Остра белодробна инфекция, предизвикана от Histoplasma capsulatum МКБ B39.0

При остра белодробна инфекция, предизвикана от Histoplasma capsulatum, се развива микотична инфекция, ангажираща пулмоналния тракт.

Етиологичният агент Histoplasma capsulatum представлява диморфна гъбичка, която в зависимост от температурата на околната среда и местообитанието си, съществува в две различни форми.

Заболяването е разпространено предимно в страните с умерен климат, като с ендемичен характер е в някои райони на САЩ, Източна и Южна Европа, Азия и Австралия.

За развитието на гъбичките е необходима кисела влажна среда, като особено подходяща е почвата, богата на органични съединения.

Спорите на гъбичките, освен в почвата на райони, разположени в близост до пещери, реки и строителни обекти, могат да се разнасят по въздушно-капков път на разстояние няколкостотин метра.

Не се наблюдават различия в честотата на засягане по отношение на полова и расова принадлежност, като изложени на риск са представителите предимно на крайните възрастови групи (ранна детска и старческа възраст).

Заболяването се наблюдава по-често сред имунокомпрометирани индивиди, при които е налице намалена активност на клетъчния и хуморалния имунитет.

Основните естествени защитни механизми на макроорганизма включват Т лимфоцитите, неутрофилите и макрофагите, които са значително понижени при имунен дефицит.

За развитие на заболяване е необходима продължителна експозиция, висока инвазивност и значително намалени защитни механизми на макроорганизма.

Рисковите фактори, които значително повишават риска от развитие на клинично проявена инфекция, са следните:

• посещение или пребиваване в ендемичен район
• продължително лечение с кортикостероиди или противовирусни средства
• след продължителна химиотерапия
• при вроден или придобит имунен дефицит
• след трансплантация на органи
• при повторно инфектиране

Клинични прояви се наблюдават при приблизително пет процента от населението в световен мащаб, като най-често заразяването протича напълно асимптоматично.

При развитие на симптоматика, първите клинични признаци се развиват след различен период от време след първата експозиция, обикновено в рамките на 3 до 14 дни.

Острата белодробна форма на хистоплазмозата е налице при персистиране на симптоматиката за по-малко от един месец.

За подострата форма е характерно персистиране на проявите в рамките на три месеца, а при продължителност на клиничната симптоматика повече от три месеца, се говори за хронична форма на болестта.

Основните клинични прояви при остра белодробна инфекция, предизвикана от Histoplasma capsulatum, включват:

• фебрилитет
• главоболие
• общо неразположение
• мускулни болки
• коремна болка и дискомфорт
• кашлица
• затруднено дишане
• хемоптиза (наличие на кръв в храчките)

При масивна инвазия на организма е възможно развитие на тежка диспеня, засягане на лимфните възли, болки в ставите, ангажиране на кожата.

При компресия на хранопровода се развива дисфагия (затруднено преглъщане). При малък процент от пациентите се наблюдава бронхолитиаза, проявяваща се с обструктивна пневмония, хемоптиза и значително увреждане на функционалната цялост на белия дроб.

При физикалния преглед на болния се установяват минимални промени. Приблизително пет процента от симптоматичните пациенти имат ревматологични и характерни дерматологични прояви.

При аускултация на белия дроб обикновено се установяват хрипове, при малък процент от болните са налице асимптоматични плеврални изливи.

При диференциалната диагнозата е необходимо разграничаване на болестта от следните заболявания:

• саркоидоза
• аспергилоза
• аспирационна пневмония
• пневмония с бактериален или вирусен произход
• кокцидиоидомикоза
• туберкулоза
• медиастинален лимфом

Диагнозата се основава на информацията, получена от разпита и прегледа на болния, лабораторните и образните изследвания.

Епидемиологичната анамнеза за престой в ендемичен район и контакт с почва, в комбинация с физикалните находки, насочва към болестта.

Параклиничните показатели показват лека степен на анемия, понижени нива на тромбоцитите, повишени нива на алкалната фосфатаза и лактат дехидрогеназата.

За доказване на причинителите е необходимо изследване на материал от храчка и кръв на специални култури.

Отрицателните резултати не изключват болестта, особено при персистиране на симптоматиката. Необходимо е повторно извършване на необходимите изследвания.

От образните изследвания с висока информативна стойност са компютърната томография, рентгеновото изследване на гръдния кош и изследване на дихателния капацитет.

При повечето пациенти с остра белодробна инфекция, предизвикана от Histoplasma capsulatum, заболяването се самоограничава и не е необходима терапия.

При персистиране и задълбочаване на симптоматиката се прилагат антимикотични средства (най-често итраконазол) за период от няколко седмици, до три месеца.

Симптоматично се прилагат антипиретици, аналгетици, противовъзпалителни и поливитаминни средства.

След провеждане на терапията е необходимо проследяване на пациентите в продължение на няколко години, поради риск от рецидив на болестта.

При асимптоматичните пациенти не се налага провеждане на лечение.

Прогнозата е благоприятна, особено при леките форми на болестта и своевременно диагностициране на пациентите.