране на спори на гъбичките, които се пренасят на големи разстояния с въздушните течения.

Възможно е заразяване и по алиментарен път, след консумация на хранителни продукти или вода, контаминирани със заразена почва.

Първите клинични признаци са налице най-често след инкубационен период, вариращ между 3 и 14 дни.

Приблизително 90 % от всички заразени лица са безсимптомни и при тях заболяването протича незабелязано.

Клинична симптоматика е налице обикновено при имунокомпрометираните пациенти, както и при повторна инвазия на организма.

Заболяването протича с неспецифична симптоматика, като при отделните форми се наблюдават известни различия.

Известни са следните основни форми на хистоплазмоза:

• Остра белодробна инфекция, предизвикана от Histoplasma capsulatum: тази форма на болестта се наблюдава при персистиране на симптоматика за период по-малък от един месец. Заболяването наподобява грипоподобно състояние, като основната клинична симптоматика е от страна на респираторния тракт и включва кашлица, затруднено дишане, хемоптиза (наличие на жилки кръв в храчките)
• Хронична белодробна инфекция, предизвикана от Histoplasma capsulatum: хроничната форма е налице при персистиране на симптоматиката за период по-голям от три месеца. Характерна е предимно за възрастните хора и протича с тежки увреждания на дихателната система, обструктивна пневмония, бронхолитиаза. Често се наблюдава редукция на теглото, продължителен фебрилитет, общо неразположение
• Белодробна хистоплазмоза, неуточнена
• Дисеминирана хистоплазмоза: генерализирана хистоплазмоза е налице при разпространение на процеса и обхващане на повече органи и системи. Тази форма се отличава с тежко протичане, малки терапевтични възможности и относително неблагоприятна прогноза. Често е налиже увреждане на черния дроб и слезката, хематологични нарушения, засягане на лимфните възли и кожата
• Хистоплазмоза капсулати, неуточнена: нарича се още Американска хистоплазмоза и протича с белодробна симптоматика, ангажиране на лимфните възли и кожата
• Инфекция, предизвикана от Histoplasma duboisii: протича идентично с хистоплазмоза, предизвикана от Histoplasma capsulatum, като най-често пораженията се локализират по кожата. Протича под формата на повърхностна инфекция или със засягане и на подкожието. Наблюдават се грануломатозни лезии, полиморфни обривни единици, при тежко протичане налице са и абсцеси
• Хистоплазмоза, неуточнена

За поставяне на диагнозата при пациенти с хистоплазмоза е необходим подробен разпит и епидемиологична анамнеза, физикален преглед, паразитологични, лабораторни и образни изследвания.

Много често данните от епидемиологичната анамнеза насочват към състоянието. Работещите в близост с почвата в ендемичните райони са високорискови за болестта.

Физикалните находки обикновено са неспецифични, като в масовия случай се откриват хрипове при аускултация на белия дроб.

Параклиничните показатели са информативни за различен по тежест анемичен синдром, придружен от тромбоцитопения, повишена алкална фосфатаза и лактат дехидрогеназа.

Образната диагностика включва извършване на компютърна томография, рентгенография на гръдния кош или ехокардиография при необходимост.

Потвърждаването на диагнозата изисква изолиране на етиологичния агент, като за целта се използва материал, получен от кръв, храчки и други тъканни и телесни течности. Използват се различни методики, като с най-голяма информативна стойност са различните видове серологични изследвания (ELISA, PCR).

Диференциалната диагноза включва следните състояния:

• туберкулоза
• саркоидоза
• аспергилоза
• кокцидиоидомикоза
• някои неопластични заболявания на белия дроб
• някои видове лимфом

Терапия е необходима само при пациентите с клинично проявено заболяване. Безсимптомните пациенти не подлежат на терапия, при тях са налага проследяване, тъй като при реинфекция е възможно тежко протичане.

Лечението се състои в системно приложение на антимикотици, главно амфотерицин В и представители на азолите, най-често кетоконазол. Симптоматично се прилагат аналгетици, антипиретици, поливитаминни средства.

Терапията е продължителна, като при някои пациенти е в рамките на повече от шест месеца.

След проведеното лечение пациентите подлежат на продължително наблюдение, поради висок риск от рецидив на заболяването.

Прогнозата при повечето форми на болестта е благоприятна, особено при своевременно откриване и терапия на инфекцията.