Дисеминирана хистоплазмоза МКБ B39.3

Хистоплазмозата представлява микотично заболяване, което се причинява от диморфните гъбички от вида Histoplasma capsulatum.

При приблизително 90 % от заразените лица, заболяването протича безсимптомно. При симптоматичните пациенти най-често се наблюдава така наречената белодробна форма на болестта, протичаща основно с увреждания на дихателната система.

При малък процент от симптоматичните пациенти се развива дисеминирана хистоплазмоза, отличаваща се с тежко протичане и полиорганни увреждания.

Провокиращи фактори за развитие на тази форма на болестта са следните:

• престой в ендемичен район
• реинвазия на организма или повторно заболяване
• възраст, като особено рискови са малките деца и възрастните хора
• вроден или придобит имунен дефицит
• неопластични заболявания
• продължителна имуносупресивна терапия (химиотерапия, лечение с кортикостероиди или антибиотични средства)
• след трансплантация на органи

Histoplasma capsulatum представлява диморфна гъбичка, която съществува като сапрофитна форма при благоприятни условия в почвената среда и като паразитна форма в организма на човек.

Специфична екологична ниша са влажните среди, богати на органични съединения, в близост до реки, пещери, строителни обекти. Птиците и прилепите играят известна роля в разпространението на болестта.

Заразяването на човек се осъществява по два основни механизма, а именно алиментарен (при консумация на контаминирани със замърсена почва зеленчуци и плодове, както и вода) и въздушно-капков (спорите на гъбичките се разнасят на определени разстояния с въздушните течения).

За развитието на болестта основно значение има състоянието на имунната система на макроорганизма.

При представителите на крайните възрастови групи и при лицата с имунен дефицит се наблюдава непълноценност на хуморалния и клетъчния имунитет, намаление на Т лимфоцитите, неутрофилите и макрофагите.

Времето от експозицията и заразяването до първите клинични прояви най-често е в рамките на три дни до две седмици, като варира при отделните пациенти.

Основните клинични прояви при генерализирана хистоплазмоза включват:

• изразен фебрилитет
• неврологична симптоматика, изразяваща се основно в главоболие, зрителни нарушения, световъртеж, припадъци
• общо неразположение и нетрудоспособност
• мускулни и ставни болки
• болка и дискомфорт в гърдите
• засягане на сърдечно-съдовата система
• кашлица и затруднено дишане
• наличие на кръв и слуз в храчките
• гастроинтестинални увреждания, най-често под формата на диария, гадене, болка и дискомфорт в коремната област
• увеличение на някои групи лимфни възли
• увеличение на черния дроб и слезката (хепатоспленомегалия)
• отслабване на тегло

При малък процент от пациентите се наблюдават енцефалопатия или менингит, полиморфни кожни лезии, синдром на горна празна вена, орофарингеални язви.

Необходимо е разграничаване на болестта от други, идентично протичащи състояния, като например саркоидоза, кокцидиоидомикоза, туберкулоза, аспергилоза, някои видове лимфоми, неоплазии на белия дроб.

При поставяне на диагнозата при дисеминирана хистоплазмоза от първостепенно значение са данните от разпита на болния, лабораторните и микробиологичните изследвания, образната диагностика.

Епидемиологичната анамнеза за престой или продължително пребиваване в ендемичен район насочва към състоянието.

Физикалните находки обикновено са оскъдни и неспецифични и могат да са признак за редица други заболявания.

Параклиничните показатели често дават информация за наличие на анемичен синдром, понижение на нормалните стойности на тромбоцитите, повишение на серумните нива на някои ензими (главно алкална фосфатаза и лактат дехидрогеназа).

За потвърждаване на диагнозата е необходимо изолиране на етиологичните агенти, като за целта се използва материал от кръв, храчка, ликвор и други телесни течности.

От образните изследвания широко използвани в клиничната практика, поради своята висока разделителна способност и информативност, са компютърната томография и рентгеновото изследване.

При данни за засягане на сърдечно-съдовата система се извършва и ехокардиография.

Терапията при генерализирана хистоплазмоза включва продължително приложение на антимикотични средства от различни групи, най-често азоли (итраконазол) и амфотерицин В.

Необходимо е симптоматично и патогенетично лечение, които включват приложение на антипиретици, аналгетици, кортикостероиди, поливитаминни средства.

Необходимо е продължително проследяване, в рамките на няколко години, поради високия риск от рецидив на болестта, особено при имуносупресирани лица.

Прогнозата при тази форма на болестта е сериозна, поради развитието на полиорганни увреждания.